НОЩНО БДЕНИЕ ЗА СТРАДАЩИТЕ ОТ БЕЗСЪНИЕ
Древна християнска практика и помощ за безсънието.

Мат Кападакунел (Matt Kappadakunel)

Стресът през 2020 г. е, е причинил на много хора, включително и на мен, да губят съня си. Безброи са нощите, в които останах буден повече от час и често заспивах няколко мунути преди алармата да се включи. Една безсънна нощ, спомних си духовната практика, която се оказа полезна в миналото.

Нощното бдение е духовна практика от времето на ранното християнство, при която човек се посвещава на съзерцателна молитва през нощта. Светият Дух може да ни събуди за да се молим, но някои пъти притесненията са причината за безсънието и следователно повод за молитва. Това е така защото нашите защити и разсейването се намалява посред нощ и можем да се отдадем напълно на Бога.

Разбира се, когато не можем да заспим, последното, което може да искаме е да се молим. Обикновено търсим онова, което може да ни предложи незабавен комфорт, като телевизия, подкасти, музика и храна.

Но само Светият Дух може да ни причини трайна утеха и облекчение. Особено по време на тази пандемия и сред притесненията трябва да бъдем бдителни, когато Духът ни подкани.

Защо Бог би искал да „прекъсне“ съкпоценния ни сън?

  • Ние имаме много грижи през деня и не сме склонни да слушаме гласа на Бога.
  • Лекарят на душите иска да ни излекува и нощта е подходящото време за нашите души за да получат това изцеление.

Понякога може да не е Бог, който „прекъсва“ нашия сън. По-скоро това се дължи на нашите тревоги, които нахлуват когато искаме да си починем. Въпреки това дори и в тези случаи трябва да се обърнем към молитвата, защото само Бог може да ни освободи от тези тревоги.

Нощното бдение е молитва на мълчание. Ние просто оставаме сами със Светата Троица и в този мир изпитваме любовта и грижата на Бога. Един от начините да влезем в това тихо състояние е да се съсредоточим върху дишането си. Съзнателното наблюдение на вдишването и издишването може да ни позволи да бъдем присъстващи, концентрирани и внимателни. Някои също намират за полезно да произнасят кратка молитва, като Иисусовата молитва, за да се успокоят и да хармонизират мислите си със Светата Троица.

След нощното бдение, изпитвам лекота и спокойствие и мога да засписвам лесно. Освен това, чувствам се по-отпочинал отколкото ако имах непрекъснат сън. Вярвам, че причината за това е срещата с лечебното присъствие на Светата Троица, която ми дарява обновление и сила по време на нощното бдение.

За онези, които имат семейство или живеят с други хора, нощното бдение може да бъде единственото средство за лична съзерцателна молитва. Много хора работят от вкъщи, а децата им посещават уроците в Зум. Нашите отговорности и грижи се увеличават, докато възможностите ни за да се грижим за себе си и да посветим време на Бог намаляха.

Все пак през това особено стресиращо време имаме още повече нужда от Бога. Нощното бдение, макар и да се изглежда неудобна практика, ни предлага възможността да се отдадем напълно на Светата Троица. Можем да бъдем с Господ, без да пренебрегваме съпруга, децата, работата, и ежедневните си задължения. По време на нощното бдение можем да бъдем само с Бога.

Открих тази древна духовна практика в неочакван момент от неочакван източник.

Когато бях на 30-дневно мълчаливо отстъпление, основано на Духовните упражнения на св. Игнатий Лойола, оставах често буден през нощта. Същевременно по време на това отстъпление четях книгата на о. Джордж Малоуни, Вътрешно Спокойствие, откъдето за първи път научих за нощното бдение. Интересното е, че книгата на един йезуит ме запозна с тази раннохристиянска исихастична практика на молитва по време на игнатийско отстъпление. Това е забележително, тъй като игнатийската духовност e катафатична и ориентирана към образите, докато нощното бдение е свързано с апофатичното богословие и със съзерцателната молитва. Отличителната черта на игнатийската духовност е отвореността към начина, който Бог избира да доближи до нашите души. Освен това, имайки предвид източнокатолическия ми произход, който има корени в ранните християни, присъствието на Светият Дух е нещо, което особено ме привлича.

Биографията на отец Малоуни е също доста интересна. Той постъпва в Йезуитския орден на провинция Уисконсин и е ръкоположен за свещеник в Рим според руския византийски обред през 1957 г. Докато е в Рим, Малоуни получава докторска степен в Папския Ориенталски институт през 1962 г.

След пребиваването си в Рим, Малоуни основава Института за източно Християнство Йоан XXIII към Университета Фордхам. През 1965 г. той инициира публикуването на икуменическото списание „Диакония“, с целта да насърчи диалога между Православните християни и Римокатолиците. Освен това, Малоуни беше редактор на всички статии относно източното християнство в Нова католическа енциклопедия. Приживе той е писал над 80 книги, както и статии в различни списания за духовността на източното християнство. Малоуни прекарва останалата част от живота си, организирайки екскурзии-духовни отстъпления като международен директор на Contemplative Ministries в южна Кафорния, а по-късно служи в Ашвил, в северна Каролина. Към края на живота си той служи като свещеник в Източна православна църква.

Отец Малоуни е починал през 2005 г., но богата му духовност продължава да живее както в писанията му, така и в хората, които се възползват от тях. Благодарен съм, че Духът ме накара да опозная нощното бдение чрез писанията на Малоуни, една практика, която ми позволява да се доближа до Господа и да преживея благодата на Светата Троица в нощната тишина. По този начин преодолявам стреса и се чувствам изпълнен с Божия мир.


Мат Кападакунел работи във финансовия сектор и живее в Лос Анджелис със съпругата си и две малки деца. Той произхожда от Сиро-малабарската католическа църква и има фамилни връзки със Сирийската православна църква в Маланкара. Известно време Мат е учел за да стане римокатолически свещеник, куминацията на този процес беше следдипломното му обучение в университета Фордхам. Завършил е университета Крейтън и работи като сертифициран финансоф аналитик.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.