ЖИВИ БОГОЯВЛЕНИЯ: КРЪЩЕНИЕТО НА ХРИСТОС И ОБНОВЛЕНИЕТО НА СЪТВОРЕНИЕТО

От неговото високо преподобие д-р Филип ЛеМастърс (Philip LeMasters)

На този велик празник на Богоявлението, празнуваме кръщението на Христос, когато Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб и в същото време се чу гласът на Бог-Отец от небето, разпознавайки Го като свой Син. Богоявлението разкрива, че Спасителят, Който се намира на реката Йордан е едно от трите Лица на Светата Троица, Той е Богочовекът, който идва да освети тъмния свят. Той се кръщава за да възстанови човека и сътворението в древната им слава.

За съжаление, нашите прародители Адам и Ева са се отклонили от своето високо призвание и са решили да влизат в света на тлението и смъртта, който ние познаваме много добре. След като са пренебрегнали Божията заповед и дойде време да напуснат рая, Бог направи за тях кожени дрехи, с които ги облече (Битие 3:21). Тяхната голота показва, че те са отхвърлили призванието си да станат богове по благодат. Лишени от първоначалната си слава, плътта им стана смъртна и те са превърнали в роби на страстите и смъртта. Тварите се покориха на суетата (Рим. 8:20) заради тях.

В навечерието на Богоявлението, слушаме този химн: „Готовися, Завулоне, и красуйся, Неффалиме, Иордане реко, стани, подими, взиграя, креститися грядуща Владику. Веселися, Адаме с праматерию, не крыйта себе, якоже в раи прежде, ибо, наги видев ви, явися, да облечет в первую одежду: Христос явися, всю твар хотя обновити“. Ако изглежда странно, че Христос се кръсти за да облече Адам и Ева, спомнете си учението на св. Павел: всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27). В кръщението Иисус Христос ни облича с одежди от светлина, възстановявайки ни в първоначалното си призвание да станем богове по благодат. Той ни спасява от голотата, от робството на страстите  и от страха на смъртта.Чрез Неговото и нашето кръщение Той ни прави участници на обновлението на човешкото лице. Той е кръстен за да спаси Адам и Ева, всичките им потомци и цялото творение, изпълнявайки славната цел, заради която Той ни вдъхна живот.

Това обаче не означава, че нашият живот след кръщението ще мине без болки, болести, смърт и други форми на скръбта. След раждането на Христос злият Ирод праща да избият всички новородени момчета, родени във Витлеем. Евангелието от Матей споменава, че след като Св. Йоан Предтеча е предаден защото изобличи греховете на царското семейство, Иисус Христос отива в „езическата Галилея“ за да започне служението си и да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:  народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина (Мт. 4:15-16).

Онези, които са страдали под потисничеството на Ирод и Римската империя, са знаели твърде добре какво означава тъмнината и смъртта. Същото важи и днес за жертвите на войните, на тероризма, на преследванията и други престъпления, както и за онези хора, които скърбят за всички умрели от пандемията и за тези, които се намират в икономически и социални затруднения. Ако наистина признаем съществуването на нашите страстни и злобни мисли, слова и действия, ще открием, че и днес предпочитаме духовната тъмнина пред светлите одежди. Ние отново щяхме да последваме нашите прародители и да изберем голотата и слабостта вместо божествената слава и силата на Новия Адам.

Св. Йоан Кръстител призова хората да се покаят и да се подготвят за идването на Месията, проповядвайки: Покайте се, защото се приближи царството небесно (Мт. 4:17). Несъмнено не ни харесват да ни казват да се покаем, поради гордостта си или може би защото се страхуваме от наказанието. Истинското покаяние, обаче, има коренно положително естество, защото ни призовава да се преориентираме към истината и действителността, то ни приканва да изоставим тъмнината и да влезем в светлината. Покаянието ни предизвиква да се откажем от тъжната тревожност на голата уязвимост и да бъдем облечени като любими синове и дъщери на Бога.

Истинското покаяние изисква да предложим всяко измерение на нашия живот на Христос за изцеление и преобразяване. Това е един от причините да благославяме нашите домове със светена вода след Богоявлението. Като Христос се кръсти в Йордан, освети и водата, която може да ни дари живот, да ни очисти и да задоволи нашата най-дълбока жажда. Светената вода показва благословението на Христос в цялото творение и въздейства във всяко измерение на нашия живот. Кръщението на Христос ни разкрива, че нищο не е неприлично, зло или отхвърлено по своята същност от Бога, като същевременно дава възможността на цялото творение да блести със светлината на святостта.

За да празнуваме Богоявлението, трябва да следваме призванието си и да осветлим с Божествените енергии всяко измерение на нашия живот, включително и онези, които някои пъти ги смятаме за неприлични. Христос ни призовава да блестим с одеджите на светлината, които Той ни е дал. Вместо да вървим страхливо в райската градина като стария Адам, трябва да продължим да се борим за славата на спасението. Това е истинско покаяние и никой друг не може да го извърши вместо нас. Ако искаме да избегнем от тъмнината на греха и да влезем в светлината на Христос, трябва да преориентираме живота си към Бога.

В Богоявлението празнуваме, снизхождението на Сина Божи, Който е бил кръстен на Йордан, за да можем ние да участваме в Неговата божествена слава. Той се кръщава, за да спаси Адам и Ева, всичките им потомци и цялото творение. Той ни облича в кръщението за да покрие нашата голота, която ни превърна в роби на страстта и тлението. Богоявлението ни напомня, че вече се облякохме Христос като одежда и сме възстановени в нашето древно достойнство като Негови синове и дъщери. Всъщност, сега трябва да живеем като тези, които са Го облекли, да последваме примера Му, да блестим от дълбините на душите ни със свещената слава, която Богочовекът сподели с нас и да свидетелстваме в живота си, че следното пророчество е вече изпълнено: народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина (Мт. 4:15-16). За да празнуваме този велик празник, трябва да се превърнем в живи богоявления на спасението, което Иисус Христос е донесъл в света.


Неговото високо преподобие д-р Филип ЛеМастърс е професор по религия в университета Макмъри в Абилин, Тексас.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.