от отеца Робърт М. Арида (Robert M. Arida)
В скорошна статия на „Ню Йорк Таймс“ Жамел Буй пише следващото:
„Нашето общество беше изградено върху расовата сегментация на личността. Някои хора бяха смятани за плъноценни човешки същества, запазени от робството, от отчуждаването на имота им, защитени от закона, а някои други хора— чернокожи, местни и други, които не са били бели— нямаха тези права. Това неравномерно разпределение на личности също беше отразено в икономическата действителност. Тя оформи достъпа до работата и капитала, определяше какви ще бъдат обречени на маржовете на труда или ще имат достъп до високи длъжности, определяше също, кой ще участва в богатите печалби на капиталистическото производство и кой ще се счита за лесно заменим („Отвъд бялата крехкост“)
Тези думи представляват ярък фон за да размислим върху идеите на отеца Сергей Булгаков (1871-1944) по икономиката. Понеже ни представят социалните параметри, за да оценим прозренията на един от най-важните и креативните православни богослови на 20-ия век. Въпреки че Булгаков не претендира, че решава проблема на бедността, той предлага пророческия си глас, затова как Църквата може да се изправи срещу социалните структури, които подддържат бедността в един индустриализиран свят. Той продължава работата на предишни богослови-пастири, които са признавали, че социалните структури поддържат социалното и икономическото неравенство.
Поради пандемията от COVID-19, убийството на Джордж Флоид и вълната на движението „Черните животи имат значение“ (Black Lives Matter) проблемите на системното неравенство нарастват в САЩ с безпрецедентна скорост и същевременно предизвикват продължителни прояви на възмущение и отчаяние, които изискват социална промяна. Тази криза дава възможността на православните църкви в САЩ да изследват социалното и расовото неравенство и да формулират всеобхватно и отворено към всички социално учение, което ще се съсредоточи върху предоляването на големия и широкия проблем на бедността.
Богатството и бедността са последици на икономическите системи. Динамиката относно отговорността на тези, които притежават богатството и го разпределят сред бедните, е свързана с Църквата от нейното основаване до наши дни. По ирония на съдбата обаче, Църквата никога не е имала последователно, единно разбиране или признание относно причините на бедността и разпределението на материалните блага. Освен това, никога не е съществувало съгласие за начина, по който безликите бедни могат да бъдат реинтегрирани в обществото и това се е случило поради прекомерното внимание върху щедростта на богатите. Ако християнските източници са съгласни за едно нещо, както на Изток, така и на Запад, това е, че бедността обезличава човешката личност.
Факът, че отецът Булгаков е изучавал марксистката политическа икономия го накара да се отрече от неговия антиперсонализъм и потискането на човешката свобода. Той описва марксистката икономическа концепция за историята като „погребален ритуал, възпяван за личността и личното творчество“ (Карл Маркс като религиозен тип, сс. 52). Когато се завръща в православната църка и след ръкополагането му като свещеник, той се опитва да формулира философия и теология на икономиката, която опровергава марксистката концепция за homo economicus и същевременно поставя икономиката в сферите на христологията, софиологията и есхатологията („Философия на икономиката“, особено страниците 123-156). Това означава, че икономиката не трябва да се изучава нито изолирано, нито като основа, от която зависят всички аспекти на човешкия живот. По-скоро икономиката трябва да бъде поставена в теологичен контекст, който избягва крайностите на хедонизма и аскетизма (Вж. „Икономическият идеал“). За Булгаков Църквата е тази, която се движи между тези крайности заедно с техните производни— разкош и бедност— и може да даде конкретна основа, за това, как икономиката може да се използва като средство за възстановяването на културата и духовната почтеност на всяка общност или народ.
„Разкошът и бедността са явно враговете на културата; в двореца на благородника може да има толкова духовна бедност, колкото и в колибата на бедния. Духовният упадък, който съпътства разкоша, рано или късно води и до икономическия упадък, така че разкошът се самоосъжда дори и от икономическата гледна точка. Духовното състояние на един народ се свързва пряко и с икономическия му живот“. („Икономическият идеал“, с. 49).
Църквата се определя като историческо и есхатологично присъствие на живото Христово Тяло. Христос— новият Адам— обединява разделеното творение, което се движи от греха.
„…човечеството се превръща в Тяло Христово, за да може Христос, като личност, да пресътвори човешката природа. Той става новият Адам и по този начин човечеството се причестява Тялото и Кръвта Му. Това участие не трябва да се разбира механично, а като динамичен процес, който с времето се провявява в историята, в науката и в икономиката. („Философия на икономиката“, с. 140).
Широкият смисъл на това е, че икономиката придобива тайнствено качество, което е израз на творческата синергия между Бога и човека. Това е творческото дело на изкуството, което приема природата такава, каквато е, и я води до нови цели. Следователно, докато човечеството зависи от природата, притежава творческата способност, която е вдъхновена от Премъдростта-София и може да трансформира природата. Като се има предвид тази синергия, икономиката води до „неограничени възможности за създаването на културата“ („Философия на икономиката“, с. 142). Един от начините, по които Булгаков разбира този процес, е чрез технологията, чиято цел е да одухотвори материята, т.е. да продолее фалшивото разделяне между материалното и духовното.
„Триумфите на технологията не са нищо друго освен одухотворяване на материята, която се загива и не се разглежда просто като материя. Величието на богатството на един народ, успехите на технологията и индустрията, това са изрази на постепенното одухотворяване на материята. („Икономическият идеал“, с. 42).
Понеже икономиката е произведение на изкуството, отец Булгаков възприема Премъдростта-София като вдъхновяващ фактор на човешкото творчество. Заедно със Словото-Логос, Премъдростта-София привлича човечеството и предприема обединяващото дело на Христос през продължващия процес на трансформиране на творението от хаос в космос. („Философия на икономиката“, с. 145).
„Човечеството е, и винаги остава, обединяващият център на света във вечната хармония и красотата на вселената, сътворена от Бога. Материалният свят е потопен в този „процес“, във времето и пространството, в историята, и като такъв е несъвършен и дисхармоничен; но все пак, подобно на самото човечество, той никога не е напълно отделен от висшата метафизична действителност, от божествената Премъдрост-София, която винаги се извисява над света, осветявайки го чрез разума, чрез красотата, чрез…икономиката и културата. („Философия на икономиката“, с. 142-145).
Независимо от начина, по които човек разглежда софиологията на отец Булгаков, ясно е, че нейните христологични и еклисиологични основи наблягат на Църквата като пророчески глас, който разкрива социалното и икономическото неравенство и изисква решението на този въпрос. Най-удивителното относно икономическите идеи на Булгаков е връзката им с духовното и личностно развитие. Не е само че, социалната и икономическата бедност лишават някои хора от основните материални блага и услуги, които са необходими за отглеждането на психическото и физическото им здраве, а също оказват негативно влияние върху нуждата на човека да развива отношенията си с живия Бог.
Булгаков категорично разобличава романтичния образ на неволната бедност, която се смята като духовно предимство над богатите. Той изтъква, че неволната бедност не само разделя обществото, а действа като изтощителна сила, която често смазва човешкия дух и възпрепятства личното развитие.
„Гладният човек се нуждае преди всичко от храна, този, когото му е студено има нужда от дрехи и бездомният се нуждае от дом. Бедността води до един вид страдание, което понижава човека и изключва възможността за нормален човешки и духовен живот. По този начин битката срещу бедността е битка за правата на човешкия дух“. („Икономическият идеал“, с. 43).
„Битката за правата на човешкия дух“ е също и битка за човешката свобода. Отец Булгаков работи за да намери златната среда, която избягва антиматериализма на аскетизма и хедонизма на материализма. Той обръща вниманието си на връзката, която съществува между „човешкото достойнство и духовното развитие“ и възможността на придобиването на необходимите материални блага за живота, защото те могат да позволят и по-нататъшно развитие на демокрацията.
„…нарастващото чувство за човешкото достойнство и духовнтото развитие на личността неизбежно се появяват в разширяването на материалното търсене: ние имае добър пример за това в съвременното продемократично движение“. („Икономическият идеал“, 48).
Демокрацията, която отецът Булгаков пророкува, предвижда икономика, която не води до бедността, а създава култура, която позволява и защитава развитието на личността отвъд комунитаризма на социализма и индивидуализма на капитализма. Това е трудният път, който Булгаков поставя пред Православната Църква. Това е пътят, който също поставя Църквата в уязвимо положение, тъй като тя отстоява свободата, честта и славата на човешката личност.
Отец Робърт М. Арида е презвитер в православния храм Света Троица в Бостън, Масачузетс.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.