Без категория

Откровението и Мъдростта, която произхожда от травмата.

Published on: октомври 27, 2020
Total views: 40
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 4 minutes
Also available in: Ελληνικά | English | Русский

От негово преподобие д-р Исаак Скидмор (Fr. Isaac Skidmore)

Във основа на това, което виждам около себе си, убеден съм, че хората сега са особено заинтересовани от апокалиптичните теми. Социалните вълнения, пожарите, изменението на климата, глобалната пандемия – всичко това напомня образи, съдържащи се в апокалиптични текстове на многобройни традиции. Християнството има свой собствен разказ за края на света. Широкото разнообразие от тълкуванията обаче ни кара да се замислим дали хората са доволни от това, което откриват, четейки тези текстове. Идеята за откровението предизвиква интереса ни, но остава въпросът как можем да черпим духовна смисъл от нея.

Ако например прочетем 13-та глава на светото Евангелие от Марка, ще бъдем изумени от oписанията, които предсказват бедствията и възможността да се случват. Предлагам че, един полезен начин да разгледаме тази глава е да възприемаме образите като описания на различни видове травми, които понякога се възникват в крайните състояния на нашето съществуване. По този начин ще разберем смисъла на предупрежденията свързани с  болезнените преживявания, които подкопават основите на нашите уверености.

Първият откъс (Мк. 13:1-2) се отнася до разрушаването на храма. „Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.“ Това събитие би било травмиращо за учениците, не само поради огромната физическа сила, необходима за сриването на храма, а също и поради значението на това разрушаване: разпадането на тяхната достоверна религиозна институция.

След това, словата на Христос описват религиозното прелъстяване и объркване. Той казва следващото: „пазете се да ви не прелъсти някой. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.“ (Мк. 13:5-6). Това изказване съдържа нещо, което е общо с травмата: нарушаването на свещения наратив, върху който някой е основавал живота си, независимо дали има връзка с Бога или не.

Третият откъс се отнася до нестабилността на глобалния ред, „войни и вести за войни“ (Мк. 13:7). Христос казва че, „ Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове.“ (Мк. 13:8). Главата също описва  изпитанията на преследването, предателството в семейството и публичното изобличение: „Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. […]И брат брата ще предаде на смърт, и баща – чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. И ще бъдете мразени от всички , заради Моето име”(Мк.13:9-13). 

През мирни времена тези пророчества изглеждат невероятни, обаче по време на бедствията ни напомнят, че наистина може да се случат. През последните седмици кварталът ми беше застрашен от пожар, който води до евакуирането на десетки хиляди хора и изгори около 2500 домове. Тук важат словата на Христос за изключителната бдителност, която ще се изисква от неговите ученици: „и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си“ (Мк. 13:15-16). Точно това се случи с хора, които преди няколко минути работеха, четяха, гледаха телевизия или готвеха. Само за един момент личният им живот беше нарушен и за някои необратимо променен.

 Въпреки тези болезнени описания, 13-та глава на Марка въвежда и уверения, които могат да осветят опита от травмата. Христос изяснява на учениците си, че няма да бъдат сами, когато ще бъдат изправени пред съда: „ недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.“ (Мк. 13:11). Той им обещава, че дори и звездите да изпаднат от небето, Бог ще изпрати ангелите Си за да „събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.“ (Мк. 13:27).

Освен че, 13-та глава на Марка подхранва нашето въображение относно последните времена, също ни предоставя знание, което може да ни помогне за да се подготвим за предстоящите травматични състояния и мъдростта, която ще произхожда от тях. Изглежда скандално да се предполага, че мъдростта може да е последица от някакво травмиращо състояние, защото този въглед се противопоставя с нашите асоциации, че доброто съществува само в мира и че, лошите преживявания са свързани с хаоса и разрушението. Проблемът с този обичаен начин на мислене е, че пренасочва много преживявания към категорията на злото. Всъщност, съдържа заблудата, че само добри неща произхождат от мира, и само лоши от хаоса и смущенията. Тази опростена гледна точка не се вписва във факта, който се проявява в живота на много хора, че мирът понякога съответства с бездействието и безжизнеността, докато травмата наистина може да  придаде мъдростта от неподражаем вид.

Мъдроста, която се произхожда от травматичните обстоятелства и към които могат да ни насочат апокалиптичните текстове, е знанието, че Бог присъства в крайните състояния на нашето съществуване— където оцеляването е застрашено от катастрофата— а също и в мирните времена на живота ни. Разбираемо е, че се страхуваме от мъдростта, която е последица от травмата, защото може да е трудно, ако дори иевъзможно, да интегрираме това знание в другите сфери на нашето битие. Може да бъдем социално изолирани, понеже, онези, които не са преживели същата крайна ситуация с нас, може да са неподготвени да разберат какво се опитваме да комуникираме с тях и какво сме научили от този опит.

Нищо от това, което сме казали, няма за цел да облекчи травмиращите събития и ние не желаем това нито за себе си, нито за другите. Апокалиптичната литература обаче ни уверява, че Бог не отсъства от крайните предели на нашето съществуване. Напротив, Св. Писание рапознава това място като мястото на Божието откровение, където можем да знаем, че Бог, освен че е в нас, ни пази от всички страни.


Неговото преподобие отец д-р Исаак Скидмор е лицензиран терапевт в Орегон и доцент в факултета за клиничното и психичното здраве в Университета на Южен Орегон. Той е помощен свещеник в православната църква „Архангел Гавриил“ в Ашланд, Орегон и автор на книгата „Ръбът на пропастта: Полезността на терминологията за антихриста в епохата на Доналд Тръмп (Edge of the Abyss: The Usefulness of Antichrist Terminology in the Era of Donald Trump.)

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication