Ислям, Православие и Тирания

Фил Доръл (Phil Dorroll)

Що се отнася до религията и политиката, източноправославните християни и мюсюлманите сунити се намират в същото трудно положение. Понеже и двете религии се придържат към особено силна представа за свещената традиция. Тази традиция се различава от самото откровение, но откровениеτο може да се тълкува правилно само чрез традицияτα. Богословската мисъл, подробните практики на поклонението и аскетичните методи на духовната лична борба представляват основните елемнти на двете религии, като в същото време тези елементи се възприемат чрез текстове, написани от техните религиозни предци. Нещо повече, тъй като и двете общности са глобално децентрализирани, нито една от тях имат определен водач, от които могат да получават верни насоки. Поради тази причина, концепцията за традицията е абсолютно жизненоважна за запазването на целостта на вярата, особено в съвремения бурен контекст.

Това означава, че и двете религии имат историческата богата и непрекъсната традиция на вярвания и практики и, че и двете са запазили това огромно духовно богатство през мъчителното пътешествие към модерността. Въпреки това, концепцията за традицията се характеризира с голям недостатък: всички текстове, които ни помагат да разберем вярата си,  са написани в предсъвременния политически и социален контекст, който е коренно различен от нашия. Разбира се, това е обща дилема за вярващите на всички религии, но мисля, че предсталява особено сериозен въпрос за източноправославните християни и мюсюлманите сунити, поради силното и сложно възприятие, които имат за традицията. Що се отнася до политиката, контурите на дилемата са особено ясни: почти всички основни текстове на нашите авторитетни и тълкувателни традиции са написани в контекста на империята.

По-голямата част от богословите, коментаторите, юристите и духовните учители, които са написали авторитетните текстове, съставляващи източноправославната и мюсюлманската сунитска традиция, са живели в свят, който предполага политическото и социалното надмощие на религиозната им общност. Освен това тогава е било считано, че това надмощие изразява Божията воля. През многовековното текстово развитие на тези две свещени традиции огромни социални промени са настъпили и надмощието на тези религии е било на моменти сериозно застрашено (като превземането на Багдад през 1258 г. или на Константинопол през 1204 и 1453 г.).  В крайна сметка святата империя на Бога винаги е намирала начин да издържи, дори когато е била принудена да пренесе своята свещена политическа хризма на нова династия (Руснаците или Османците). За да заявим директно проблема: поради нашата концепция за традицията постоянно тълкуваме религията си чрез политически условия, които вече не съществуват. Приковаваме тези учения на нашата вяра към вратите на разрушените имперски крепости.

Тази ситуация е доста различна в сравнение с западните общества, които все още се намират на върха на своя имперски напредък. Всъщност, както при почти всяко друго общество на земята, източноправославните християни и мюсюлманите сунити често интерпретират собствената си идентичност чрез западни концепции, които се смятат за глобални интелектуални термини. Западните мислители, които подчертават собствената си имперска политика като носител на просветено освобождение― поне от XVIII в. и нататък― обвиняват източноправославните и мюсюлманите сунити за изостанала, ирационална и застояла, „ориенталска деспотия“. Според тази надменна позиция, Източноправославното християнство и сунитският Ислям са особено склонни към тиранията, тъй като по своята същност са теократични. По този начин представят една карикатура на Православието и я идентифицират с „цезаропапизъм“, докато обвиняват сунитския Ислям, че изобщо не различава между религията и политиката. Възгледът на „ориенталската деспотия“ продължава и до днес, тъй като Западната империя все още е убедена в коректността на властта си. Самюъл Хънтингтън изтъква, че разделителната линия между демокрацията и тиранията в европейския континент е тази, която разделя Западното християнство от Православието и Исляма (1993, стр. 10).

По ирония на съдбата, много съвременни православни често използват този заблуден възглед, когато обсъждат Исляма и по този начин неволно увековечават западните стереотипи, които допринасят за недоразуменията и на двете ни традиции. Например Православната църква в Америка предоставя онлайн версия на преработеното издание на популярната образователна поредица „Православната вяра“. В главата за църковната история се споменава исляма и се твърди, че думата „ислям“ означава „подчинение“. Това дълбоко погрешно представяне приравнява самия Ислям с тиранията. Терминът „ислям“ обаче никога не се отнасял до политическата власт – той може да се отнася до личните отношения на човека с Бога. Безспорно често се превежда като „подчинение“, но може да бъде буквално преведен като „поставянето на мир с Бога“, защото произлиза от арабския корен, който произвежда всички думи, свързани с „мир“. Думата „ислям“ означава точно обратното на подчинението в човешката власт. По конкретно, означава подчинението на единствения, който заслужава безусловно поклонение – т.е. Бог.

С други думи, Източното православие, и сунитският Ислям се отличават от едно и също основно политико-богословско прозрение: Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение. За разлика от западните стереотипи, нито Източното православие, нито сунитския Ислям са ориенталски теократични деспотии. Действителното богословско съдържание на текстовите им традиции ясно се различава от политическите условия, в които те са били създадени. Всъщност ако успеем да забележим съществената разлика между богословието и империализма и в двете ни текстови традиции, ще намерим ключа за да се справим с проблемите на съвременните ни политически теологии. Съвременният авторитаризъм и тиранията в името на Източното православие и сунитския Ислям са за съжаление реални: но те произтичат от продължаването на политическия морал на империята, а не от основното богословско съдържание на нашите традиции. Признаването на това изключително важно разграничение в рамките на двете ни религии както и способността да споделим общата визия и цел за да намерим нови общи форми на справедливост, може да представлява вярната форма за служение в съвременния свят, като и автентичното ядро на нашите свещени традиции.


Фил Доръл е доцент по религия в колежа Уофорд в Спартанбург, Южна Каролина.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.