ДВАТА НОЖА: ХРИСТИЯНИТЕ И ОРЪЖИЯТА ИМ

Марк Ареи (Mark Arey)

Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. – Лука 22:38.

Американците, и особено американските християни, са фиксирани върху т.н, „богодаденото право на 2-та поправка към Кнституцията на САЩ“ за да са въоръжени като за война. Познавам много православни, дори и някои духовници, които притежават оръжия и ловуват, и даже ядат животните, които убиват. Но тази мания за оръжията на т.н. „християнска“ десница не е свързана с храната или развлечението, нито става въпрос за украсата на ловните хижи. Става въпрос за личното оцеляване за сметка на другите. Тук трябва да попитаме дали нашето призвание като християни е да сме готови да убиваме други хора за да останем на всяка цена в този свят.

Имаме „християнски“ представители в Конгреса, които се разхождат из залите на Капитолия с прикачени пистолети на краката (или в чантите им), като да се намират в някое холивудско плато за да снимат филм на Дивия Запад. Оръжията, амунициите и абсурдното присвояване на спартансия георизъм са проникнали в християнската история. Но какво споменава Евангелието относно отговора с оръжия в най-мрачният час?

След Тайната Вечеря, точно преди Иисус и учениците му да отидат в Гетсиманска градина, за да пие горчивата чаша до край, Той е казал на учениците си:

Когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. (Лк. 22:35-38).

Трябва за зададем въпроса: Подтикваше ли Иисус учениците си към насилие? Не е толкова лесно да отговорим, понеже след като тълпата се появи и Юда Го предаде следното е станало:

Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. (Лк. 22:49-51).

Всички знаем, че имено Петър е отрязал ухото на Малх, но какво още каза Иисус в този момент? Марк нищо не споменава, но в Евангелието от Матея Той казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат. (26:52). Авва Мойсей се обръща към този стих като идва края на преобразения му живот, тъй като в крайна сметка приема насилствената си смърт.

От Евангелието става ясно, че Иисус никога не е заповядвал учениците си да нападнат. Тяхната бурна, паническа и уплашена реакция, когато видяха, че любимият им учител беше арествуван, представляваше пречка за Божия план. В разказа на очевидеца Йоан  Иисус рече: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец? (18:11).

Господ Иисус никога не е изисквал никаква форма на насилие, освен необходимата борба за придобиване на царството небесно чрез аскезата (Мт. 11:12). Обръщането на другата страна когато ви ударят, обичта към враговете, дори и да се водиш като агне на клане. Всичко това са благодатни признаци на духовна сила и смелост. От другата страна, въоръжаването показва слабост, липса на вяра и преди всичко страх. Въоръжените групи н т.н. „християнски“ милиции и т.н. „воини на Господа“ са нищо повече от уплашени деца с оръжия за възрастни и разрушават способностите на душите им, когато планират и дори се наслаждават в унищожаването на другите хора.

Защо тогава двата ножа? Иисус е рекъл на учениците си, „да продадат дрехата си за да купят нож!“. В най-трудния момент, в който Господ вече вкусваше нашия страх от несправедливостта, осъждането, болката и смъртта, той съветва онези, които обича, да се въоръжат с меч от друг вид: духовния меч, който е Божието слово (До Ефесяни 6:17). Тоест, продадете дрехата на самозащитата и самосъхранението, не за да купите оръжие, а средството за вашата самореализация. Инвестирайте в живота, а не в смъртта.

Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. (До Евреите 4:12).

Това е мечът, за който Господ говори в Евангелието от Матея: Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а мечв (10:34). Точно както Неговият мир не е такъв, какъвто дава светът, Неговият меч не е такъв, какъвто светът владее.

Иисус толкова синзходи по много начини за нашето спасение и продължава да снизхожда за нас. Той видя как учениците си поддадоха на страховете си и хванаха ножовте си. Иисус видя как Петър удари, но не остави раната неизцелена, въпреки че знаеше, че Сатаната ще го пресее като жито и че когато братовчедът на Малх ще го покаже в двора на първосвещеника, Петър ще се отрече от Него за третия и последния път (Йо. 18:26).

Двата ножа са разрешени само поради нашата слабост. Господ не се нуждае от Нас, за да Го защитаваме. Той има повече от дванайсет легиона Ангели да Му служат (Мт. 26:53). Той очаква от нас да намерим истинския меч на Духа, който ще развърже Гордиевия възел на втвърдените ни сърца за да осъзнаем благодатта и спасението, които са ни дарени толкова щедро. Дошло е времето да изоставим страховете си и егоизма, да превърнем мечовете в плугове и по този начин да сеем и да берем плодовете на духа. Това е всичко, от което имаме нужда.


Марк Арей е бивш свещеник на Гръцката Православна Архиепископия на Америка. Последната му книга е „Евангелието на любовта: Мета-превод“ (The Gospel of Love: A Meta-Translation).

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.