ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА НА УКРАЙНА: ИКУМЕНИЧЕСКОТО ПРИЕМАНЕ

От Павло Сминцюк (Pavlo Smytsnyuk)

Създаването на новата Православна църква на Украйна (ПЦУ) предизвика разделение глобално в православния свят. И все пак това, на което се обръща по-малко внимание, е ефекът на украинската автокефалия върху други християнски деноминации и икуменически институции. Неизбежно, а понякога и неволно, тези църкви бяха въвлечени в конфликта и принудени да избират страна между Константинопол (и т.е. автокефалната украинска църква) и Москва.

На международно ниво сблъсъкът между Константинопол и Москва доведе до оттеглянето на Руската православна църква (РПЦ) от междуправославните и икуменическите комисии, които се председателстват от представители на Вселенската патриаршия. Този акт застраши отношенията, които православните поддържаха с други църкви на различни нива: Оттеглянето на Москва постави под заплаха икуменическата роля на съветите на православните епископи, които съществуват в диаспората. То застраши и многостранните и двустранните диалози, като например богословския диалог с Римокатолическата църква, както и функционирането на различни международни икуменически органи.

Continue reading →

ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАПА ФРАНЦИСК В ГЪРЦИЯ
Папа Франциск и Православният свят

От Пантелис Калаидзидис (Pantelis Kalaitzidis)

Когато папа Франциск в деня на избирането си се яви пред събралите се вярващи на площад „Св. Петър“ в Рим, той се обърна към тях и към целия свят –който го наблюдаваше чрез медиите и интернета– като „епископ на Рим“, използвайки по този начин икуменически благоприятен термин за описание на служението си; термин, който между другото е съвместим с еклисиологичните предпоставки на Православната църква. Освен това, този папа многократно и по разилични поводи е описвал принципа на „съборността“ като съставен елемент на Църквата и решаваща характеристика за нейния път в третото хилядолетие. Излишно е да се аргументираме надълго, за да докажем, че съборността е основаваща за еклисиологията на Православната църква и не е без причина, че тя е призната за един от най-важните приноси на православните в икуменическия диалог. Следователно, приемайки богословски и църковен принцип, характерен за Православната църква –въпреки евентуалните слабости в практическото му приложение, отразени в отношения между православните– папа Франциск показа творческия и ефективния начин, по който икуменическият диалог и сближаването с „другия“ по конфесия могат да обогатят вътрешноцърковните процеис и да бъде от полза за всяка от християнските традиции.

Continue reading →

НАДЕЖДАТА И ПОСЛЕДНИЯТ СИНТЕЗ
УРОЦИ ОТ РУСКИ ПРАВОСЛАВЕН УЧЕН, ЧАСТ III

Кристофър Хауъл (Christopher Howell)

В две предишни статии разгледах научните и политическите възгледи на учения Теодосий Добзански. Третата област, върху която бих искал да се спра, е религията, където почвата е доста нестабилна.  Възгледите на Добжански за религията са особени и много лични и не е ясно до каква степен той се е придържал към определени православни учения. Въпреки че открито споделя симпатиите си към религията, както и интереса си към философски въпроси, той пази много неща за себе си, тъй като се е молел на език, който колегите му не са разбирали.

Този факт прави убежденията му неразличими. В статията The Grand Old Man of Evolution [Великият старец на еволюцията] Ернст Майр отбелязва, че Добжански е вярвал в личен Бог, докато Франсиско Аяла, който е присъствал на смъртта на руския учен, твърди в мемоарите си, че Добжански не е вярвал никъде. Изглежда обаче, че последният от време на време смекчава отношението си към ученията на Православната църква, а в паралелния си труд  The Biology of Ultimate concern [Биология на крайната загриженост] заявява, че е „безполезно“ да се молим на „Бог часовникар на деизма“. Въпреки това Добжански се моли често. И така, как може да се изясни всичко това?

Continue reading →

КОНСЕРВАТИВНАТА МАШИНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПО ДЪЛБОКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ЛИКВИДИРАНЕТО НА ПРАВОЗАЩИТНИЯ ЦЕНТЪР „МЕМОРИАЛ“

От Кристина Стоекл (Kristina Stoeckl)

Отъждествяването на консерваторите от XXI век с исторически периоди, които предхождат опита на тоталитаризма, разкрива ключово сляпо петно на съвременния консерватизъм. Позоваването на политическите условия от междувоенния период (1920-1940 г.) като аналогия за съвременните борби между консерватори и прогресисти съзнателно пренебрегва „урока“ на тоталитаризма. Най-добрият пример за такова забравяне е неотдавнашното закриване от руските власти на Мемориал – неправителствена организация, посветена на опазването на паметта на жертвите на сталинизма. 

На уебстраница Обществено Православие Арам Г. Саркисян наскоро обърна внимание на любопитното сходство, което някои американски православни култивират по отношение на Американската гражданска война, и на начина, по който ултраконсервативни православни групи присвояват историята на XVIII в. и я адаптират към XXI в. чрез изопачено и неисторично тълкуване. Идентификацията с минали епохи не е характерна само за американските православни. Сама съм установила въпросното идентифициране и в изследванията си за Русия и САЩ, особено по отношение на междувоенния период.

Continue reading →