Отец Богдан Хладио (Fr. Bodhan Hladio)

Много мастило продължава да се изразходва, срещу Константинополската патриаршия относно нейното „неканонично“ предоставяне на автокефалия на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Показателно е изявлението на новоизбрания Сръбски Патриарх Порфирий:

„Действията на Константинопол в Украйна не са в съответствие с преданието на Църквата. Ние сме на страната на реда и каноните […] мнозина ще кажат, че ние [Сръбската православна църква] сме на руска страна. Ное ние сме на страната на реда и каноните.“

Такива твърде често срещани и банални изявления игнорират факта, „че относно…начинът за предоставяне на автокефалия за всяка част на Църквата, нито един от свещените канони не дава насоки или намеци.“[1] Такива изявления като това на Сръбския Патриарх повдигат въпросите: „Кои канони? Чий ред?“.

Джон А. Монако (John A. Monaco)

Несъмнено живеем в „дигитална ера“, епоха, която се отличава с преминаване към виртуралното и електронното. Пандемията на COVID-19 просто ускори този процес до точката, от която няма връщане. От църковната гледна точка енориите предават на живо своите литургии и необходимистта за функциониращи и актуализирани уебсайтове никога не е била по-голяма. От академична гледна точка виртуалното обучение е вече общоприето, разни конференции и уебинари се организират, на които учените могат да участват от уюта на дома си. В разгара на вълненията, причинени от всички тези нововъведения, не се обръща достатъчно внимание на друга промяна: ролята на богословското образование в дигиталната ера.

От раждането си, Християнството е приело необходимите медии, за да комуникира ефектино със света. Ето защо, св. ап. Павел пише послания до различни църковни общности за да общува с тях, вместо да рисува картини по стените на някаква пещера. От писането на писма, съставянето на плътни богословски трактати, радиото и телевизия, до наши дни в интернет, християнските лидери са вярвали за необходимо да използват най-добрите форми на комуникация, за да разпространяват Евангелието. Въпреки това демократизацията на интернет – фактът, че всеки може да публикува на блог или да качва видео – има неблагоприятни последици за богословското образование. Винаги е имало лъжеучители, но никога преди такива учители на са успели да достигнат милиони души за секунди.

Пантелис Калаидзидис (Pantelis Kalaitzidis)

Тексът е публикуван за първи път на гръцки език в новия блог на Академията за богословски изследвнаия във Волос, πολυμερώς και πολυτρόπως („по много пъти и по много начини“). Прочете гръцкия оригинал.

Защото, като ни напомня Посланието до Евреите Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците  (срв. Евр. 1:1), точно както в тези последни дни, като свидетелстват павленските и католическите послания, Евангелието беше проповядвано и въплъщено в разнообразна, плуралистична и икуменическа среда.

Защото, съвременният „ортодоксизъм“ до голяма степен изглежда, че е загубил прекрасното равновесие на Халкидон (IV Вселенски Събор), равновесието на неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно и все повече се подвежда в едностраността или в гносеомахически битки, както и в богословския език на монофизитизма. Достатъчно е да посетете религиозна книжарница. Ще откриете, че Св. Писание и Отците са били съвсем победени от всякакви съвременни старци и техните разкази, които от доста време вече заемат привилегирована позиция!…

От Славица Якелич (Slavica Jakelić)

На 18 февруари Сръбската православна църква избра новия си патриарх— 59-годишния Порфирий Перич. Новият архиепископ Печки, митрополит Белградско-карловски и патриарх Сръбски, е богослов, който е служил една година като епископ на сръбската армия,  той също е представлявал сръбските религиозни общности в Съвета на агенцията за радио и телевизия и прекарал последните шест години като Митрополит на Загреб и Любляна.

Още преди да бъде избран, онези, които познават православния християнски свят посочиха трудната работа, която очаква новия сръбски патриарх. Както Андрея Богдановски написа в този блог, патриархът ще трябва да се изправи пред исканията за автокефалия на Македонска православна църква и Черногорска православна църква. Въпреки че тези искания не са нови— относно Македония те съществуват повече от половин век— тази дълга история не ги прави по-малко сложни. За да се справи с тях, Порфирий ще трябва да търси решения и да преодолее институционалните и богословски въпроси, както и политическите и териоториални различия, които продължават да оказват влияние в състоянието на региона.