Андрея Богдановски (Andreja Bogdanovski)
От всички православни църкви сръбската църква беше най-силно засегната от пандемията на ковид, която доведе до смъртта на нейния патриарх Ириней, както и на митрополита Амфилохий в Черна гора. Докато сръбските и балканските медии фокусират върху профила на новия предстоятел и какво ще означава изборът му на 18 февруари за амбициите и връзките между църквата и държавата, очевидно е, че новият сръбски патриарх ще наследи натрупани проблеми отнасящи се до оспорованите канонични юрисдкции в Северна Македония и в по-малка степен в Черна гора.
Изборът на новия сръбски патриарх се следи отблизо в Скопие и Подгорица. Властите и в двете столици са вложили значителни средства и са използвали редица тактики (с различни резултати) през последните години, предявявайки своите претенции за създаването на автокефални църкви. Какъв е залогът сега за новия сръбски патриарх?
Най-належащият от двата въпроса е отношението с непризната Македонска православна църква (МПЦ), която се отдели от сръбската църква през 1967 г. и оттогава се намира в конфликт с нея. Въпросът за автокефалията на МПЦ приближава до възможно решение поради желанието на Вселенския патриарх (ВП) Вартоломей още през 2018 г., когато е решил да разглежда искането на Северна Македония за автокефалия. Това вече се възприема като малка победа за МПЦ и за политическия елит в Скопие, като се има предвид продължителното нежелание на ВП да участва в значителни разговори с представителите на държавата и църквата в Северна Македония по този въпрос, призовавайки им вместо това да се обърнат към сръбската църква. Точно преди първата пандемична вълна през януари 2020 г., Вселенският Патриарх предложи да посредничи между двете страни и ги покани във Фанар; покана, която сръбската църква е отказала.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев първоначално се обърна към Вселенския Патриарх почти по същото време, когато президентът на Украйна Порошенко (април/май 2018 г.) поискал автокефалия. Значителни усилия бяха положени за прекратяването на разкола и нормализирането на отношенията между двете църкви, които достигнаха кулминацията си през 2002 г., със Нишкото споразумение. Споразумението щеше да приведе МПЦ до каноничността, с предоставянето на статут на автономна църква в рамките на сръбската православна Църква. Поради силния политически натиск, църквата в Скопие най-накрая се отказа от предложеното решение и остана в конфликт със СПЦ. Сръбската църква е настоявала за създаване на канонична структура в Северна Македония и по този начин възникна автономната православна Охридска архиепископия (ПОА) оглавявана от архиепископ Йован (Вранишковски). Макар и относително малка, ПОА остава единствената канонична църква в страната. Въпреки решението на Европейския съд по правата на човека от 2017 в ползата на ПОА съответните власти в Северна Македония смятат, че тя представлява незаконно тяло и отказват да я регистрират, поради връзките ѝ със сръбската църква.
Със смяната на правителството през 2017 г., и след като социалдемократите печелиха парламентарно мнозинство, властите в Скопие заеха много по-активна позиция относно въпроса за църковната автокефалия. Според политическата линия на Зоран Заев за „нулеви проблеми със съседите“, църковният въпрос се възприема като последния отворен двустранен проблем със съседните държави в Северна Македония. Това беше особено очевидно след (краткотрайното) сближаване с България през 2017 г. и подобрените отношения с правителството на СИРИЗА в Гърция, които се дължат на решението на спора за името и подписването на договора от Преспа през юни 2018 г. Контактите с ВП също са последица от проваления план на 2017 г. да се заобиколи Сръбската църква, с искането към Българската парвославна църква (БПЦ) да стане църквата-майка на МПЦ и едностранно да я признае за автокефална. Досега БПЦ не е изяснила позицията си относно предложението на МПЦ, въпреки че всички признаци и външния натиск срещу тази идея сочи към отрицателен резултат.
Следвайки стъпките на Петро Порошенко президентът на Черна гора Мило Джуканович енергично настоя за създаването на автокефална църква в Черна гора и се опита да осъществи този план, като прие противоречив закон за религиозната свобода през декември 2019 г. СПЦ възприе това като пряка атака срещу нейната юрисдикция в Черна гора, тъй като смята, че някои аспекти на закона оспорват нейнаите църковни имоти, като същевременно насърчават създаването на отделна черногорска църква. Законът, който беше приет през 2019 г., предвижда, че имотите на религиозните общности трябва да станат собственост на държавата, ако религиозните организации не могат да представят доказатества, че имотите принадлежат на тях преди 1918 г. (по това време Черна гора се съедини със Сърбия). Решението разгневи Сръбската църква и доведе до масови протести, продължили няколко месеци, с последица падането на управляващата партия след парламентарните избори проведени през август 2020 г. Значението на тези действия, предприети от църквата, и последиците от тях са огромни, като се има предвид, че Демократическата партия на социалистите беше непрекъснато на власт в Черна гора през последните три десетилетия. Една от най-важните задачи на новото просръбско правителство беше да отмени противоречивия закон и през декември 2020 г. спорните статии на закона отнасящи се до държавната собственост са били отменени.
С избора на новото просръбско правителство, надеждите за независима църква в Черна гора са били отказани, тъй като главният политически подбудител на тази идея, президентът Джуканович, няма много (международно) влияние за подобно начинание. За разлика от отговора към политиците в Скопие, реакцията на ВП относно създаването на автокефална църква в Черна гора е напълно отрицателна. Москва също твърдо подкрепя сръбската църква по въпроса. В знак на солидарност със СПЦ високопсотавени духовници на Украинската православна църква на Московската патриаршия, включително и митрополит Онуфрии са участвали в протестите срещу правителството на Черна гора през 2019.
Огънят от засилените искания за автокефална църква в Черна гора изглежда, че е потушен, благодарение на новото просръбско правителство. И все пак, колкото и да е малък, все още съществуват тласък от гражданите равнище, произхождащи от непризната Черногорска православна църква, която поддържа надеждите за независимостта живи. Новият предстоятел на сръбската църква също ще получи известен „гратисен период“, за да отговори на предложението за посредничество на ВП. Следователно не бива да се очакват драматични промени в отношението на СПЦ по въпроса на каноничната юрисдикция в Северна Македония, тъй като тя води същата политика в продължение на много години. Всяко отстъпление от страна на сръбската църква ще се основава на вече старата рецепта: предоставянето на автономен църковен статут в рамките на СПЦ. Ако новият сръбски патриарх реши да пренебрегва засиленото внимание на ВП и исканията на МПЦ се увеличат, вероятно е да се сблъсне с трудности.
Андрея Богдановски е докторант в Университета на Бъкингам, Великобритания, където изучава движенията за автокефалия на църквите в Източната Европа и в Балканите.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
