МОРАЛНОТО ПОРАЖЕНИЕ НА РУСКИЯ СВЯТ: ПУТИН, КИРИЛ И СЪДЪТ НА ИСТОРИЯТА

От Пол Гаврилюк (Paul Gavrilyuk)

В Мариупол руски ракети разрушават родилен дом и раняват десетки хора, а в Москва патриарх Кирил (Гундяев) благославя руските войски. В същия град руски бомби убиват стотици деца и възрастни хора в Драматичния театър, а в същото време патриархът на Путин има дързостта да описва войната като „метафизична борба“ срещу западните ценности. В Одеса една майка е погребана жива заедно с тримесечното си бебе, след като жилищната сграда е била разрушена от руска ракета, а Гундяев, подчинявайки се на господаря си в Кремъл, оправдава войната като акт на самозащита.

Много западни наблюдатели са озадачени. Не са ли войниците, които Руската православна църква е благословила, онези, които убиват своите братя по вяра в Украйна? Не са ли руските ракети тези, които разрушават православни християнски църкви, манастири, училища, болници и железопътни гари на православните в Украйна? Ако всичко гореизложено е вярно, как е възможно патриарх Кирил да изпраща руските войски в битка с неговата благословия? Не е ли въпросната война „братоубийствена“, както я описа митрополитът Онуфрий (Украинска православна църква – Московска патриаршия) в момента на яснота? Преди това на митрополит Онуфрий не му ли е хрумвало, че нахлуването на Русия в Източна Украйна през 2014 г. също е било акт на братоубийство. В същото време няколко старши епископи в юрисдикцията на Онуфрий продължават да насърчават сляпата вярност към патриарха Кирил, който рационализира и оправдава убийството на членове на паството си в Украйна, както и бомбардировките, избиването на деца и цивилни граждани и изселването на милиони хора, разглеждайки всичко това като акт, необходим за самосъхранението на Русия. Дали епископите на Онуфрий са изгубили разсъдъка и съвестта си? Глупост ли е това, или предателство? Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, резултатът е един и същ: съучастие в актове на насилие в безпрецедентен мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората световна война насам.   

Continue reading

ВЕЛИКДЕНСКИ МИСЛИ

От Сергей Булгаков
с коментар от Регула Цвален (Regula Zwahlen)

„Под звуците на камбаните, с радостта на природата и човеците, на най-великия християнски празник, ние започваме нашата скромна работа.“[1]

Християнският свят отново празнува окончателната победа на доброто над злото, на живота над смъртта, на съзидателната, пресъздаваща любов над разлагащата вражда; и празнува тази победа, извършена от Богочовека и спасяваща света и хората завинаги, като залог и очакване на вечното възкресение на света и преобразяването на творението. Очаквайки с вяра окончателния триумф, християнският свят го преживява още сега като факт, който вече се осъществява, като сияние на светлината в мрака около нас, като пламтяща любов и радост сред царството на враждата и раздора.

Възкръсналият Христос все още възкръсва в душата на всеки човек и в душата на народите, а яркото сияние на Възкръсналия, навлизайки в мрака на нощта, не само заслепява радостното око, но и пронизва мрака, в който живеем, с ослепителната светлина на съвестта, осветявайки Голгота, която създаваме от света. И пеенето на ангелите в небето се слива с хриповете и стоновете, идващи от мястото на екзекуцията. В деня на Възкресението не можем, докато сме живи, да забравим за Голгота и да победим това лобно място,  не можем и не трябва да го правим.

Continue reading

ПРОИЗХОДЪТ НА АНТИЮДЕИСКИ ТРОПАРИ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

От Джордж Демакпулос (George Demacopoulos)

iStock.com/Zzvet

Най-старите християнски песнопения, които се пеят изключително през Страстната седмица, се наричат идиомела. Тези тропари се пеят по време на Царски часове на Разпети петък сутринта (последният тропар се пее по време на две допълнителни служби). Освен тяхната древност, най-забележителната особеност на тези химни е, че те обвиняват „юдеите“ за смъртта на Христос. Това обвинение е не само исторически невярно, но и бележи драматичен разрив с по-ранните химни, които касаят разпятието. Въз основа на неотдавнашни исторически изследвания вече сме в състояние да свържем въвеждането на антиюдеиската реторика в тропарите с точни исторически събития, случили се в Палестина по време на съставянето им. Тези исторически доказателства допълнително подчертават необходимостта да се обърне внимание на богословската непоследователност на антиюдеиската реторика в тези тропари, както и в други химни, съставени през по-късните векове.

Идиомела може и да са най-старите химни на Страстната седмица, но те не са първите, които възпоменават смъртта и възкресението на Иисус Христос. Около хиляда песнопения, в които се набляга на същите теми, са създадени преди тропари-идиомела. Тези най-ранни песнопения са съставени за кръг неделни служби, наречен „Октоих“, и днес са запазени в ръкопис, известен като Грузински йерусалимски псалтир. Въпреки че някои от тези химни съдържат негативни изрази за юдеите, те обикновено смятат, че цялото човечество е отговорно за смъртта на Христос; именно защото Неговата смърт и възкресение водят цялото човечество до спасение от смъртта. С други думи, най-ранните свидетелства за християнската литургия ни учат, че всяка седмица християните са пеели химни, в които са прехвърляли отговорността за смъртта на Христос върху себе си. Не само от богословска, но и от историческа гледна точка е важно, че ранните християни в Йерусалим не приписват отговорността за смъртта на Иисус на други хора извън общността им.

Continue reading

РУСКИЯТ СВЯТ ИЛИ СВЕЩЕНА СВЕТОВНА ВОЙНА
ИСТИНСКАТА ИДЕОЛОГИЯ ЗАД НАХЛУВАНЕТО В УКРАЙНА

От Шон Грифин (Sean Griffin)

„Креминологията“ се завръща за постоянно. Мислители и анализатори от цял свят отново се опитват да разкрият тайните мотиви и странните идеологии на руския политически елит. Само че този път, за разлика от епохата на съветския атеизъм, димните сигнали, излъчвани от Кремъл, все повече се отнасят до тамяна, който се издига от московските храмове с луковични куполи. Според някои анализатори един от основните идеолози на инвазията в Украйна е Московският патриарх Кирил (Гундяев), предстоятел на Руската православна църква.

Неотдавнашно заглавие на статия отразява същността на този аргумент: „Руският свят е политическата религия, която стои зад войната на Путин“. Не само журналистите правят подобни твърдения. На 13 март 2022 г. група изтъкнати православни богослови заявяват, че: „Путин и патриарх Кирил използват идеологията на ‚руския свят‘ като основно оправдание за инвазията.“ Тези изследователи бяха прави, като заклеймиха идеологията като неоимпериалистическа, разкривайки по този начин разяждаща ѝ роля в настоящата Православна църква. Според мен обаче те не са били прави, определяйки я като движеща идеология на инвазията в Украйна. Истинската идеология на инвазията –както и истинската политическа религия на постсъветска Русия– е религиозният култ на Путин към „Великата победа“.

Continue reading