Хермина Неделеску (Hermina Nedelescu)
Науката търси истината в природата чрез наблюдението и експерименти. Учените са водени от любопитство, което насърчава изобретателската мисъл, карайки ги да открият как работи светът на природата. Науката е инструмент, който прониква в непознатия физичен свят, който в началото може да изглежда непонятен. Въпреки това учените знаят, че в тази неизвестност се крие съвършена красота, състояща се от значими модели, очакващи да бъдат открити. Пример за това е мозъкът, който остава до голяма степен непознат. Въщност, той е изящна вселена и се състои от сложни, структурни и неслучайни модели, с много важни последици за оцеляването на човека. Учените предполагат, че природата е разбираема, затова чрез откритията си разкриват непознатия физичен свят. Това предположение на учените е древна идея на Църквата, появила се в Св. Писание: Като дъждъд и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе ономува, който сее, и хляб ономува, който яде (Исая 55:10).
Концепцията за един неуреден свят, но също така и за добре подредена вселена, разкрита от знанието, а не само от науката, повдига критичния въпрос: Оспорва ли науката вярата на човека? Един начин да отговорим на този въпрос е да разгледаме промените в мисълта, които са зависими от преживяванията на човека. Понеже те управляват разпознаването на Божието познание спрямо представите, изпълнени с предубеждения. Докато православните християни се молят на Светия Дух да ръководи тяхното разпознаване, човешките същества също са неизбежно повлияни от различни земни преживявания, които формират техните емоции, поведение, съвестта и личната им вяра. За православните християни вярата не означава да познават Бога по абстрактен начин, а да развиват лични отношения с Него, чрез духовния си път на покаяние — това означава промяна на мисленето, лишаване от обичайните начини на мислене (Калистос Уеър, Православният път). Следователно основният фактор, който може да доведе до съмнение относно вярата, е неспособността да се отличава между истинското разбиране на Божията воля, т.е. начинът по който Бог се проявява в този свят, и нашите предразсъдъчни представи, които съпровождат неспособността ни да преживеем промяната на мисълта.
Когато твърдим нещо за природния свят, тогава тези мнения могат да бъдат оспорени от науката. Причината за това е, че науката доказва истината на природния свят чрез наблюдаването и експериментирането. Всъщност науката изследва материята, която се определя като всичко, което има маса, обем и заема пространство. Подходящ пример е схващането, че Св. Причастие дезактивира един инфекциозен активен вирус. Тъй като по време на служенето на Светото Тайнство Причастие Светите Дарове запазват естествените си характеристики (напр. хлябът може да мухляса), науката може да докаже дали в Светите Дарове съществува инфекциозен вирус в случаите, когато вирусът се предава поради невнимание на заразения. Неуспехът да направим разлика между истинския смисъл на Евхаристията и собствените си предварителни схващания за природния свят води до конфликт между желателното и прекалено оптимистично мислене и истината, открита от научните доказателства. В такива случаи, ако вярващият не е в състояние да промени своята мисъл, той/тя ще продължи по пътята на непрекъснатия конфликт, където науката представлява предполагаема заплахата за вярата.
Напротив, когато вярата се ръководи предимно от опита на връзката със Създателя, която води до непрекъсната „промяна на мисленето“ (покаяние) през целия духовен път на човека, тогава такава вяра е малко вероятно да бъде оспорена от научните открития. От тази гледна точка, научното изследване функционира като средство за разкриване на проблясъците и вдъхновенията на добре подредени дела на Създателя – нещо, което не би трябвало да представлява заплаха за вярата.
Науката се отнася до православните християни, защото научните открития влияят живота на Църквата и нейния народ. Книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, въпреки че се отнася до лекари и фармацевти, се отнася и до цялата научна общност, посветена на откритията и добрите дела:
Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал. Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва. Затова той е дал на людете знание, за да Го прославят в Неговите чудни дела: с тях Той лекува човека и премахва болестта му. В някое време и в ръцете на лекарите има успех; защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота (Прем. Сирах. 38:1-14).
Като вземем предвид тези библейски откъси, можем да попитаме: защо лекарите и учените, отдадени на добрата работа, са игнорирани в момент на нужда? Св. Порфирий предполага, че причината е „егоизъм“ и че, „някои мислят, че Бог ще направи изключение за тях сред всички останали и ще се намеси чрез чудо“ (Buxhoeveden and Woloschak, eds., Science and the Eastern Orthodox Church, 2011; Ioannidis, Elder Prophyrios: Testimonies and Experiences, 1997). Думите на светеца са подходящи за времето на настоящата пандемия и важат за тези, които не разбират препоръките на лекарите и учените относно общественото здраве, подлагайки по този начин събраните вярващи на риска да бъдат заразени, като по този начин спомагат за разпространяването на вируса. Ограниченото разбиране на научните доказателства ще доведе до ненужни вреди и смърт, и по този начин ще повлияе негативно върху Църквата. Например, когато вярващите се причастяват чрез хвърляне на Светите Дарове директно в устата, в опит да се запази устната кухина непокътната. Това обаче не е само в теологично несъответствие, а представлява и мълчаливо признание, че вирусът наистина може да бъде предаден чрез Светото Причастие. Още повече, това представлява неприемвлив риск поради отлагането на замърсени капчици и аерозоли, изхвърлени в дихателните пътища на причестяващия се върху общата лъжичка и поради това някой друг човек може да бъде заразен. Решението да се подкрепи този начин за преподаване на Светото Причастие се основава на доказателства, че той е по-малко опасен, отколкото да се позволява на причестяващия се да докосва с устата си лъжичката. Възможно ли е това решение относно метода на „хвърляне“ да произхожда от неадекватното разбиране на опасността? И какво ще стане, ако следващата пандемия включва някой рекомбинантен вирус с по-силни патогени (напр. Ебола, Птичи грип)? Каква степен на риска са готови да поемат църкновите лидери? И съвпада ли оценката им относно риска, с обективната научната оценка? Освен това, насърчаването на вярващите да се причастяват при такива несигурни обстоятелства, твърдейки, че „Не може вирусът да се предаде чрез Светото Причастие“ или насърчвайки ги да подхождат към Светите Дарове с „голяма вяра“, може да се разглежда като безотговорна постъпка или като изпочаване на личния опит на вярващия за Бога (Познанието на Бога-Творец).
Друг пример за опасностите, свързани с ограниченото разбиране на науката, са погрешните схващания, изразени от някои старци на Атон или другаде. Някои от тях твърдят, че може да се „вмъкне“ микрочип в бъдещите ваксини срещу коронавирус. Очевидно, когато подобни погрешни възгледи се разпространяват от свети места, е очевидно, че необходимостта от научен диалог в Църквата е много важен, защото ще й даде възможността да говорят онези вярващи, които имат добра научна подготовка.
Православното духовно пътуване е пътят на покаянието: т.е. разпознаването на собствената човешка „слепота“ в този свят (Йоан 9). Това не е средство да покажем нашата „голяма вяра“ пред себе си или пред други хора. Освен това, невъзможно е за вярващия да определи кога е постигнал достатъчно голяма вяра или „достойнство“, за да се доближи до Светото Причастие без вреда (вж. 1 Кор 11:27-32), понеже колкото повече човек напредва по духовния си път, толкова повече разбира неизразимото тайнство на Бога, което се появява в Неговото видимо и невидимо творение. Следователно отхвърлянето на науката води до вредни последици, както на физическо така и на духовното ниво. Ако науката обаче се използва като средство, за да могат вярващите да познават по-добре света, в който живеем, и който едновременно е физическа, но и духовна реалност. Тогава науката и вярата ще съществуват в хармония, понеже истината всъщност е една.
Опитът винаги хвърля светлина върху нови истини, независимо дали са научни, художествени или имат връзка с личния опит с Бога (вяра). С науката се занимават хора, които са повлияни от личните си чувства и емоции. Следователно науката е неизбежно изразът на утилитарно изкуство. Подобно на науката, изкуство е процесът на осветяване на скритото, което винаги е било там. Вярата чрез духовния път на покаянието осветява човека и го води до все по-голямо познание на Бога. В същото време, както и в науката, така и във вярата, колкото повече познания (за Бог) се разкриват, толкова повече човекът осъзнава колко малко знае. Науката, изкуството и вярата са динамични процеси, които се определят от личните преживявания и водят до промяна на ума и мисленето. Учените променят своите теории във основата на нови доказателства; художниците правят същото когато експериментират с нови техники, докато вярващите променят мнението си когато се покайват през духовното си пътуване. Във всички случаи съвестта на човека се смирява от опита, разбира нови истини и възприема човешката си слепота. Трябва да бъдем бдителни към този опит, за да можем да отличаваме и да избегнем лъжливото чувство за „виждане“ на фарисеите: Иисус ми рече: да бяхте слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава (Йоан 9:41).
Бих искал да благодаря на отеца Alkiviadis Kalivas, г-н Kevin Hunt, д-р Vassa Larin, отец Alessandro Margheritino, д-р Chris Mathews и отеца Michael Sitaras, за критичните дискусии и конструктивните коментари по тази статия.
Д-р Хермина Неделеску е невролог в катедрата по неврология в Scripps Research. Тя се занимава с вируси и молекулярни подходи, за да проучи как стимулите от околната среда са представени в мозъчните невронни вериги за да поддържат мотивирани поведения.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.