Амброуз Андреано (Ambrose Andreano)
Ако някой би събрал всичките ми есета, свързани с Ориген, в един текст, това щеше да бъде около двеста страници. Също съм участвал в много подкасти епизоди за Филокалия на Ориген съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов с обща продължителност от почти пет часа. На 14 юли 2020 г. бях интервюиран за един час от о. Том Сорока в подкаста на Ancient Faith Today Live (Древната Вяра Днес Живее), в който обсъждахме живота на Ориген. Със сигурност някои ще се чудят: „Защо някой би посветил толкова време и усилия в разговори за осъден еретик?“. Този въпрос разкрива църковния манталитет, който се наблюдава в една част на Източната православна църква. Този манталитет на благочестивото невежество предполага, че за да бъдеш истински православен, трябва да бъдеш вдъхновен от пламенна враждебност и прекомерна жестокост по отношение на почти вяска древна личност. Необходими са обаче двама души за да се създаде спор. Твърде често наричаме другия „противоречив“, пренебрегвайки факта, че такива изрази са предназначени за да потвърдят точно това обвинение.
Тази смяна на властта неусетно премахва тежестта на доказването (а след това и вината) от скандализирания и я приписва до скандализиращия. Това се случва по следния начин: Св. Анастасий Синаит се приближава до приятеля си и ревностно заявява: „Ориген вярваше, че Христос е просто обикновен човек! Можеш ли да повярваш на тази ерес?!“ (cf. Hodegos, [Ръководител]21.1.73-4). Приятелят му без да знае нищо за Ориген или какво той е казал, тогава би приел безкритично твърденията на своя началник: „Ужас, трябва нещо да се направи по въпроса, Анастасий!“. Има обаче един доста важен проблем: Ориген не само не вярва в това, а дори изрично заявява обратното. Например в изгубения (поради Юстиниан) Коментар на Послание до Тит той казва следното:
Човекът, който има погрешно разбиране за нашия Господ Иисус Христос […] и който вместо това казва, че е бил просто обикновен човек. Или еретикът може да се съгласи с онези, които наистина признават, че той е Бог, но не и че е приел човечеството, тоест душа и човешко тяло. Тези еретици, под предлог,че приписват по-голяма слава на Иисус Господ, твърдят, че всички негови действия са били извършени привидно, а не, че са били наистина извършени.
(Прев. на английски от Scheck Апология на Ориген от Св. Памфил,сс. 56-57).
Ориген ясно твърди, че смята за еретици, онези, които вярват, че Иисус е бил обикновен човек, което е точно обратното на казаното от Св. Анастасий Синаит. Тъй като Анастасий очевидно е сгрешил и не е познавал добре писанията на Ориген, имаме двама души, които вярват нещо погрешно. Нека да предположим, че още двама души са убедени за това, тогава ще имаме четирима, които вярват в същото и т.н. По този начин лъжите се разпространяват чрез ревността „не по разум“ (Рим. 10:2).
Първият човек, който официално се е опитал да критикува Ориген е св. Методий Олимпийски и той почти в цялата критиката си не е правилен. Св. Памфил Кесарийски опровергава Методий и показва, че не е разбрал дълбочината на мисълта на Ориген. Например, едно от обвиненията беше, че Ориген вярва в прераждането. Въпреки това, всеки, който е прочел Коментар към Евангелието на Матей 13.1, може да разбере, че това не е вярно. Съществува дълга поредица от канонизирани светци, които са допуснали грешка по отношение на Ориген и да се преструваме, че Православната Църква не трябва да говори по такива противоречиви теми изглежда доста лошо и авторитарно.
Може да са необходими двама души за спор, но за създаването на скандал само един е необходим. Поради тази причина е относително лесно някои хора да бъдат осъдени погрешно, без много хора да го забележат. Може да се каже, че Ориген е сред най-ранните фигури, официално отменени от масовото имперско християнство. Това не е просто Православен проблем, а институционален въпрос на методологията, който има значение както за Изтока, така и за Запада.
Някои вярват, че е невъзможно съвременният човек да бъде по-информиран от древните си колеги по каквато и да е темата, включително и Оригенистическия спор. „Мислиш ли, че знаеш повече от св. Юстиниан?! Колко високомерен трябва да си!“. Всъщност да, мисля, че доказателствата предполагат, че св. Юстиниан е знаел много малко за мисълта на Ориген и вероятно е развил разбирането си за него от евагриевите монашески общности, известни като Изохристи (равни на Христос) и Протоктисти (първосъздадени) (вж. McGuckin, The Westminster Handbook to Origen, 165-166). Обикновеният човек в древността дори не е притежавал цялата книгата на Библия и мнозина дори не са имали способността да я четат, в случая, че са я притежавали. Имам множество издания на Библията, целия патристичен корпус в различни версии на английски език, с много други вторични изворни материали и всичко това в Гугъл драйв. Безсмислица е да се предполага, че днес нямаме повече достъп до информацията. Обвинението в арогантност обаче се повдига всеки път, когато някой се опита да внуши, че еди-кой си светец е объркал нещо. Какво, трябва ли да предполагаме, че всеки светец е всезнаещ? Всеки светец сведущ ли е по всеки въпрос? Не са ли способно да допускат грешки? Такъв аргумент е явно толкова невярно, че простото четене на патристичния корпус е достатъчно за да се опровергае. Много хора познават учението за възстановяването на всичко на св. Григорий Нисийскки, но знаете ли, че св. Григорий е вярвал, че дори и дяволът може да бъде спасен? (Катехизическите Слова, 26). Знаете ли, че св. Атанасий нарича Ориген отец на църквата? (De Decretis 6.27.) Знаете ли, че св. Исаак Сирин е твърдил, че идеята за вечното наказание в ада е богохулство? (Втората част, 39.2, 22). Някой знае ли, че св. Памфил е вярвал в предсъществуването на душите? (Scheck, с. 122). Според св. Юстиниан:
Но църквата, следвайки божествените писания, потвърждава, че душата е създадена заедно с тялото, не първо едната, а другото после, според безумието на Ориген. Поради тези порочни и разрушителни учения, или по-скоро бълнувания, ние ви молим светите отци, да се съберете заедно, да прочетете внимателно приложеното изложение, да осъдете и да наложите анатема във всеки от тези текстове заедно с нечестивия Ориген и на всички, които имат тези вярвания и ги подкрепят до смъртта им.
(Вж. Richard Price, Актовете на Константинополския Събор 553, с. 284)
Защо св. Памфил не е бил осъден посмъртно като еретик? Юстиниан знаел ли е това? (За повече вж. тук). Допустимо ли е Църквата да обсъжда несъответствията на отците или се преструваме, че умишленото невежество и безкритичното приемане на нелогични идеи са необходими условия, за да бъдем верни православни християни? Вярвам, че съвременните изследoватели трябва да разберат и да разглеждат тези проблеми от уникалната информирана гледна точка на която се намират. Ние носим отговорността като Църквата честно да „се изследваме сами себе си“ (cf. 2 Кор 13:5) за да сме сигурни, че нашата оценка за реалността действително съвпада с реалността. В противен случай „Православната църква“ със сигурност ще остане в историята като една християнска традиция с най-ироничното наименование.
Амброуз Андреано е получил образователна степен бакалавър от Университета на Либърти в областта на религията със специализация по библейски и теологични изследвания. Той е последовател на източната православна мистическата традиция според екзегетичната традиция на Ориген. Той също така се занимава с патрология (специализацията му е в Ориген Александрийски), библейската интерпретация, богословско съзерцание, ангелология, гностицизъм и влиянието на месопотамските религии в Стария Завет. В момента изследванията му се фокусират върху богословските последици от извънземния живот.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
