ВЕЛИКОТО СБЛИЖАВАНЕ НА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Джон Фотопулос (John Fotopoulos)

Този декември имаше много вълнение относно астрономическия феномен, известен като великото сближаване. Това велико сближаване, известно още и като планетарно сближаване представлява изравняване на Юпитер и Сатурн със Земята, и може да се види в нощното небе. Последният път когато такова явление се е появило е било преди около 8 века. Въпреки това тази година в продължжение на няколко дена от 21-и декември (време на зимното слънцестоене), тези две планети се подредиха толкова близо, че биха могли да се появят като една точка на ярка светлина в нощното небе. Тъй като тази година великото сближаване явява се близо до Рождество Христово, някои са го нарекли „витлеемска звезда“.

Всеки, който познава разказите за Рождество Христово, знае, че звездата е довела някои влъхви до младенеца Иисус— подробностите на този разказ се намират само в Евангелието от Матей (Мт. 2:1-12 срв. Лк. 2:1-21). Дали тази звезда, която се появи при раждането на Иисус, имала връзка с великото сближаване, или е било някакво друго астрономическо явление като например свръхнова или комета?  По-внимателният поглед към разказа за раждането на Иисус показва, че звездата, която влъхвите са видели не може лесно да се идентифицира с някакво природно явление. Първо, влъхвите идват от изтока (Мт. 2:1), и заминават за Йерусалим , след като са видели звездата в небето, с целта да намерят „родилият се Цар Иудейски“ (Мт. 2:2). Освен това, същата звезда ги води от Йерусалим до Витлеем и „се спря на мястото, дето беше Младенецът“ (Мт. 2:9-11).

Поради парадоксалното явление на звездата, св. Йоан Златоуст и коментаторите, които го последват предполагат, че всъщност това е ангел, който се явява като звезда (Слово Мт. 6). Въпреки това езичниците и евреите от I-ия в. сл. Хр. вярват, че астрономическите явления и небесните знаци, които се противопоставят на природните закони, могат да обозначават раждането на велик цар, да бъдат знак за смъртта на някой забележителен човек, както и да обозначават други събития от световно значение. Историкът Йосиф Флавий отбелязва, че като знак на предстоящото унищожение на Йерусалим от римляните през 70 г. сл. Хр., се появи над града „звезда, наподобяваща меч и комета, която е продължила да се движи през цялата година“ (Юдейската война, 6.289-290). Йосиф Флавий изтъква, че Бог „много пъти предварително обозначава спасителните дела относно човешкия род“, като добавя, че много евреи по това време са били подведени от „двусмислено гадателство, намерено в свещените писания“, че „някой човек от тяхната земя ще възцари в целия населен свят“ (Юдейската война, 6.310-313). Йосиф споменава пророчеството на Валаам от книгата Числа на Стария Завет, за което много Евреи са вярвали, че предсказва пришествието на еврейския Месия. Валаам е бил езически пророк, призован от моавитския цар Валак да прокълни израелския народ, който се е разположил близо до Йерихон преди да влезе в Обетованата земя. Валаам обаче не е могъл да направи това, защото Бог го вдъхновил да благослови и да произнесе пророчества за народа на Израел. Валаам пророкува следното: „изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израилия“ (Числа 24:17). Думите на Валаам се възприемат като пророчество за Месия на Израел от евреите в епоха на Йосиф Флавий но и по-рано (през времето на Есеите от Кумран и ръкописите от Мъртвото море). Тогава не бива да ни изненадва, че пророкът Валаам и споменаването му за звездата, представлява фона на разказа на влъхвите в Евангелието от Матей, а също допринася световно значение на раждането на Иисус като Месия на Бога.

В Евангелието на Матей, думата, която се използва за влъхвите е μάγοι (магои). В древността, този термин може да се отнася до астролози, прорицатели, гадатели, тълукватели на сънища и вълшебници, които използват различни методи за гадаене и за да предскажат бъдещето.[1] Филон Александрийски посочва Валаам като влъхва (μάγος) (За Живота на Моисей, 1,276), докато Евсевий Кесарийски определя влъхвите на Евангелието от Матей като „наследниците на Валаам“ (Dem. Ev. 9.1). Специализираните знания на такива прорицатели и астролози са довели влъхвите в Евангелието от Матей да се наричат „мъдреци“, превод, който според мен схваща погрешно появата на влъхвите в разказа за раждането на Иисус. Заедно с това, факът, че популярните английски коледни песни споменават „трима царе“ , закрива ролята на влъхвите в евангелския разказ, тъй като те не са представени като царе, нито читателят може да каже, че са трима, а само че влъхвите принесоха три дарове: злато, ливан и смирна. По-скоро, раннохристиянското изкуство изобразява две, три, четири и осем влъхви, докато сирийската традиция предполага, че при раждането на Иисус присъстват дванадесет влъхви. Въпреки че терминът μάγος (магос)  се използва унизително в други места на Новия Завет (напр. Деяния 13:6-11), в разказа за Рождество Христово влъхвите са изобразени по изключително положителен начин. Всъщност, те са езически астролози, които използват своите специализирани религиозни знания, за да намерят Иисус Христос. Техните религиозни знания обаче не са достатъчни и не им позволяват да стигнат до Него. Това за да се случи трябва да се обърнат към еврейските писания. Божието откровение в еврейските писания осведомява влъхвите, че Този, който ще се роди във Витлеем, не е само Цар Иудейски, а и Месията на целия Свят (т.е Христос Мт. 2:4). Иронията в разказа на Матей е, че царят Ирод Велики и някои лица, които принадлежат в еврейските религиозни власти и знаят еврейските писания, не пътуват до Витлеем, за да намерят родилия се Месия. По-скоро Ирод заговорничи за да убие Христос, но не може да го намери (2:13-23), докато влъхвите, които са езичници са водени от звездата, за да намерят Христос и да му се покланят. Св. Матей умело използва този заговор срещу Иисус, като предобраз, който предвещава намерението на еврейските религиозни власти да убият Иисус със смърт при разпятието. Също така, влъхвите, които виждат световния знак на звездата при Рождество Христово, предвещават езичниците идващи да се покланят на Иисус след смъртта Му, нещо, което се случва когато римските войници, виждайки земетресението при разпятието са признали че,  „наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мт. 27:54). Нишките на всички тези разкази се разгръщат и стигат до изненадващото заключение в края на Евангелието от Матей, когато Иисус се явява на единайсетте ученици след Възкресението и им рече „идете, научете всички народи“ (евреи и езичници) и същевременно им обещават, че ще бъде с тях през всички дни до свършека на света (Мт. 28:16-20).

Въпреки че тази година се отбелязва от великото планетарно сближаване, това, което е наистина Велико Сближаване и трябва да се празнува е сближаването на божественото и човешкото, като небето и земята съвършено се хармонизират при Рождество Христово. Всъщност Иисус се нарича Емануил, което ще рече: с нас е Бог (Мт. 1:23). Чрез Въплъщението на Бог-Слово, Бог става човек, за да поеме нашето човешко състояние в цялост, нашите радости, така както и нашите скърби— дори самата смърта —за да може Иисус Христос да ни спаси и да ни преобрази или както Св. Атанасий пише, „Той стана човек, за да можем ние да станем Бог“ (De Incarn. 54.3). Евангелието от Матей подчертава, че целият свят участва във Великото Сближаване на Рождество Христово. Всъщност започва с родословието на Иисус Христос: „Книга за живота на Иисуса Христа“ (Мт. 1:1-25). В гръцкия оригинал на Евангелието се използва фразата βίβλος γενέσεως (книга на рождението), същите думи, които се използват за заглавието на книгата Битие в превода на седемдесетте. Това означава, че св. ап. Матей сравнява Рождество Христово със самия разказ на сътворението на света. Всъщност, Рождество Христово преражда целия свят. Нещо повече, св. Матей подрежда родословието на Иисус Христос по такъв начин, че се състои от три части по 14 поколения. По този начин показва, че раждането на Христос извършено по Божия промисъл, въпреки човешките грехове, превратностите и други разочарования през историята.

Въпреки че 2020 беше трудна година, отбелязана от болести, самотност, глад, бедност, страдания и смърт, ние сме призовани да помним, че „народът, който седеше в мрак, видя голямата светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“ (Мт. 4:16). Рождество Христово е време за размишление относно световното значение на този празник. Наистина звездите, планетите, ангелите и цялото творение се хармонизират за да посрещат Великото Сближаване между Бога и човечеството при Рождество Христово. Това ни дава основание да се надяваме.


[1] Вж. също думата влъхва: https://bg.wikipedia.org/wiki/Влъхва


Джон Фотопулос е доцен по Новия Завет и ранното християнство в катедрата по религиозни изследвания в колежа „Св. Дева Мария“ в Нотр-Дам, Индиана.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.