Отец Павел Флоренски, Приятелството (филия) и еднополовата любов.

От Пол Ладуке (Paul Ladoucer) и отец Ричард Рене (Fr. Richard René)

Не ви наричам вече слуги, а ви нарекох приятели (Йоан 15:15)

Отецът Павел Флоренски (1882-1937) е сред най-големите съвременни православни мислители. Обхватът на ерудицията му беше изумителен, обхващайки не само философията и теологията, а също така математиката, физиката, лингвистиката, изкуството и историята на културата. Понякога се нарича „руският Леонардо“. Водеща личност на руския религиозен ренесанс в началото на XX в., за разлика от повечето видни богослови и християнски философи, уловени в болшевишката революция и гражданската война, той не избра изгнанието, предпочитайки да остане в Русия като свидетел за Христос през най-тежкото преследване в християнска история.

След като комунистите закриха Московската духовна академия. Флоренски прекарва по-голямата част от 20-те и началото на 30-те години на миналия век, работейки за Държавната комисия по електрификация. Флоренски имаше мощни покровители в съветския режим, като Леон Троцки, който беше впечатлен от способностите му. Флоренски никога не е опитвал да прикрие вярата си или факта, че е свещеник; той е работел и е раздавал научните си трудове облечен в расото си, причинявайки ужас на твърдите комунисти. Той е бил арестуван за първи път през 1928 г., но бързо е бил освободен, благодарение на Екатерина Пешкова съпругата на писателя Максим Горки.

Въпреки това, тъй като сталинското преследване на религията продължи, дори и покровителите на Флоренски вече не са били могли да го защитят. Отказвайки предложенията да отиде в изгнание, той е арестуван през февруари 1933 г, и е изпратен в Сибир, където провежда изследвания върху трайно замръзнало земя, а след това се намира на беломорския остров Соловки, чийто известен манастир е бил превърнат в ГУЛАГ за политически и религиозни личности. Дори там обаче той продължава изследванията си, разработвайки процедура за произвеждане на йод и агар от водораслите. За съжаление той става жертва на голямата чистка през 1937 г., когато Сталин нареди „ликвидирането“ на десетки хиляди „врагове на народа“. Тогава флоренски е осъден на смърт от комисията на НКВД и е бил екзекутиран чрез разстрел на 8 декември 1937 г.

Основното богословско съчинение на Флоренски е книгата Стълб и крепило на истината: опит за православна теодицея в дванайсет писма (1914). Съчинението представя обширен преглед на християнското богословие и изследва връзката между Бога и света. Основната му тема е, че Божията любов към човечеството е въплътена в Църквата и се отразява в човешките взаимоотношения. В забележителен и творчески богословски дискурс, Флоренски подчертава приятелството (филия,темата на 11-то писмо/глава) като връхната точка на богочовешката и човешката любов.

За Флоренски любовта/агапе (Йо. 15:13) е „най-голямата любов“ в смисъл, че тя представлява божествената основа за други форми на любов. Въпреки това любовта сама по себе си клони към общото и абстрактното, например любовта към човечеството „като цяло“. Докато чувствената любов (ерос) клони към страстната обективизация. Приятелството/филия е единствената истинска лична любов, която не обективира онези, които обичаме, нито ги оценява „абстрактно“, а по-скоро оценява всяка личност заради себе си, образувайки любяща връзка, която се характеризира с определено равенство между личностите. Поради тази причина, за Флоренски приятелсвото/филия е „жизненото средство“, в което божествената любов се въплъщава в човечеството и представлява „върхът на човешкото чувство“. Когато Иисус нарича учениците си „приятели (Йо. 15:15), той потвърждава, че съществената сърцевина на богочовешките взаимоотношения е взаимното приятелство/филия и това означава, че човешките връзки трябва да се образуват според този образец на богочовешкото приятелство.

Идеята на Флоренски има радикални и дори подривни последици за нормативния порядък, по който човешката любов се възприема и се изразява. Ако приятелството/филия е най-висшата форма на любовта, тогава всеки човек в Христовото Тяло може да се стреми и да достигне тази връхната точка. Според Флоренски приятелствата представляват средството за въплъщение на тази любов в църковната общност. Макар, че предвижда приятелствата да включват членове от същия (мъжки) пол, мисълта на Флоренски не изключва възможността на приятелски отношения между хората от противоположния пол. Всъщност това предполага, че наистина благословения брак не се основава в интимната връзка между мъжа и жената, а върху приятелството, което постоянно се подхранва. Всички членове в Христово Тяло могат и трябва да развиват отличителни и уникални приятелства като „икони“, чрез които ще виждат и ще познават не само себе, а и един друг и Бога като „човеколюбив“.

Въпреки че Флоренски ясно вярва, че еднополовото приятелство е основната икона на богочовешкото приятелство, т.е. на Божията любов към човечетсвото, всяка интерпретация на неговата мисъл, която би го превърнал в апологетично средство за православна християнска теология на хомосексуализма би била подвеждаща и погрешна. Това не би било нищо повече от прекалено опростен подход към високата теология на приятелството на Флоренски, както и опртюнистичен опит да се използва този креативен и влиятелен мислител за да участва в културна война, чужда на неговото богословие. Мисълта на Флоренски облагородява човешкото съществуване и човешката любов, възхождайки ги до божественото, отвъд опростеното оправдание на еднополовата или дори на хетеросексуалната сексуалност. Позоваването на авторитета му включвайки го в съвременната политика на пола води до фалшифициране на наследството му и изключва възможността да се промени начина, по който мислим за любовта, както в Църквата така и в света.

Разбира се, мнозина са критикували теологията на Флоренски от  публикуването на Стълб и крепило на истината преди един век. Критиците се съсредоточават основно върху неговата Софиология — сложното учение за Божествената мъдрост — и в липсата на ясна Христология в съчинението му. Но дори и най-силните му критици не поставят под съмнение отношението му към божествената и човешката любов. През 1981 г., Руска православна църква зад граница канонизира всички християни, жертви на комунизма, включително и Флоренски. Впоследствие РПЗЦ отрече, че името на Флоренски е било вписано в икона на Руските новомъченици и изповедници, поставяйки под съмнение канонизирането на великия богослов. Несъмнено, отец Павел Флоренски ще бъде най-голямата жертва, ако неговото име се намеси в кампания, която засяга хомосексуалните връзки. По думите на Александър Солженицин, Флоренски „може би най-забележителният човек, погълнат от ГУЛАГ“, беше велик християнски мъченик, блестящ и смел свидетел на божествената истина и богочовешкото приятелство и любовта.

Свети мъченик отче Павел, моли Бог за нас!
Празник на новомъчениците и изповедниците на Русия.


Пол Ладуке е доцент в Православната богословска школа в Тринити Колидж (Университет в Торонто) и доцет в Факултет по теология и религиозни науки в Университет Лавал (Квебек).

Отец Ричард Рене е докторант в Университета на Св. Михаил Колидж, (Богословска школа в Торонто), местен свещеник в канадските пенитенциарни служби и директор на Православното братство „св. Силас“  (Канада), което помага затворниците.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.