От Пол Гаврилюк (Paul Gavrilyuk)

В Мариупол руски ракети разрушават родилен дом и раняват десетки хора, а в Москва патриарх Кирил (Гундяев) благославя руските войски. В същия град руски бомби убиват стотици деца и възрастни хора в Драматичния театър, а в същото време патриархът на Путин има дързостта да описва войната като „метафизична борба“ срещу западните ценности. В Одеса една майка е погребана жива заедно с тримесечното си бебе, след като жилищната сграда е била разрушена от руска ракета, а Гундяев, подчинявайки се на господаря си в Кремъл, оправдава войната като акт на самозащита.
Много западни наблюдатели са озадачени. Не са ли войниците, които Руската православна църква е благословила, онези, които убиват своите братя по вяра в Украйна? Не са ли руските ракети тези, които разрушават православни християнски църкви, манастири, училища, болници и железопътни гари на православните в Украйна? Ако всичко гореизложено е вярно, как е възможно патриарх Кирил да изпраща руските войски в битка с неговата благословия? Не е ли въпросната война „братоубийствена“, както я описа митрополитът Онуфрий (Украинска православна църква – Московска патриаршия) в момента на яснота? Преди това на митрополит Онуфрий не му ли е хрумвало, че нахлуването на Русия в Източна Украйна през 2014 г. също е било акт на братоубийство. В същото време няколко старши епископи в юрисдикцията на Онуфрий продължават да насърчават сляпата вярност към патриарха Кирил, който рационализира и оправдава убийството на членове на паството си в Украйна, както и бомбардировките, избиването на деца и цивилни граждани и изселването на милиони хора, разглеждайки всичко това като акт, необходим за самосъхранението на Русия. Дали епископите на Онуфрий са изгубили разсъдъка и съвестта си? Глупост ли е това, или предателство? Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, резултатът е един и същ: съучастие в актове на насилие в безпрецедентен мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората световна война насам.
Continue reading