„ЧЕРНИЯТ СПИСЪК НА ФАЛШИВИТЕ ДУХОВНИЦИ“ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

От Якоб Ласин (Jacob Lassin)

На 19 Ноември 2020 г. Синодалният отдел по взаимоотношения между Църквата, обществото и средствата на масова информация на Руската Православна Църква публикува, това, което мого медии определиха като „черен списък на фалшивите духовници“. Този списък с духовници е добавен към един друг списък с организации, които претендират, че събират пари за благотворителни и религиозни цели, обаче след по-внимателна проверка, изглежда, че те всъщност са измамници. Московската Патриаршия създаде този списък, за да предупреди вярващите, че някои от духовниците, които е вероятно да последват, независимо дали са онлайн или не, не са одобрени от Патриаршията и трябва да се избягват.

„Черният списък“ показва решителността на Московската патриаршия да опровергава групи и лица, самоопределящи като православни, но всъщност подвеждащи паството. Това е проблем, с когото РПЦ се опитва да се справи от доста време през постсъветския период. Църквата вече се бори срещу публикуването и разпространяването на неодобрена религиозна литература чрез една система на много равнища с печати за одобрение относно печатните материални.Патриашията продължава същата тактика с публикуването на този списък, като предоставя ясни насоки на вярващите за това, кого да избягват онлайн. Публикуването на тези имена обаче, вероятно е да увеличи интереса на хората към тези духовници.

Решението на Патриаршия да представи този списък на своя уебсайт беше също странно. Понеже заедно с имената на тези „фалшиви духовници“ са включени връзки към страниците им в Ютюб. Тези връзки дават възможността на посетителите на страницата, лесно и незабавно, да отиват на самите страници, които Църквата не одобрява и иска да разубеди вярващите да ги посещават. Добавянето им към този списък заедно с връзките към техните видеоматериали, всъщност ги прави по-известни и пм дава повече публичност, която не биха получили по друг начин. Включването към списъка може да се разглежда като почетен знак и потвърждение на тяхната правота срещу официалната йерархия, която те смятат за корумпирана и незаконна. Следователно изброяването им в списъка, който ги представя като „най-търсените“ и „най-скандалните“ е предимство за онези, които искат да привлекат фенове към своите малки групи.

През същата седмица когато този списък беше публикуван, един от въпросните духовници, Александър Липин, направи видео, на което отпразнуваше новия си статут като един в „Топ 10 на фалшивите свещеници“. Липин е бивш дякон на Московската патриаршия и сега свещеник на една схизматична група на Руската православна задгранична църква. Във видеото благодари Московската патриаршия за получаването на такава чест приемайки го като знак, че делото му е угодно на Бога.

Ако правилността на неговото учение може да се измери чрез броя на онлайн последователи, тогава, твърдението му има основа, тъй като Липин има повече последователи в Ютюб сравнение със официалния канал на Московската патриаршия. Видеоматериалите му и публикациите съсредоточават се върху антиглобализъм, движението за оцеляване и обвиненията срещу патриарх Кирил за участието му в ереста на икуменизма. Като цяло, Липин повтаря много от десните полемики, които вече от деседилетия наред се отправят към Московската патриаршия. Въпреки това сравнително младата му възраст и уменията му в социалните мрежи го правят много по-ефективен носител на тези възгледи, заплашвайки авторитета на Патриаршията.

Друг „фалшив свещеник“ е Владимир Головин, който може да се похвали със забележителния брой на 344 хиляди последователи в Ютюб. Този брой е около шест и половина пъти повече от официалния канал на Московската патриаршия и всеки от видеоматериалите му има повече от десет хиляди гледания средно, което е наистина впечатляващо. Головин беше низвергнат от свещения чин поради еретичните му възгледи и значителните печалби, който е генерирал от предоставяне на духовни услуги и „молитвите по поръчка“.

Въпреки че беше отлъчен от Църквата, Головин остава популярен. Неговите проповеди получават положителни отзиви от хората и изглежда, че предлага ценна духовна помощ на неговите последователи. Църквата правилно санкционира финансовите му престъпления и предупреждава вярващите да не му дават пари, обаче факът остава, че Головин е намерил ефективен  начин да използва социалните мрежи и да предоставя духовна грижа, която е много популярна. Добавянето на страницата му в Ютюб към „черния списък“, от Московската патриаршия, всъщност насочва вниманието на вярващите към едно динамично представяне на онлайн православие, което подчертава недостатъците на онлайн комуникация на Патриаршията.

Последният духовник, който e включен в „черния списък“, е скандалният отец Сергий (Романов), който е окупирал един манастир в Урал и отказва да го напусне, въпреки че е низгвернат от свещения чин. Сергий е станал известен в международните новини със своите действия, необичайните му учения и отричането на Ковид-19. Всичко това го е неправил известен, а и по-привлекателен за някои, които търсят „по-истински“ и „по-автентичен“ път към православието. Поставяйки го в „черния списък“, Църквата потвържава, че Сергий и другите „фалшиви духовници“ формират един вид „незаконно православие“, един вариант на вярата, който е възможно да привлече особено по-младите, които искат религия по-независима и пряка, а не толкова обвързана с йерархията на РПЦ. Всъщност списъкът прави тези лица да изглеждат „по-интересни“, като ги разграничава от официалната патриашия, която е по-свързана с държавата.

Създаването на този „черен списък“ показва решителността на Московската патриаршия да се справи с онези, които смята за фалшиви учители в онлайн сферата, признавайки по-този начин голямата сила на социалните мрежи и тяхното влияние по отношение на религията в страната. Решението на Патриаршията да защити вярващите от измамници, които твърдят, че подкрепят праволасвни каузи, е правилно и похвално. Въпреки това изборът да се публикува този списък и да се предоставят връзките към страниците на тези духовници, които често имат по-голяма онлайн аудитория от самата Патриаршия, подчертава неволно слабостите на РПЦ, що се отнася до онлайн комуникация. Ако РПЦ иска да привлече по-младите поколения, т.е. хора, които прекарват по-голямата част от живота си онлайн, тогава трябва да създаде такава стратегия, която ще бъде по-интересна от създаването на списък с личности, които знаят как да използват социалните мрежи по-добре от всеки друг човек в Патриаршията.


Якоб Ласин е постдокторант в Меликийския център (Melikian Center) за руски, евразийски и източноевропейски изследвания в Държавния университет на Аризона. Изследването му се съсредоточава върху онлайн присъствието на Руската православна църква. Можете да го последвате в туитър @jacoblassin.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.