От неговото преподобие д-р Емануил Клапсис (Emmanuel Clapsis)

Американският народ е дълбоко разделен и поляризиран относно своите политически позиции и избори. Разделянето и поляризацията в американската политическа сфера също засяга християнските църкви и общности, въпреки че някои от тях избраха да не се справят официално с предизвикателствата, които политиката поражда за личния и обществения живот на хората. Отношението между политиката и християнската вяра е изключително сложен въпрос, който заслужава нашето внимание, понеже християнската вяра и политиката определят до голяма степен личния и колективния живот на хората. Когато обръщаме вниманието си във връзката между религията и политиката, налага се да бъдем предпазливи, за да не подценим или предадем едната на другата, или обратното. Освен това, поради сложният характер на тази връзка, ние трябва да устоим на изкушението да разгледаме мислите си като окончателно решение за начина, по който религиозните общности и християнските църкви трябва да идентифицират основните причини за политическите предизвикателства и да откриват проблемите, които заслужават техния внимателен принос.

Според разни християнски кръгове свидетелството на Църквата към света, често се противопоставя на нейната свещена традиция. Политическите действия и участието в политиката се смята за отстъпване на Църквата от своята основна свещена отговорност. Тя замества иманентността с трансцендентността. Тя заменя Евангелието на любовта и прошката със социални реформи, законодателни промени, политически програми и действия. По този начин, църквите като се съсредоточават  толкова много върху социалните и политическите въпроси, все повече се отдалечават от свещената си мисия, която е да обединят света с Бога и стават неавтентични. Ако такова отношение надделее, тогава църквите съзнателно решават да игнорират политическите предизвикателства и остават безразлични към насилието, несправедливостта, расизма, бездомността, нарушенията на човешките права и нападенията срещу човешкото достойнство.

От неговото преподобие д-р Джон А. Джилиънс (John A. Jillions)

Децата ви са чували много за изборите в техните училища, във вашето семейство, сред приятелите им, в интернет и по телевизията. Какво можете да кажете на тях като християнски родители, свещеници или учители? Интересува ли се Бог за изборите? Ето няколко мисли, които ще ви помогнат да разговаряте с тях.

Отговорът е да, Бог се интересува за изборите. Защото изборите се отнасят до хората, а Бог се грижи за всичко, което се случва на човеците. На изборите ние избираме лидери за да управляват и да се грижат за човеците и за страната, на която те живеят . Иисус е казал, че дори и едно врабче не е забравено от Бога. Ако Бог се грижи за най-малката птица, тогава помислете как се грижи за всеки  човек. „а вам и космите на главата са всички преброени“, казва Исус (Мт. 10:30). Ето колко голяма е Божията любов към нас.

От негово преподобие д-р Исаак Скидмор (Fr. Isaac Skidmore)

Във основа на това, което виждам около себе си, убеден съм, че хората сега са особено заинтересовани от апокалиптичните теми. Социалните вълнения, пожарите, изменението на климата, глобалната пандемия – всичко това напомня образи, съдържащи се в апокалиптични текстове на многобройни традиции. Християнството има свой собствен разказ за края на света. Широкото разнообразие от тълкуванията обаче ни кара да се замислим дали хората са доволни от това, което откриват, четейки тези текстове. Идеята за откровението предизвиква интереса ни, но остава въпросът как можем да черпим духовна смисъл от нея.

Ако например прочетем 13-та глава на светото Евангелие от Марка, ще бъдем изумени от oписанията, които предсказват бедствията и възможността да се случват. Предлагам че, един полезен начин да разгледаме тази глава е да възприемаме образите като описания на различни видове травми, които понякога се възникват в крайните състояния на нашето съществуване. По този начин ще разберем смисъла на предупрежденията свързани с  болезнените преживявания, които подкопават основите на нашите уверености.

от отеца Робърт М. Арида (Robert M. Arida)

В скорошна статия на „Ню Йорк Таймс“ Жамел Буй пише следващото:

„Нашето общество беше изградено върху расовата сегментация на личността. Някои хора бяха смятани за плъноценни човешки същества, запазени от робството, от отчуждаването на имота им, защитени от закона, а някои други хора— чернокожи, местни и други, които не са били бели— нямаха тези права. Това неравномерно разпределение на личности също беше отразено в икономическата действителност. Тя оформи достъпа до работата и капитала, определяше какви ще бъдат обречени на маржовете на труда или ще имат достъп до високи длъжности, определяше също, кой ще участва в богатите печалби на капиталистическото производство и кой ще се счита за лесно заменим („Отвъд бялата крехкост“)

Тези думи представляват ярък фон за да размислим върху идеите на отеца Сергей Булгаков (1871-1944) по икономиката. Понеже ни представят социалните параметри, за да оценим прозренията на един от най-важните и креативните православни богослови на 20-ия век. Въпреки че Булгаков не претендира, че решава проблема на бедността, той предлага пророческия си глас, затова как Църквата може да се изправи срещу социалните структури, които подддържат бедността в един индустриализиран свят. Той продължава работата на предишни богослови-пастири, които са признавали, че социалните структури поддържат социалното и икономическото неравенство.