От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)
Неотдавна отпразнувахме празника на Рождество Христово, който продължава и намеква предстоящия Великия Пост. Ясно е, че ежедневно се сблъскваме с нови и сложни предизвикателства поради пандемията. Като пастори и учители намиращи се на „фронтовата линия“ на християнското служение, ние често разпознаваме проблеми, които разстройват общетвото. И все пак, сред целия този хаос и страдание, Църквата ни запазва в духовна безопасност, уверявайки ни, че Божията любов и присъствие продължават да съществуват сред нас.
Докато се ориентираме във различните аспекти на нашето преживяване относно пандемията, усилията ни да разберем и да си помагаме взаимно ни вдъхновяват да отправим молитва за покаяние и благодарност и да поискаме Божията милост. Не е ли тази увереност за присъствието на Бога, която е „Ковчег на сигурност“, където ние пребиваваме, докато проблемът с вируса отмине? Не е ли всяко семейство, което се доверява на Божията милост по време на карантина и живее в мир и хармония в този критичен период, като тези двойки, които някога са приемали Старият по дни.
Тъй като дълбоката милост на Бога към човечеството и човеколюбеито Му са самата красота, присъща на нашите души, естествено е да се стремим да се превърнем в славно отражение на Христовата светлина за онези, на които служим. Както правилно учи и св. Григорий Нисийски, „рибената кука“, която Бог е вложил във всички нас чрез Въплъщението Му ни привлича към небесата. По този начин нашата грешна природа може да се стреми към благотворителност и изкупление (Or cat, NPNF 5.494). “Нека всички да имаме смелост!“ заявява той в друго съчинение, и подтиква слушателя описвайки как вкусът на Божията красота може да привлече душата и да я освободи дори от състояния, които се оказват дълбоко коренени навици (De virg. GNO VII.I.288.10).
Сред най-невероятните дарове на любовта и красота по време на тази пандемия са освежаващите и неочакваните преживявания на подновени лични контакти и отношения с енориашите по време на локдауна. Методите за онлайн комуникация, които сме приели за да се адаптираме на ограниченията за безопасността ни сближиха неочаквано, тъй като имаме повече възможности да говорим помежду си. Ето защо макар че когато се събираме в църквата „да гледаме Господнята красота и да посещаваме Неговия (свети) храм) (Пс. 26:4), тези странни нови времена с онлайн услуги са помогнали на много от нас да познаят и да обичат ближния си — със сигурност един дар на благодатта.
Въпреки че ни липсва да участваме в танйствата с физическото си присъствие, където се активират всички сетива — вкусвайки Светото причастие, помирисвайки на тамян, слушайки камбана и покланяйки иконите — само фактът че слушам личните истории на моите енориаши оживява молитвите ми. Същото може да важи и за вас. Спомням си писателката Фредерика Матюис-Грийн, която имаше смелостта да говори за Божествената литургия като за „естетическо наслаждение от красотата“ — намирайки по православния път „поразителната и изумителна любов към Бога, която завладява винаги; красотата на екстаза, която ме кара да плача за греховете си — прекрасното чувство съчетаващо се тъга и щастие, за което говори св. Йоан Лествичник, както и за сладкото проникващо желание да привлеча другите за да могат да видят красивото лице на Иисус“ (На ъгъла на Изтока и на настоящото, 1999, 155) [At the Corner of East and Now].
В края на краищата православието ни предоставя общ език за любовта и красота, тъй като и двете понятия се сливат в очите на Бога. Казва се, че св. Макрина е научила брат си св. Григорий, че „Божественият живот винаги се активира от любовта“ (An et res 6.31). И наистина, плодът на нашата смирена молитва „е божествената любов, която е благодат“, Лоски изтъква, че е „присвоена благодат в дълбочината на нашето същество“ (Мистическо Богословие) [Mystical Theology, 212]. Освен това любовта може да се види пречупена чрес Красотата като последната цел, изпълнението на любовта, понеже: „телеологията на любовта като ерос преминава през културите, извисявайки се в небесата на великолепния Пир на Платон и намирайки своя кулминация в късновизантийските слова на Св. Симеон Новият Богослов“ (Тростянски, 2016, Xiii) [Trostyanskiy].
Не е ли самата същност на нашата духовност стремежът да видим и да се преобразим от Божията красота? Тъй като любовта е централното преживяване и целта на нашата вяра, ние сме благодарни да дишаме въздуха на Православието, където тази любов никога не липсва: „Бог е този, който сее тази любов“, както казва Св. Йоан Златоуст (Encomium to Maximus 3, PG 51.230). В акатист на благодарността чуваме следните думи: „Всяка истинска красота има силата да привлече душата към Теб и да възпява екстатично. Алилуя!“ (Кондак 7).
Със сигурност времето през пандемия е забележителна възможност да усетим красотата на Божието сътворение. Нека да не пренебрегваме да похвалим природната красота, която правилно ценим през тези месеци на карантината. Не е ли сапфирното небе прекрасно? — Ден за ден сме изумени от този рядък син свят. По същия начин „душата винаги носи отпечатъка на това, което отразява“, и като Дейвид Бентли Харт е отбелязъл „дори и мимолетния поглед към божествената самота, оставя неизказан екстаз в дълбините на ума, като копнежа за дълбините на океана или за слънцето, вдъхновен от продължителен вкус —от капките и проблясъци —на тяхната красота (Hart, 2003, 120).
Не сме ли се наслаждавали на очарователните, „капки и проблясъци“ на красотата, които се отразяват през времето на тази пандемия? Какъв би бил светът, ако бихме съзнателно продължили да намаляваме въглеродните емисии? Не само поради ограниченията на пандемията относно пътуването, а като действие на вяра и благодарност.
Може ли тази почивка от смога да стане част на нов здравословен пример? Това ще отнеме доста работа и нови усилия; но може и да означава по-добро качество на въздуха в дългосрочен период — и ние бихме могли да запазим красивите небеса на Божието сътворение, за да ги видят нашите внуци.
По това време на бавно удължаващите се дни, когато неизследмият дар на Въплъщението се разкрива пред нас:
Благословен да бъде всеки от вас, който вижда в смирението Божия дар на красотата.
Благословен да бъде всеки от вас, който днес отвръща Божията любов с действия на помирение.
Благословен да бъде всеки от вас, който получава трудни уроци по това време на пандемията и с Божията благодат ги преобразува в речта на милост към хората около него.
Нека да бъдете подхранвани през това време от красотата на Божието сътворение, което се разгръща пред вас в златната светлина на нашата вяра.
Нека да бъдете утешени през това време на пандемията от великото човеколюбие на Бога, което е балсамът на милостта и с благодатта на божествената любов, за да бъдете близо до семейството, приятелите и колегите си, както и до всички, които носите във сърцето ви.
Нека присъствието на Бога в сърцето ви да ви дава сила през това време. Нека духът на нашия Господ Иисус Христос да ви направи част на най-висшето благо.
Библиография за допълнително четене
John Chrysostom, “Encomium to Maximus,” PG 51.
Gregory of Nyssa, De Anima et Resurrectione, GNO III/3. Gregory of Nyssa, Oration Catechetica Magna, GNO III/4.
David Bentley Hart, “The Mirror of the Infinite: Gregory of Nyssa on the Vestigia Trinitatis,” in Sarah Coakley, ed. Re-Thinking Gregory of Nyssa (Malden, MA: Blackwell Publishing Ltd., 2003), pp. 111-131.
Vladimir Lossky, The Mystical Theology of the Eastern Church (Crestwood, NY: St Vladimir’s Seminary Press, 1976).
Frederica Mathewes-Green, At the Corner of East and Now (New York : Jeremy P. Tarcher/Putnam, 1999).
Sergey Trostyanskiy, Love, Marriage, and Family in Eastern Orthodox Perspective, Preface (Piscataway, NJ: Gorgias Press, 2016).
В.К. Маккарти е англикански богослов, която изнася лекции в Общата Богословска Семинария и пише за Института за изследвания по източно християнство. Нейната кнга „От техните устни: гласове на ранните християнки“ (From Their Lips: Voices of Early Christian Women) ще бъде издадена от Gorgias Press.
Тази статия е редактирана от заключителната реч на 2020 конференция: „Злото и духовната борба във време на пандемията“ организирана от Института за изследвания в Източното християнство.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
