ДА КРЪЩАВАМЕ ИЛИ НЕ: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ОБРАЗ

От отец д-р Николай Денисенко (Nicholas Denysenko)

На 9 юли 2022 г. архиепископ Елпидофор, предстоятелят на Гръцката православна архиепископия в Америка, кръщава децата на известния моден дизайнер Питър Дъндас и Евангелос Бусис в църква близо до Атина. Реакциите на новината за кръщението на децата на еднополовата двойка бяха очаквани. Както беше съобщено, Светият синод на Православната църква на Гърция подготвя протестно писмо до архиепископ Елпидофор и Константинополския патриарх Вартоломей, тъй като Църквата на Гърция не признава съюзите на еднополови двойки.

Кръщението на тези деца повдига въпроси пред православните християни. Означава ли кръщението на децата на еднополови двойки одобрението или толерантността на православните християни към хомосексуалните съюзи? На какви изисквания трябва да отговарят родителите, преди да поискат кръщението на дете? Трябва ли човек да е напълно освободен от греха, преди да бъде посветен на християнския живот, който започва с кръщението? За да се отговори на тези важни въпроси, трябва да се разгледа смисъла на самото кръщение.

Continue reading

ПО-ДОБРЕ БЕЗБОЖНИЯТ ИЗТОК, ОТКОЛКОТО НЕМОРАЛНИЯТ ЗАПАД
ЛОГИКАТА НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И ПОДХОДЪТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА КЪМ КИТАЙ

От Алисия Куранович (Alicja Curanović)

След нахлуването на Русия в Украйна експерти анализират подробно отношението на Руската православна църква към конфликта. Подкрепата ѝ за Кремъл предизвиква коментари, в които Руската църква се определя като институция под държавен контрол, смесвайки християнските ценности с имперската геополитика. Действително, в позициите на много представители на Московската патриаршия се забелязва уклон към геополитиката и логиката на великите сили. Това обаче не важи само за Украйна или за постсъветското пространство. Участието на Руската православна църква в геополитиката надхвърля тези рамки и често противоречи на самото християнско учение. Това става ясно от подхода на Московската патриаршия към Китай, който е разгледан в тази статия. Интересно е да се отбележи как една враждебна на религията комунистическа партия се превръща в желан съюзник срещу либералния Запад, с който Русия споделя християнската си традиция.

Фактът, че САЩ не са в състояние да убедят Китай да осъди руската инвазия в Украйна, потвърждава значението на руско-китайските стратегически отношения. Преориентирането на Русия към Китай се ускори след анексирането на Крим през 2014 г. Основите на новото сближаване между Москва и Пекин обаче бяха положени през 2001 г., когато беше подписан двустранният Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Планът за действие, предвиден в Договора (2004 г.), включва точка, в която се предоставя информация за „започване на диалог и сътрудничество между двете ‚водещи религии‘“ на двете страни. Тази доста скромна формулировка дава на руската държава и църква официалната обосновка за разглеждане на въпроса за православните вярващи, живеещи в Китай.

Continue reading

МАРИЯ СПИРОПУЛУ ПОЛУПРОЗРАЧНАТА ДЯКОНИСА

Атанасиос Н. Папатанасиу (Athanasios N. Papathanasiou)

На 17 януари 2022 г. една дякониса на Православната църква се представи пред Господа. Тя е Мария Спиропулу, дякониса и мисионерка на Православната църква в Корея. Тя е починала след 89-годишното ѝ пътуване на земята.

Биографията

Родена на 6 февруари 1933 г. в Гърция, учи педагогика в Атина (1952-54) и работи като учителка. Учи богословие и журналистика във Франция (1963-66) и става сътрудник на списание „Контакти“ (Contacts) на Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж. След това заминава за Букурещ (1968-70), където посещава курсове по румънски език и богословие. Завръщайки се в Гърция, тя работи в Постоянната Синодална Комисия на Еладската Църква и в Междуправославния център в Атина, който отговаря за отношенията с Румънската църква.

В крайна сметка обаче европейският контекст играе малка роля за Мария, която вече усеща, че мисията е (както тя ни каза) „лудост“ – разперване на криле до краищата на земята!

Continue reading

ЗАЩО ВИКТОР ОРБНА БЛОКИРА ПАКЕТА СЪС САНКЦИИ НА ЕС ПРОТИВ МОСКОВСКИЯ ПАТРИАРХ КИРИЛ?

Даниела Калканджиева (Daniela Kalkandjieva)

Hungary flag on Parliament in Budapest

На 3 юни Европейският съюз постигна споразумение по шестия пакет със санкции срещу Русия след трудни преговори с Унгария. Въпреки това останалите държави членки трябваше да премахнат името на Московския патриарх от черния списък на ЕС. Но защо министър-председателят на една неправославна държава подкрепя толкова горещо предстоятеля на Руската православна църква, който между другото оказва се, че е  основният съюзник на Путин във войната срещу Украйна?

Някои наблюдатели търсят отговора в консервативния манталитет, който Виктор Орбан и патриарх Кирил споделят, подкрепящи т.нар. „традиционни ценности“.[1]Настоящото партньорство между унгарската държава и Московската патриаршия обаче има и исторически корени.[2] По-малко известно е проектът на Кремъл за създаване на автокефална Унгарска православна църква след Втората световна война. Първоначалната идея за единна Унгарска православна църква принадлежи на режима на Хорти, който в качеството си на съюзник на нацистка Германия поема контрола над районите с многобройно православно население и смята, че единната църковна институция ще улесни управлението му.

Continue reading