НЯКОИ ОБЩИ НЕДОРАЗУМЕНИЯ ОТНОСНО ДАТАТА НА ВЕЛИКДЕН

Джон Фотопулос (John Fotopoulos)

Сред православните християни често се среща погрешното мнение, че причината, поради която православният Великден (т.е. Пасха) пада често много по-късно след Пасхата на западните християни, е защото Православната църква спазва правилата за изчисляване на датата на Пасха, установени от I-вия Вселенски събор в Никея на 325 г. сл. Хр. По този начин православните трябва да очакват Песах на еврейската общност да бъде отпразнуван, и след това да празнуват Великден. Това мнение не е точно, въпреки че се поддържа от толкова много православни християни и се популяризира от текстове, написани от някои православни свещеници. Причината, поради която православният Великден се провежда много по-късно от Пасхата на Римокатолиците и Протестантите не е защото Православната църква следва правилата на I-ия Вселенски Събор на Никея относно изчисляване на датата на Пасха, докато Западните църкви не го правят, нито защото трябва да се очаква отпразнуването на еврейския Песах за да се празнува православния Великден. По-скоро православният Великден често пада след Пасхата на западните християни, защото Православната църква използва неправилни изчисления, които разчитат на неточния Юлиански календар за да се определи датата на Пасха за всяка година. Някои основни данни са нужни, за да се обяснят какви са проблемите по-точно.

Според историята, смъртта и възкресението на Иисус са свързани с еврейския Песах, въпреки че синоптичните евангелия (Мк. Мат. Лк.) и Евангелието от Йоан се различават относно точния ден на Песах по това време. Поради тези несъответствия християнските църкви са разработили различни практики за да определят кога точно трябва да празнуват Великден и как да се определи датата. Някои древни църкви са празнували Великден в неделя след еврейския Песах, докато други са подчертавали страданията и смъртта на Иисус и затова са празнували Великден в същия ден като в еврейския Песах, независимо от деня на седмицата. Християнските общности, които се придържали към някоя от тези пасхални традиции, често са разчитали на изчисленията на местните еврейски общности за Песах, за да определят датата на съответната християнска Пасха. Всъщност Песах е лунен празник, който отбелязва началото на новата година и трябва да се празнува ежегодно на пролетно пълнолуние – дата, която в еврейския календар се определя като 14-ия ден на месец нисан (вж. Из. 12:1-6). Древните еврейски общности са били изправени пред много предизвикателства относно определянето на годината по лунния календар. Еврейският календар често не съответстваше със сезоните на слънчевата година, така че Евреите трябваше да добавят допълнителен месец към календара всеки две или три години за да може празника на Песах да се провежда в подходящото време. Късното решение за добавяне на месец към еврейския календар и затрудненията при комуникацията означаваше, че не всяка еврейска общност винаги е била наясно с допълнителния месец. Това доведе до ситуация, която някои еврейски общности са празнували Песах през различни месеци, докато други погрешно са празнували Песах два пъти през същата година.

Поради християнската зависимост от съмнителни изчисления на Евреите относно пролетното пълнолуние за Пасха и поради различните християнски традиции за датата на празнуването, римският император Константин свика I-ият Вселенски събор в Никея, за да се разрешат тези въпроси и да се насърчи единството на християните чрез установяването на обща формула за изчисляването на датата на Пасха. Никейският събор реши, че Пасхата ще се чества на:

Първата неделя | след първото пълнолуние | след пролетното равноденствие

Тази формула на Никея реши няколко практически въпроса. Първо, Църквата реши, че Великден няма да се празнува в деня на пролетното пълнолуние, което отбелязва празника на еврейския Песах. Тъй като Великден щеше да се празнува на първата неделя след пълнолунието, историческите връзки между смъртта и възкресението на Иисус с еврейския Песах се запазват. Освен това, християнската Пасха е била свързана завинаги с еврейския Песах, но без да бъде идентифициран с него. Второ, като Църквата реши, че християнската Пасха трябва да се чества ежегодно след пролетното равноденствие, осигури по този начин, че Пасха ще се чества само веднъж на всяка слънчева година. Трето, никейската формула означава, че Църквата няма вече да разчита на еврейските календари за да изчисли датата на Пасха (пролетно пълнолуние, т.е. 14-ия ден на месец нисан), нито ще бъде задължена да чака еврейските общности да отпразнуват Песах, за да чества християнската Пасха. По-скоро никейската формула осигурява, че християнското изчисление на датата на Пасха ще се осъществява независимо от еврейското изчисляване на Песах,  използвайки за това астрономическите данни на пролетното равноденствие и пролетното пълнолуние с целта да изчисли неделята на Великден. Това решение поддържа историческите и богословските връзки между еврейския Песах и християнския Великден, като същевременно позволява на Църквата да установи пролетното пълнолуние (т.е., това което трябва да бъде 14-ия ден на месец нисан и следователно Песах), без календарните проблеми. Тъй като Александрия в Египет е била известна като център на астрономията в античния свят, Александрийската църква е поела отговорността за извършването на научните изчисления, използвани за определянето на датата на Великден. Въпреки че днес много традиционалисти православни твърдят, че само използването на Юлианския календар е допустимо за да се определи датата на Великден чрез древните александрийски научни изчисления, те игнорират факта, че Александрийските християни са използвали своя египетски календар за да определят датата на Великден и след това са преработили тази дата според Юлианския календар за да информират останалите части на империята. Освен това, въпреки че Никейския събор е издал ясна формула за изчисляване на Великден, не е установил точно техническите подробности, методите или календара, по които трябва да се определят пролетното равноденствие и пролетното пълнолуние. По-скоро Александрия поема голямата отговорност за изчисляването на датата на Великден, защото Църквата е искала да се използват най-добрите налични научни средства за определянето на датата.

Въпреки че Православната църква и Западните църкви продължават да последват формулата на Никея за определяне на Великден, разликите в съответните им дати за празнуване произхождат до голяма степен от използването на различни календари (Юлианския календар срещу Григорианския) и методи на научно изчисление относно определянето на пролетното равноденствие и пролетното пълнолуние. Православната църква използва сложна математическа формула за изчисляване на Великден свързана с неточния Юлиански календар (който в момента е 13 дни назад от Григорианския), и като „фиксирана“ дата на юлианския календар 21-и март (3 април на Григорианския) като дата на пролетно равноденствие, и освен това изчислява математически пролетното пълнолуние въз основа на 19-годишен лунен цикъл (Метоничен цикъл). Въпреки това действителното астрономическо пролетно равноденствие настъпва около 13 до 15 дни по-рано (6-8 март според Юлианския календар и 19-21 според Григорианския) от гореспоменатата „фиксирана“ дата на пролетно равноденствие според Юлианския календар. С други думи, пролетното равноденствие, използвано от Православната църква за изчисляването на датата на Великден, не е действителното астрономическо пролетно равноденствие, и същото важи и за пролетното пълнолуние, което Великден трябва да последва (според Никейския събор). Просто казано, най-добрият наличен календар и най-добрата налична наука вече не се използват за изчисляване на датата на Великден и това води до православни чествания на Великден, които често не са синхронизирани с астрономическите явления на пролетното равноденствие и пълнолуние и следователно Великден се пада по-късно през пролетта. Западните църкви обаче използват Григорианския календар (много по-точен – макар и не съвършен) и също по-правилни научни изчисления относно пролетно равноденствие и пълнолуние, които съответстват по-добре с действителните астрономически явления.

Например през 2021 г., Православният Великден се чества четири седмици след  Пасхата на западните цъкрви, която е отпразнувана на 4 април, докато Православният Великден ще се чества на 2 май (19 април според Юлианския календар).  Въпреки това, хвърляйки бърз поглед на действителните астрономически дани, показва проблемите на православното изчисление на Пасха. Според НАСА пролетното равноденствие през 2021 г. настъпи на 20 март в 09:37 ч., (UTC – Координирано универсално време). Важно е да се запомни, че датата и часът на пролетното равноденствие зависят от меридиана, който се използва за изчисление (позицията на земята, която се използва като отправна точка). Следователно, общоприето е, че Йерусалим се използва като меридиан, тъй като то е историческото място на смъртта и възкресението на Иисус. По този начин пролетното равноденствие през 2021 г. настъпи в Йерусалим на 20 март в 11:37 ч. (UTC +2). Освен това според  НАСА, първото пълнолуние след пролетното равноденствие през 2021 г. настъпи на 28 март в 18:48 ч. и в Йерусалим на 28 март в 21:48 ч., (UTC+3 поради лятното часово време на Израел). Тъй като пролетното пълнолуние в Йерусалим настъпи на 28 март в 21:48 ч., (UTC+3) през неделя, това означава, че Великден на 2021 г., трябваше да се празнува в първата неделя след това, всъщност на 4 април — точно датата, на която Великден е празнуван през 2021 г., от Западните църкви.

Според сложната математическа формула, която понастоящем се използва от Православната църква за изчисляване на датата на Пасха – без да има връзка с действителните астрономически явления – пролетното пълнолуние за 2021 г. е била изчислена да настъпи на 1 май 2021 г., (22 април според Юлианския календар). Въпреки това, чрез просто, ненаучно наблюдение, всеки човек може да погледне астрономическите явления, видими на небето през 1 май 2021 г., за да разбере, че на тази дата няма да има пълнолуние. По-скоро  луната ще бъде намаляваща с осветен 75% на видимия си диск. Липсата на пълнолуние на тази дата ще бъде видима в Йерусалим както и в Чикаго. По-скоро на тези две места (и в Западна Европа и в Северна Америка) пълнолунието настъпи по-ранно, в неделя, 28 март 2021 г. Следвателно, Православната Пасха през 2021 г., ще бъде особено несинхронизирана с действителните астрономически явления, свързани с точното изчисляване на датата. Всъщност на 27 април 2021 г., в Йерусалим ще настъпи второто пролетно пълнолуние. Това означава, че Православният Великден ще се празнува на 2 май 2021 г., т.е. в първата неделя след второто пролетно пълнолуние!

Древните християни са разбирали, че пролетното пълнолуние не може да бъде точно определено чрез наблюдение, тъй като това, което понякога изглежда на окото като пълнолуние, може и да не е. Това е една от причините, поради която след Никея различни църкви в общение помежду си са разработили разнообразни научни/математически изчисления през вековете за да определят пролетното пълнолуние, което е необходимо за да се изчисли датата на Великден. Научните методи обаче са напреднали значително от времето на античността, както и способността ни да знаем по-точно датите на пролетното равноденствие и пълнолуние за всяка година. През 1920 г. Вселенската патриаршия повдига въпроса за всички църкви да използват общ календар, така че източните и западните църкви да могат да празнуват заедно големите християнски празници през всяка година. Освен това през 1923 г. една Всеправославна среща под ръководството на Вселенската патриашия се застъпва за използването на Ревизиран Юлиански календар (много подобен на Григорианския), за да се определят действителните астрономически явления на пролетното равноденствие и пълнолуние. Въпреки това разделителните противодействия срещу приемането на новия календар и новите пасхални изчисления са довели до компромис, който позволи на автокефалните православни църкви да избират Стария юлиански календар или Новия (ревизиран юлиански) календар за определянето на църковната година, но са запазили Стария юлиански календар и научните изчисления според него за определянето на датата на Великден.

Вземайки предвид календарните и научните постижения днес, православните християни трябва да се запитат дали все още са верни на духа на I Вселенски събор в Никея приемайки следните: използването на неточния Юлиански календар, на „фиксираната“ дата на 21-и март (3 април според григорианския) за пролетното равноденствие и използването на математически изчисления за да се определи пролетното пълнолуние. Неотдавна един представител на Московската патриаршия заяви, че настоящият метод за определяне на датата на Пасха е „догматичен въпрос“ според Православната църква и „отклоняването от него означава загуба  на връзка с православната традиция“, обаче това мнение е далеч от истината. Вселенският събор на Никея установи своята формула за изчисляване на датата на Великден, така че християните да могат да празнуват най-големият християнски празник заедно за да свидетелстват единството си пред света. Съборът не установи точно техническите подробности, методите или календара, чрез които трябва да се определят пролетното равноденствие и пролетното пълнолуние, но е очаквал най-подходяща налична наука да бъде използвана за изчисляването на датата на Великден. Сега най-добрата налична наука не се използва за изчислението на датата на Пасха. Следователно установената традиция от Никейския събор не се следва днес от Православната църква.

През XXI в., Православните и Западните църкви ще празнуват общо Великден само 31 пъти. През следващите векове общото празнуване на Великден ще се чества много по-рядко, тъй като грешките в Юлианския календар стават още повече. Това ще доведе Православната Пасха дори да се пада по-късно през годинота и няма да има връзка с пролетното равноденствие и пълнолуние. Ако не се предприемат действия, 2698 г., ще бъде последният път, в който Православния Великден и Западната Пасха ще падат в един и същия ден. В крайна сметка може да има поколения християни, които за съжаление ще вярват, че православните и западните християни никога не са празнували Пасха заедно.

През 1997 г. на Световния съвет на църкви представители на Православната църква и Западните църкви са взели участие в обсъждане по въпроса за празнуването на Великден, което доведе до отлично изявление и важни препоръки за общото празнуване на Пасха, но за съжаление тези препоръки никога не бяха приложени. Време е православните християни отново да започнат да обсъждат този важен въпрос за изчисляването и празнуването на Великден и същевременно да изоставят недоразуменията си относно причините, поради които Великден често се настъпва много по-късно от Западната пасха.

Разбира се, западните християни използват формулата на Никея за изчисляването на датата на Пасха, докато православните християни не трябва да чакат еврейския Песах да бъде отпразнуван, за да се празнува Великден. По-скоро необходимо е използване на по-точен календар, както и на по-точни научни изчисления от Православната църква, за да се чества Великден отново всяка година в първата неделя след първото пълнолуние и след пролетното равноденствие – и да бъдем отново заедно с нашите християнски братя и сестри от запада.


Джон Фотопулос е доцен по Новия Завет и ранното християнство в катедрата по религиозни изследвания в колежа „Св. Дева Мария“ в Нотр-Дам, Индиана.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.