Без категория

КУЛТУРНИТЕ ВОЙНИ НЯМАТ ОБЩО С НАС

Published on: декември 21, 2020
Total views: 15
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 4 minutes

Архимандрит Кирил Говорун (Cyril Hovorun)

Американското общество е толкова поляризирано, че състоянието започва да прилича на студена гражданска война. Съществува и друго наименование за тази война: културна война, което е буквален превод на немския Kulturkampf. Културните войни не са обикновени войнии и не са свързани с културата. Те представляват идеологически сблъсъци.

Идеологиите са секуларни конструкции. Те се появяват през времето на Европейското Просвещение като заместители на това, което създателите им смятат за заблуден религиозен мироглед. По ирония на съдбата тези идеологии не са повлияели само секуларните общества, а също и християнските църкви, въпреки предполагаемата несъвместимостта им с тях. Епископи, свещеници и богослови твърде често участват в тези културни войни и се намесват в идеологически битки.

Вече феноменът на културните войни наблюдава се в много православни църкви. Например, Руската православна църква е силно засегната от тях. В тази църква съществува тенденцията да усвоява понятийната структура на консерватизма— един от полюсите на културната война —и да я придава на православието. Иронията относно културните войни и Руската църква е, че същите хора, които приемат езика на американската политическа култура, публично осъждат всичко американско.

Културните войни са присъщи в американското християнство. Евангелските църкви представляват авангарда на тези войни. Въздействието на културните войни върху американския римокатолицизъм превръща го в най-поляризираната част от Римокатолическата църква в света. За съжаление православните църкви и техните институции в САЩ също са засегнати от тези идеологически сблъсъци.

Опитът да се тласне православната общност или в либералния или в консервативния идеологически лагер напомня ми за религиозните войни в Европа през XVI и XVII в. Въпреки че тези сблъсъци нямаха пряко отношение към Православната църква, много православни по това време вярваха, че църквата трябва да се идентифицира или с Реформацията или с Контрареформацията. Това накара прот. Георги Флоровски да говори за „псевдоморфозите“ на православното богословие и морала. Нарастваща ангажираност на православни „партизани“ в настоящите културни войни в Америка има подобен резултат.

Би било исторически неправилно да се твърди, че идеологическите сблъсъци представляват уникално явление на модерността. Може да се твърди, че през предмодерните времена са съществували протоидеологии. Според мен, Православната църква е преживяла някакви протокултурни войни през периодите на Античността и Средновековието. Всъщност, ако разгледаме внимателно някои класически богословски спорове, можем да различим протоидеологическтие им основи. Например, известният Оригенистическия спор през VI в. няма толкова връзка със самия Ориген. Това беше по-скоро богословска екстраполация на сблъсъците между по-отворени и по-затворени манталитети. Тези два манталитета се намират в корените и на нашите съвременни културни войни.

Вярвам, че още по-ясен пример относно древните протокултурни войни представлява сблъсъкът между две ранни християнски нагласи към езическата гръко-римската култура. Първончално тези нагласи бяха поляризирани. От една страна, имаше богослови като Татиан и Тертулиан, които отхвърляха светската култура като зла и враждебна по същността си към християнството. Те насърчаваха съвременниците си да разглеждат Църквата като обсаден замък; възглед, който е подобен с един от полюсите на настоящата културна война в рамките на американското православие.

Трябва да се отбележи, че враждебността на Римската империя към християнството е била наистина жестока в сравнение със предизвикателствата на съвременния секуларизъм. Християните биваха буквално избити заради вярата си. Тези, които казват, че за разлика от съвременния секуларизъм, римските гонения застрашаваха само тялото, а не душата на Църквата, трябва да помнят, че по-голямата част от християните, заедно със епископите си, са се отказали от Христос, когато са разбрали, че съществува възможността да изпитват мъченически смърт. Очевидно е, че отказът им да предадат тялото си е застрашил и тяхната душа.

Все пак, от другата страна, анахронично казано в съвременни термини, имаше по-„либерални“ християни, които изцяло са възприемали гръко-римската култура. В крайна сметка някои велики теологични синтези бяха възникнали поради това възприемане. Понякога обаче християните „либерали“, като например Йоан Филопон и Йоан Итал, са приели езически идеи, без да ги поправят според критериите на християнското откровение. Поради тази причини те бяха осъдени от Църквата.

Точно като днес, в древната Църквата имаше също един трети път, различен от двата полюса. Този трети път е усвоил полезните елементи на философията и на гръко-римската култура, като същевременно е премахнал тези елементи, които бяха несъвместими с християнството. Християнската приемственост на Порфирий от Тир показва този мъдър подход. Порфирий е неоплатонически философ, автор на влиятелните коментари към Аристотел. В същото време той е бил и безмилостен антихристиянски полемист. Всъщност, възможно е той да е бил най-антихристиянският философ през времето на Късната Античност, но все пак той е станал един от най-влиятелните философи за християнското богословие. Неговите коментари за аристотелските Категории съставляват основата на богословския език, който помага на Църквата да изрази Тринитарната доктрина и учението за Въплъщението. Несъмнено, кападокийските Отци развиват ключовите термини ипостас и същност от възприемането на различието, между особеното и общото, което извършва Порфирий.

Случаят на християнското усвояване на част от философията на Порфирий показва, че е възможно да се избегне този вид поляризация, която парализира голяма част от съвременното американско общество. Има трети път между това да бъдеш „либерален“ или „консервативен. Това е пътят на мъдростта и проницателността, който кападокийските Отци са показали, когато са изградили мост между християнското откровение и антихристиянската езическа култура на света им.

Разбира се, някои позиции на консервативната критика срещу съвременния либерализъм са ценни, както и някои предложения на либералната критика срещу съвременния консерватизъм. Тези точки могат да бъдат правилни от християнска гледна точка. Неправилното е обаче православието да се идентифицира с някоя от тези критики.


Архимандритът Кирил Говорун е професор по еклисиология, международни отношения и икуменизъм в Духовната академия „Св. Игнатий“.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication