От Алисия Куранович (Alicja Curanović)

След нахлуването на Русия в Украйна експерти анализират подробно отношението на Руската православна църква към конфликта. Подкрепата ѝ за Кремъл предизвиква коментари, в които Руската църква се определя като институция под държавен контрол, смесвайки християнските ценности с имперската геополитика. Действително, в позициите на много представители на Московската патриаршия се забелязва уклон към геополитиката и логиката на великите сили. Това обаче не важи само за Украйна или за постсъветското пространство. Участието на Руската православна църква в геополитиката надхвърля тези рамки и често противоречи на самото християнско учение. Това става ясно от подхода на Московската патриаршия към Китай, който е разгледан в тази статия. Интересно е да се отбележи как една враждебна на религията комунистическа партия се превръща в желан съюзник срещу либералния Запад, с който Русия споделя християнската си традиция.

Фактът, че САЩ не са в състояние да убедят Китай да осъди руската инвазия в Украйна, потвърждава значението на руско-китайските стратегически отношения. Преориентирането на Русия към Китай се ускори след анексирането на Крим през 2014 г. Основите на новото сближаване между Москва и Пекин обаче бяха положени през 2001 г., когато беше подписан двустранният Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Планът за действие, предвиден в Договора (2004 г.), включва точка, в която се предоставя информация за „започване на диалог и сътрудничество между двете ‚водещи религии‘“ на двете страни. Тази доста скромна формулировка дава на руската държава и църква официалната обосновка за разглеждане на въпроса за православните вярващи, живеещи в Китай.

Даниела Калканджиева (Daniela Kalkandjieva)

На 3 юни Европейският съюз постигна споразумение по шестия пакет със санкции срещу Русия след трудни преговори с Унгария. Въпреки това останалите държави членки трябваше да премахнат името на Московския патриарх от черния списък на ЕС. Но защо министър-председателят на една неправославна държава подкрепя толкова горещо предстоятеля на Руската православна църква, който между другото оказва се, че е  основният съюзник на Путин във войната срещу Украйна?

Някои наблюдатели търсят отговора в консервативния манталитет, който Виктор Орбан и патриарх Кирил споделят, подкрепящи т.нар. „традиционни ценности“.[1]Настоящото партньорство между унгарската държава и Московската патриаршия обаче има и исторически корени.[2] По-малко известно е проектът на Кремъл за създаване на автокефална Унгарска православна църква след Втората световна война. Първоначалната идея за единна Унгарска православна църква принадлежи на режима на Хорти, който в качеството си на съюзник на нацистка Германия поема контрола над районите с многобройно православно население и смята, че единната църковна институция ще улесни управлението му.