Свободата на словото в Църквата
Примерът на Сърбия

Милан Вукоманович

Когато през март на 2020 г., сръбският патриарх Ириней официално санкционира, свещеника и доцента в Православния богословски факултет (ПБФ) на Белградския университет – д-р Вукашин Миличевич, става ясно, че изявената намеса на висши духовници на Сръбската православна църква в публичното пространство постепенно се развива с цел да монополизира свободата на изразяване на духовенство си, по отношение на почти всички изразени теми, включително и самата наука. Патриархът отбелязва, че доцент Миличевич— с внезапната си поява в телевизионото предаване „Утисак неделье“— е проявил неподчинение към него лично, че е пренебрегнал устава на СПЦ и е компроментирал решенията на Св. Синод, които са задължителни за всички свещеници и висши духовници. Д-р Миличевич принадлежи към група на по-млади православни богослови, които открито се занимават с проблемите на СПЦ и на ПБФ. Той е приподписал публичното изявление от 2017г., което дойде като реакция срещу петицията на сръбските креационисти, твърдейки, че съществуват подобни алтернативни научни теории, които могат да заменят еволюционната теория. Това включва и „библейската теория на сътворението“, която според тези богослови не е научна алтернатива на еволюционната теория. Изявлението беше открито критикувано в СПЦ, докато едновременно с това някои от подписалите го богослови бяха поканени пред Св. Синод, на една от редовните ѝ сесии през май 2017 г., да обяснят възгледите си. Скоро след това, няколко свещеници-професори от ПБФ бяха лишени от основните си енорийски задължения, като им беше позволено само да помагат в службите. Чрез непосредственото решение на патриарха те бяха и отстранени от редакцията на електроните и печатни църковните медии. Всичко това беше придружено с предупреждението, че всеки който наруши тези правила, ще бъде санкциониран според църковния-дисциплинарен ред.

Изглежда, че това беше само съобщаване за по-сериозните мерки срещу „бунтовните“ православни богослови. На последното заседание на Св. Синод, проведено на 26 август на 2020 г., епископ Ириней Булович поиска от Синода да оттегли благословията си от тримата професори на БПФ: Родолюб Кубат, Драгомир Сандо и Вукашина Миличевич. Като се има предвид, че Синодът все още играе решаваща роля по въпросите на професорски позиции в факултета, Булович беше готов да накаже тримата професори, но друг член на Синода – митрополит Хризостом, „наложи вето“ на това решение. Ето как професор Кубат коментира действията на Синода в сърбските медии: „Нιкой не ни покани да говорим и това е нещо основно. Чудя се дали това  е репрeсивна мярка за изявлението ми в медийния портал Nova.rs, където съм поставил под съмнение легитимността на позицията на епископ Ириней в нашия факултет. Или може би възможната причина за това да е, че подадохме молба до съвета за професионална етика на [Белградския университет] с искане да се разследва процедурата за избора на членове в нашия факултетен съвет“. Във всеки случай, Кубат продължава: „Защо трябваше да знаем всичко това от медиите? Като професори, най-малкото, което бихме могли да очакваме, е да бъдем информирани по подходящия начин. Преди 600 години Ян Хус е бил обвинен и също изправен пред съда, но той е изразил и позицията си. Сега сме осъдени, без никой да ни зададе въпроси.“

Позволете ми сега да се опитам да поставя този горещ въпрос в по-широк академичен, църковен и политически контекст. Намесата на Св. Синод в автономията на ПБГ и нарушаването на правните норми на Белградския университет трябва да бъде поставено в контекста на нелегитимното и неконтролираното демонстриране на църковната и политическата власт— този път насочено срещу професори по теология, които упражняват своята свобода на мисълта, съвестта и правото им да се изказват публично. Именно това притеснява някои от участващите в Синода на СПЦ висшите духовници. Още през 2019 г.,  Съветът по законовите въпроси на Белградския университет се позова на редица нарушения на законови и правни норми относно отношенията между Синода и ПБФ. Синодът, обаче, напълно игнорира предупреждението на ректората относно незаконото действие на факултетния съвет на ПБФ. Но още по-лошо е за правната система, че правителството на Сърбия, което основава ПБФ, подпомогна Синода, като назначи осем членове на съвета на Факулета (нелегитимния),  включително епископ Ириней Булович— член на Св. Синод, който се появява и като представител на държавата! Следователно е ясно, че църковните и държавните власти са си сътрудничили, за да нарушат Конституцията на Сърбия (член 11) и нейните закони, включително нормите на най-стария и най-уважавания сръбски държавен университет. Доскоро СПЦ (институция, отделена според конституцията от държавата и следователно от държавното висше образование) не беше много ангажирана с академичните дела на ПБФ, по този начин – един вид „modus vivendi“ поддържаше това крехко институционално съжителство. Съгласно Закона за църквите и религиозните общност (2006 г.), религиозните организации имат правото да координират независимо дейността си и са автономни относно своите вътрешни и обществени дела (член 6); обаче „религиозните образователни институции, включени в образователната система, са длъжни да спазват условията и стандартите на образователната система в съответствие с образователните разпоредби“. Що се отнася до Белградския университет  (член 37), неговата задача е да защитава автономията на един от 31 факултета от неговия състав,, включително академичната свобода и конституционните права на своите професори. Следователно университетът е длъжен да осигури изцяло закоността в рамките на действието на своите факултети, включително и ПБФ.

Що се отнася до преобладаващите „течения“ и фракции в рамките на СПЦ, днес те са разделени най-вече на две групи. Тези, които се противопоставят на режима на Вучич в Сърбия, и онези, които го подкрепят. Изглежда че, богословските идеи и програми не са причина за кризата във БПФ. Тук става въпрос, предимно, за лични конфликти и интереси, докато в същото време, политическите центрове на властта поддържат едно малцинство от висши духовници. Тези лични съперничества са станали толкова неразумни, че трябва да се спомене случаят на православен епископ, който възпрепятства превода на Стария завет от еврейски поради лични причини!

В заключение бих искал да отбележа, че в началото на 21-ия в. появява се в Сърбия едно малко либерано крило в рамките на СПЦ. От време на време тези либерални възгледи са открити повече в публични речи и интервюта в медиите отколкото в официалните църковни събрания и среди. Освен умерената про-европейска позиция, която може отчасти да се обясни с назначенията на епископите в западната диаспора, това либерално течение подкрепя модернизацията и постепенното съживяване на църквата. Още повече, поддържа един по-независим статус за ПБФ (университетски, а не ориентиран към църквата). Според мен, възгледите на „бунтовните“ богослови на ПБФ показват някои черти от този вид влияние. Понеже, тези богослови произхождат от по-младото поколение на сръбски православни професори, които са родени предимно през 70-те и 8-те.Те са узрели интелектуално, по време на демократичния период след Милошевич и това може да повлияе на тяхното политическо и социално възпитание. Те са предимно милениали, образовани в модерни училища или в Белградския университет след 2000 г. Дарвин е част от светското им образование, тъй като Николай Велимирович и Юстин Попович са основни глави  в богословските им програми и литература. Някои от тях са били активни в алтернативните образователни проекти (като регионалните програми за укрепване на мира и други пограми за помирение) и заради техния международен опит, обикновенно са склонни към икуменическия диалог и съвременното богословие. Чрез явната или по-мълчалива подкрепа на епископите си, които служат, предимно, в западната диаспора (напр. Григорий, Максим), те имат всички необходими предпоставки за да подхранват реформаторските и модерните си възгледи относно богословски и църковните въпроси. Остава отворен въпросът, колко дълбоко ще участват в дългоочакваното и небходимо подновяване на СПЦ.


Милан Вукоманович е редовен професор по социология на религият във Философския факултет на Белградския университет.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.