ДРЕЕР СРЕЩУ ШМЕМАН: ЦЪРКВА, СВЯТ, МИСИЯ.

Протопрезвитер Денис Дж. М. Брадли (Denis J.M. Bradley)

Лекцията-Шмеман беше изнесена през януари 2021 г., от г-н Род Дреер, главен редактор на списанието Американският Консерватор и предизвика недоумение и възражения особено сред бившите ученици на о. Александър. Дали Дреер е бил подходящия човек— като той не е нито академик, нито богослов, а полемичен журналист, който обябява че „диалогът“ с прогресивните православни християни е безсмислен— за да изнесе лекция в чест на покойния протопрезвитер? Със сигурност не, особено ако се сравни научното и църковното положение на Дреер с предишните оратори. Топлата, дори очевидно тясна прегръдка на Дреер от настоящия президент на семинарията на св. Владимир, протопрезвитер Чад Хатфийлд, означава ли радкално приспособяване към вече съществуваща „културна война“, което предскава по нататъшни твърди и разделящи идеологически опити за преориентиране на Православната църква в Америка (OCA)? Отговорът на първия въпрос изглеждаше достатъчно очевиден за да предизвика протестно писмо от редица разтревожни възпитаници до управителния съвет на семинарията. Но ясен отговор на втория въпрос изисква значително повече усилие — както и информирано и разумно тълкуване на знаците в църковния живот, нещо, което е доста трудно, като малък брой духовници в ПЦА могат или желаят да предприемат такава задача. Групата, която скоро изрази възраженията си, изправена е сега пред труден избор: да продължава наивно с безсилните си оплаквания без вече да може да предотврати настъпването на вредите или смело и спокойно —но може би безрасъдно (както мнозина със сигурност ще помислят) — да се включи сред онези, които казват истината в името на истината. Дали има много хора, които искат да я чуят или да действат в полза на истината?

Грегъри Томпсън, протестантски пастор и учен богослов е написал обширна и остра критика към най-новата книга на Дреер: вж. Коментар, „Завръщането на студения войн: Размисли върху Живей не с лъжи на Род Дреер,“ 3 декември 2020. Книгата на Дреер, източникът на неговата лекция, е насочена срещу „мекия тоталитаризъм“ застрашаващ американската култура: според описанието на Томпсън се противопоставя на „прогесивната, антилиберална и антирелигиозна идеология, вкоренена в марксистката традиция“. Томпсън, обаче, описва подробно и идентифицира четири очевидно възмутителни грешки в страховита политическа теология на „студената война“ на Дреер. Това са: (1) манихейският морален разказ за историята; (2) идеологическото разделение на хората между безбожни прогресисти злодеи и благочестиви консерватори жертви; (3) инструментално и пристрастно използване на личности, определени като съюзници; и (4) самопотвърждаващата се проекция на политизираната религиозност на Дреер, както и възгледът за мисията на Църквата, който бяга от реалността. Всички тези въпроси са налични и в речта му.

Дреер призовава семинаристите на св. Владимир да заемат твърда позиция срещу това, което според него се определя като антихристиянска съвременна секуларизация. Освен това, той ги уверява, че като бъдещи духовници те трябва да упражняват свещеническия си сан и пастирското служение пред изпитанията причинени от враждебния секуларизиран свят. Може лесно да се съгласи с основното твърдение на Дреер: че е много важно семинаристите на св. Владимир да бъдат насърчавани да разберат съвременния секуларизиран свят. Но еднакво важно е начинът по-който се представя смисъла на секуларизираната съвременност. Критиката на Томсън към Дреер се основава на достатъчно солидни основи, така че няма нужда от допълнителен анализ и разработка от моя страна. Независимо от това обаче, трябва да се попита колко интелектуално изчерпателна, проницателна и точна — и по този начин полезна за бъдещето служение на тези семинаристи — е речта-Шмеман на Дреер и дали тя изразява адекватна теологична, философска, историческа, социологическа и пастирска позиция, която ще им помогне да разберат секуларизираната съвременност. Според мен позицията на Дреер не е нито полезна нито адекватна и мога да подкрепя това мнение, черпейки данни от Александър Шмеман.

Докато Дреер се застъпва за манихейските разделения и апокалиптични сценарии, Шмеман осъзнаваше дълбоко и разбираше радикалната теологична амбивалентност на „Света“. Във всяка или във всички исторически и културни различни епохи, проницателният православен християнин би трябвало да разглежда и задължително да приема света по парадоксален начин, т.е. положително но същевременно и отрицателно: т.е., като добър (защото е сътворение на Божията творческа любов), но и като „паднал“, грешен, но имайки възможността за изкупление— можем да кажем, по богословски начин, че светът се спасява във Възкръсналия Христос, в чийто живот участва той, както и Църквата.

Една забележка сред много други съдържа този възглед на богословската ориентация на Шмеман: „…истинският християнски опит [този, който е „вкоренен в откровението и опита на Църквата“] включва един вид синтез на тези две видения [положително и отрицателно] на „света“…Ако изберем един от тях и го изтласкаме до неговите крайни логични последици, пренебрегвайки другия, бихме се намерили в ерес“ („Светът като тайнство“, гл. 12 в „Църква, свят, мисия: размисли за православието на Запада“, стр. 210). Шмеман пише тези неща, този велик православен учен и изискан „космополит“. Мога само да добавя, че четиридесет години по-късно наблюденията му са пряко свързани с речта на Дреер и образованието на семинаристите на св. Владимир.

Слушайки речта на Дреер, разбрах, че той прави основни грешки, защото описва опростено и по идеологически начин секуларизираната съвременност. Това понятие е обект на непрекъснати и задълбочени академични изследвания от времето на значителното изследване на Макс Вебер, „Протестантската етика и духът на капитализма“ (1905). Дреер обаче не се занимава с въпроса на изследванията, нито насърчи семинаристите да разгледат академичната литературата; сериозен или поне странен пропуск за академична лекция. Независимо от това, би било добре за семинаристите да прочетат или поне да се запознаят със заключенията на Карл Л ьовит (Смисълът в историята), на Ханс Блуменберг (Легитимността на Новото време) и на Чарлз Тейлор (Източници на Аза: Създаването на съвременната идентичност), тримата автори, разработили най-изчерпателните и значими интерпретации на секуларизираната съвременност. Може ли все пак да се надяваме, че богословската семинария „Св. Владимир“ ще насърчи семинаристите да се занимават с тези автори?

Тук не мога да обобщя, а само да предложа онова, което семинаристите могат минимално да открият четейки тези трима учени и проницателни автори: ще бъдат значително подпомогнати при оценяването на обосноваността на възгледа на Дреер за секуларизираната съвременност. Всъщност, може само да им помогне да научат, факът, че никой от споменатите автори — въпреки техните различни гледни точки— не стига до заключението, че секуларизираната съвременност се идентифицира с противопоставянето или радикалното отхвърляне на християнския мироглед, независимо от това колко трудности и предизвикателства ще имат бъдещите духовници като се съпоставят секуларизъм към християнството. Търсейки „синтеза“ на Шмеман може да изглежда невъзможно трудна или грешна теологическа и пастирска задача, въпреки това, то е необходимото изпитание, с което бъдещите православни духовници ще се сблъснат и трябва да бъдат насърчавани да се заемат с това. Споменавам Шмеман отново: „Трябва да се помирим и да съчетаваме. Приемането на света е повече от оправдано, то е необходимо“ (op. cit., 2019). „Приемане!“ — защото това се изисква от православното учение за света. Ако е така, може ли да се предположи отговорно, че Шмеман би допуснал, че правилните избори са отрицателни, политизирани и имат тенденцията да бягат от реалността, както ги поставя Дреер? По-скоро православният семинарист трябва да научи да мисли в духа на Шмеман, не просто да бъде скептичен към света, а да се опитва да го излекува, като разпознава добрите елементи на света и надгражда върху тях.


Протопрезвитер Денис Дж. М. Брадли е почетен професор в катедрата по философия в Джорджтаунски университет.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.