НАСЪРЧАВАНЕ ОТ МАЙКИТЕ НА ПУСТИНЯТА ПРЕЗ ТРУДНИТЕ ВРЕМЕНА

От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)

...

„А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше“. (Мк. 1:35).

Иисус би могъл да се моли за доста неща, които ни притесняват днес: чувството, че светът е завладян от злото e поразително. Затова, добре е да си спомним, че Иисус е подкрепил себе си, като често се е оттеглил да се моли сам в пустинята. Мнозина бяха вдъхновени да последват примера Му, особено през ранните векове на Християнството.

Докато повечето от тези раннохристиянски личности в пустинята са били мъже, които се молели на Бог в дивата земя на хълмовете извън палестинските села и над река Нил, имало е и жени, които са се оттеглили в пустинята, опитвайки се искрено да изпълнят заповедта на Христос. Те също са ни оставили съкровище на духовна мъдрост в кратките си изказвания, подобни на най-ранните думи н Иисус. Дори и в гръцкия сборник „Изказванията на Св. Отци“ (Apopthegmata Patrum) има три жени-старци, които са известни със своето боголюбиво учение.

Съветите и увещанищта на Майките на пустинята ги правят отлични дуговни учители в днешния безпокоен свят. Тяхното възхитително вътрешно спокойствие може да бъде полезно качество за подражание в тези трудни времена. В личните срещи между стареца и ученика, те са учили своите последователи да подражават на Христос и да се изправят пред изкушенията. Старците често са  давали едно изказване, предназначено да ръководи молитвата на учениците през целия ден, да поддържа тяхната смелост, да вдъхновява духовната им борба и да им помага да служат за най-висшото добро в света.

Особената привлекателност на това учение към героичните душа остава силна и до днес и може и вие да се окажете сред тези героични души. Силата, упоритостта и търпението да надделеем над злото произлизат от Господа. Майките на пустинята са знаели много добре това и са учили своите последователи от дълбочината на вярата си във възкръсналия Господ. Майките на пустинята като мъдри духовни личности, които са вървели духовният път преди нас могат да ни помогнат. Тяхното учение разкрива, че от самото начало в живот на Църквата преподобните жени са били инициатори на изключителна духовност, която се изразява чрез молитвата и аскезата. По нататък представяме няколко примера от трите Майки на пустинята, които са писани в „Изказванията на Св. Отци“.

Важно е да помним, че преди думите на Иисус да бъдат събрани и преди съставянето на Евангелските разкази, те са били предадени устно от един на друг с надеждата, че вярната искра на първоначалния спомен се пренася във всяка жива притча. Същото е и с изказванията на Майките на пустинята: последователите им ги съхраняват и след това когато и те стават духовни учители ги пренасят на учениците им. По този начин, подобно на изказванията на Иисус— кратки и сияещи в съществената си мъдрост —много от изказванията на Майките на пустинята произхождат от паметта на някой ученик, който е получил мъдър съвет от тях. Те са кратки духовни бисери написани в сърцето на хората и след това предадени на поколения на духовни търсачи. Всъщност, искрата на тази жива мъдрост все още се охранва в тези учения, запазвайки живи, затова те могат да насочат и нас днес.

Според св. преп. Теодора: „Настоящата епоха е буря и само чрез много изпитания и изкушения можем да получим наследството в небесното царство“ (Apopthegmata Patrum, Теодора, 2). Смята се, че тази Майка на пустинята е била вдовица на римския префект в 4-и в. в Александрия в Египет и е решила да се посвети в вярата в Иисус Христос и да живее в пустинята. Известна е с това, че е била доверена приятелка на епископ Теофил и често е давала съвети за тайните на монашеския живот. Св. Теодора се чества като светица в 11 септември. Майките на пустинята не са били съсредоточени върху собствената си духовна полза, а са били отдадени в християнската общност, поради дълбокото чувство за справедливост и любовта към ближния.

„Вдигнете ръцете си в молитва, сестри мои“, казва Майка Теодора, „и молете се на Бог, като дойде времето, вашата душа и душите на онези, които обичате, да преминат безпосано от злото на света, което пречи пътя към рая“ (Митерикон: Съвети на авва Исая към почитаемата монахиня Теодора [2001], 68). Подобно на Майките на пустинята, стремете се да бъдете духовни войници за най-висшото благо. Майка Теодора казва: „Никога не забравяйте, че в един живот на силна молитва Бог защитава всички ваши добродетели. Когато е необходимо, могъщият Господ ще дойде напълно въоръжен във ваша защита“ (Пак там, 72). Тя също казва: „Постът може да ви помогне да овладеете греха. Вижте как този, който не успее да пости, става жребец, ненаситен за кобили“. (Пак там, 46).

Когато изследваме духовността на Майките на пустинята откриваме, че в сърцевината на тази духовност се крие дълбоко състрадание и благодарност за милостта на Бога. Изказванията отразяват любовта и уважението към древните отци и приветстват всички, които с ревностно желание идват сред тях. Ученията на Майките на пустинята могат да ви говорят лично поради практическата мъдрост, която те предлагат в отговор на последователите си. Те са знаели, че присъствието на Бога се крие в мълчанието—  в многократната молитва, като Иисусовата молитва, в дълбокото и търпеливото съзерцание на откъси от Св. Писание, в малки търсещи въпроси, в обикновени човешки истории и в кратки и остри изказвания.

Майка Сара e още една преподобна жена, която е живяла в хълмовоте над Нил, вероятно в Скит и последвайки заповедта на Христос тя е живяла като учителка и отшелница повече от 60 години. Паметта ѝ се чества в 13 юли. Същността на служението ѝ се основава в личното търсене на мир и връзката с Бога. Докато св. Сара е живяла посветена в свещеното безбрачие в името на Иисус Христос, тя е преживяла борбата срещу изкушенията толкова яростно, че я е възприемала като борба срещу демона. Ние четем в „Изказванията на Св. Отци“ че: „Майка Сара водеше война срещу демона на своето изкушение в продължение на тринадесет години. И все пак, дори в най-лошият момент, тя отказа да се моли то да престане; вместо това тя се молеше казвайки „О, Боже, дай ми сила“ (Apopthegmata Patrum, Сара, 1).

В едно от нейните изказвания тя разказва как през борбата ѝ дори и самият Дявол е трябвало да признае накрая, че тя го е победила. И все пак тя отговори: „Не съм те победила аз, а моят Господ Христос“ (Пак там, 2). Като се описва нейната аскетична молитвена практика, се казва, че от нейният скит би могло някой да погледне надолу от хълма и да види как Нил тече; но в продължение на 60 години Майка Сара е била толкова съсредоточена върху молитвата към Христос, че никога не е спряла за да се наслаждава в гледката на реката (Пак там, 3). За да помни винаги значението на служението ѝ, тя преподаваше мъдро, че: „Никога не се качвам по стълбата на духовния възход без да поставя смъртта пред очите си, преди да се изкача по нея“ (Пак там, 6). Веднъж един от последователите ѝ е казал на нея: „Майка! Защо изкушението ме напада през нощта? – и тя отговори: „Съхранилището на изкушението е в теб. Върни ипотеката и то ще те остави“ (Митерикон, 57).

Дори и другите Майки на пустинята са потърсели съвет от Майка Сара и една от тях я попита: „Има толкова много зло в света – всяка несправедливост, на която съм свидетел ме напада, какво да направя? Светицата отговори: „Не се опитвай да се бориш срещу всички тях. Бори се срещу главната и всички други ще загинат. Защото твоята духовна битка се състои от следното: силата на спокойствието, сълзите на сърцето и множество поклони и смирени приноси през времето на молитвата“ (Пак там, 58).

...

Третата Майка на пустинята сред „Изказванията на Св. Отци“ е св. Синклитикия. Произходът ѝ е от Александрия и тя е започнала аскетичния си живот у дома. По този начин много жени посветени в Господ са започнали духовното си пътуване към Бога през първите векове след Христос. Една от тях е св. Макрина по-голямата сестра и учителка на св. Григорий Нисийски и св. Василий Велики. Майка Синклитикия е известна като мъдра учителка и много от нейните изказвания са важни и до днес: „Твоят живот, който се стреми към присъствието на Бога е като раят и трябва да бъде пазен от пламенния меч на молитва и помненето на Бога“, (Пак там, 61).

Ученията на Майките на пустинята могат да бъдат полезни за насърчването и обучението относно духовния живот, особено когато молитвеното им послание все още вдъхновява с живата си мъдрост:

„В началото има борба и труд“, учи Майка Синклитикия „за всички, които напредват по пътя към Бога; но след това, чеда мои, пристига неизразмата радост. Всъщност, като тези, които искат да запалят огън, първо са погълнати от дима и очите им се просълзяват, след това получават това, което искат. Казва се, че „нашият Бог е огън, който изтребя“ (Евр. 12:29). И ние така трябва да запалим Божествения огън в себе си чрез сълзи и труд“.

(Apopthegmata Patrum, Синклитикия 1).

Майката Синклитикия е съветвала последователите си следното: „Постоянно изчиствайте душата си. Извадете отровата и вредителите на грешните мисли чрез божествения тамян и молитвата (Митерикон, 66). Дори когато един ученик е дошъл при нея много разстроен и попитал: „Ако осъзнавам, че аз съм сторил нещо зло?“ Св. Синклитикия отговори: „Не забравяй, че всеки път, когато падаш в греха да се молиш смирено и да казваш, прости ми и ще ти бъде простено“ (Пак там, 63).

Практическата мъдрост и на трите тези Майки на пустинята ни предоставя хранилище състоящо се от техните съвети, които ни насърчават и ни водят към вярата. Те ни помагат да преодоляваме ежедневните предизвикателства с които се сблъскваме в този труден свят. Някои от ученията на Майките на пустинята са обикновени истории и притчи. Ето една от св. Теодора  относно недостатъците на нашата човекост и как те могат да попречат във връзката с Бога.

Веднъж дойде някоя жена, която търсеше искрено Бога, разочарована от ежедневните изкушения на живота. И Теодора отговори, съветвайки нейния дух. Опитай това“, каза тя – „Изправи се срещу изкушенията си – просто говори с тях сякаш са демони“. „Да“ каза жената и говори на тях, „Не мога да постя достатъчно за да се отърва от вас“. И те отговориха: „Ние нито ядем нито пием“. И тя каза: „И ако стоя цяла нощ и се моля на бдение?“. А те ѝ отговориха: „Ние не спим“. Тя тогава попита: „Каква сила може тогава да ви изгони?“. И демоните отговориха: „Нищо не може да ни победи, освен смирението“.

(Apopthegmata Patrum, Teodora, 6).

Мъдростта на Майките на пустинята може да укрепва молитвения ви живот и личното ви служение в този свят. Подобно на словата на Иисус, св. Майки от ранните дни на Християнството предлагат съкровище от мъдри мисли и притчи. Нека да дадем последната дума на Св. Мария Египетска. Тя когато се е молела в пустинята казваше: „И сега води ме където искаш Господи, води ме към спасението, научи ме истината и върви пред мен по пътя на покаянието.“ (Дейвид Г. Б. Келър, Desert Banquet [2011], 187).


В.К. Маккарти е англикански богослов, която изнася лекции в Общата Богословска Семинария и пише за Института за изследвания по източно християнство. Нейната кнга „От техните устни: гласове на ранните християнки“ (From Their Lips: Voices of Early Christian Women) ще бъде издадена от Gorgias Press. Този текст беше представен в Првославната Мисия „Св. Григорий Богослов“ в Ню Йорк, иконата на Майката Синклитикия е рисуван от Айлийн Макгукин.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.