ИСТИНСКИЯТ СМИСЪЛ НА ПОСТА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

От Филип Кариатлис (Philip Kariatlis)

Когато мислим за поста в Православната църква днес, умът ни почти веднага ни насочва към определени правила, свързани с това, какво е позвлено или какво не е позволено да се яде. Освен това тази практика е особено свързана с Великия пост (Света Четиридесетница). Когато става въпрос за тази пост, има някои, които почти изключително насочват цялото си внимание към всички предписания на Църквата относно въздържането от определени храни. Други, полагат още по големи усилия, понеже проверяват подробно всички съставки на хранителните продукти в супермаркетите, за да осигурят, че няма следи от храни, за които знаят, че не са разрешени по време на поста, същевременно се радват и са удоволетворени когато намерят заместителите на любимата си храна. Това, което произлиза от такова възприемане на постите сред вярващите, е убеждението, че ако са били „успешни“ в това усилие, те вече са готовида приемат възкръсналия ГОспод във Великденската нощ.

Въпросът, който оправдано възниква обаче, е дали всъщност това е всичко, което се отнася до поста. Ако Великият пост представлява подготвителен период в рамките на литургичната година на Църквата, т.е. средство за подготовката на вярващите да се срещнат с възкръсналия Христос във Великден, как подобно разбиране за поста помага в това „духовно“ пътуване? Това ли е истинския смисъл на поста? Или сме го превърнали само до правила относно кои храни са позволени и кои не са?

Изучавайки някои от химните, намерени в Триод- богослужебната книга, от която се пеят много красиви химни през периода на Великия пост, надявам се, че ще можем да възстановим истинския смисъл на поста. Този подход е правоподобен, вземайки предвид, че химните на православната църква, отразяват като цяло нейната богословска гледна точка. Всъщност те разкриват в пеенето богословския възглед на Православната църква. По-конкретно, ще разгледаме накратко някои химни, известни като „стиховни стихири“ на Вечерните, тъй като всички се съсредоточават върху разбирането на Църквата за постите. Всъщност, те са били умислено вмъкнати в Службата, за да припомнят на вярващите истинския смисъл на поста. За съжаление, връзката на тези химни с поста е изгубена и затова значението им е пренебрегнато днес до голяма степен.

Дори и беглото проучване на тези великопостни химни ясно показва, че постът представлява преди всичко подновяване на връзката ни с Бог, с ближния и със света. Вече във вечерната служба на понеделника от I седмица на Великия пост ни напомнят, че постът включва очистването на себе си и не е просто диетичен хранителен режим.

Нека да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

В този случай постът се свързва с очистването. След призива на Христос да бъдем свети (срв. Мт. 5:8)– много св. Отци на Църквата говорят за очистването като необходимата стъпка за връзката с Бога. Следователно постът трябва да  е придружен от усилия за очистване.

По същия начин въпросният химн, ни заповядва да бъдем чисти. Смисълът на чистота, като смисълът на поста, не трябва да се обезценява. Очистването (κάθαρσις) означава всъщност напредък към целостта (κατ-ἅρτιος) – на гръцки език съществува етимологична близост между двете понятия. Съответно, очистването се възприема като вътрешна последователност или цялост на характера, който се изправи срещу изкушенията, обаче остава напълно отдаден на Бога.За да го кажем по друг начин, то включва постепенно преобразуване от разделението към целостта. По този начин, според химна, истинският пост е „средство“ за „цялостност“.

Заедно с въздържание от страстите, целта на поста е да въведе вярващите във великолепието на новия живот, който произхожда от Кръста. А именно, изпитвайки глад чрез поста, надяваме се, че това може да се превърне в „глад и жажда“ за Христос. Този преобразяващ аспект на поста се намира в химна, който се пее във вторника от I седмица на Великия пост.

Постът не е само въздържане от храна, а отделянето от всяка телесна страст…за да бъдем достойни да причастяваме Агнец Божий…Син Божий…За да бъдем възнесени високо в радостта на добродетелта и чрез сладостта на великите дела да се радваме на човеколюбивия Бог.

Съответно постът намира истинския си смисъл, когато външното въздържане от храна е свързано с вътрешната борба за  да се засилва копнежа ни за Бога чрез чистотата и покаянието — с крайната цел да пристъпим към Светото Причастие. 

Освен спазването на равновесие между материалните и духовните аспекти на поста, съществува трето необходимо измерение, което се отнася до състраданието към ближния. На първата Литургия на преждеосвещените дарове самогласната стихира изрично говори за това:

Братя, като постим телесно, да постим и духовно: да развържем всички окови на неправдата, да победим препятствията пред доброто изменение, да скъсаме неправедните писания, да дадем хляб на гладните, да приютим бедните и бездомните, за да получим от Христа велика милост

Истинският пост не изисква само въздържане от определени храни, а и практически състрадателни дела, които включват работата за преодоляване на несправедливостта и гостоприемство, особено за нуждаещите се.Просто казано, химнът подчертава, че не можа да има истински пост без любов към „другия“, особено към онзи, който се намира в нужда.В крайна сметка постът е средство, което ни напомня не само зависимостта си от Бога, а и често забравената истина, че виждаме самия Бог в личето на „другите“.

Без тази борба, да насочим погледа си към Бога и да виждаме Бога в ближния си и цялото Му творение, просто да се въздържаме от храни няма смисъл. От другата страна, когато наистина постим, тогава постът се превръща в положително действие, нещо като богоявление, което ни води към красотата и светлината на Възкръсналия Господ.


Филип Кариатлис е старши преподавател по теология и академичен директор в гръцкия православен богословски колеж „Свети Андрей“ в Сидни, Австралия.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.