ПАТРИАРХЪТ С ДВЕ РОДИНИ

От Славица Якелич (Slavica Jakelić)

На 18 февруари Сръбската православна църква избра новия си патриарх— 59-годишния Порфирий Перич. Новият архиепископ Печки, митрополит Белградско-карловски и патриарх Сръбски, е богослов, който е служил една година като епископ на сръбската армия,  той също е представлявал сръбските религиозни общности в Съвета на агенцията за радио и телевизия и прекарал последните шест години като Митрополит на Загреб и Любляна.

Още преди да бъде избран, онези, които познават православния християнски свят посочиха трудната работа, която очаква новия сръбски патриарх. Както Андрея Богдановски написа в този блог, патриархът ще трябва да се изправи пред исканията за автокефалия на Македонска православна църква и Черногорска православна църква. Въпреки че тези искания не са нови— относно Македония те съществуват повече от половин век— тази дълга история не ги прави по-малко сложни. За да се справи с тях, Порфирий ще трябва да търси решения и да преодолее институционалните и богословски въпроси, както и политическите и териоториални различия, които продължават да оказват влияние в състоянието на региона.

Задачата на Порфирий се усложнява още повече ако обърнем вниманието си към Косово, което сръбският Патриарх познава много добре. Макар че често се възприема като модернист, който сега ще ръководи консерватина църква, когато става въпрос за Косово, Порфирий, най-вероятно, ще последва стъпките на своите предшественици. Всъщност в интронизацията си той подчерта следното: „Косово е за нас пъпна връв, която ни свързва с люлката и източника на нашата идентичност“. Изявлението на Порфирий, което трябва да се подчертае, се случи преди втората част на интронизацията му, която ще се осъществи в Манастира на Печ в Косово.

Въпросите съврзани с истинския характер на модернизма на Порфирий и промените, който той ще иска или ще може да въведе, придобиват по-голям интерес ако вземем предвид огромното обществено влияние на Православната църква в Сърбия, и особено дългогодишната и недвусмислена близост между религиозните власти и политическите елити в страната. Вземайки предвид последиците, който изборът на Порфирий може да има за настоящия сръбски президент Александър Вучич, някои журналисти от региона бързо отеблязаха, че Порфирий доказа близостта си до правителството на Вучич още преди да стане патриарх. Освен това, беше казано, че ролята на Порфирий е била основна за уволнението на преподавателите в Белградския богословски факултет, които се обявиха срещу корупцията и злоупотребите в университета. Само преди няколко месеца Порфирий публично критикува Соня Бисерко, видна фигура в гражданското общество на Сърбия, която се занимава с човешките права още от епохата на Милосевич. Порфирий намекна, че силната критика на Бисерко към настоящия сръбски президент представлява „организирана“ кампания срещу правителството и „почти срещу целия сръбски народ“.

Но точно както коментаторите от региона и извън него подчертаха, че бъдещите действия на Порфирий ще бъдат ограничени от вътрешните въпроси на Сръбската православна църква и от политическите и историческите проблеми, много обществени фигури в Хърватия бликаха от ентусиазъм и радост за избранието му. За тях Порфирий като предстоятел на СПЦ представлява знак за ново начало в отношения между Хърватия и Сърбия, а също и между Хърватската римокатолическа църква и СПЦ— отношения, обременени от противоречивите наративи за страданията и разрушенията по време на войната през 90-те години в Хърватия и от рализчните наративи за ролята на Римокатолическата църква по време на нацисткия марионент режим на усташи през Втората световна война и споровете за броя на убитите сърби през онова време.

Въпреки такива дългогодишни спорове и скорошните военни конфликти между Хърватия и Сърбия, всеки, който е запознал с Порфирий по време на пастирското му служение като митрополит на Загреб и Любляна, не е изненадан от изблика на подкрепа и големите очаквания за новата му позиция. През последните шест години в Загреб Порфирий стана известен не само с активното си присъствие в живота на хърватската столица и на страната като цяло, но и с дейността си в създаването на пространства за дялог. В продължение на две години той беше тихата движеща сила зад месечните срещи на обществени фигури от всякакъв произход. Християни, атеисти, агностици, политически и религиозни влидери, академици и обществени интелектуалци, феминистки и журналисти обсъждаха социални, морални и политически теми, които станаха известни като „Кръговете на Порфирий“. Поради ролята си в осигуряването на пространството и организационния тласък на тези кръгове, Порфирий заслужи уважението и доверието на мнозина, както е подчертал и бившия президент на Хърватия и участник в тези кръгове Иво Йосипович, един наистина мъдър и скромен човек. Преди всичко Порфирий стана известен със своя недвусмислен ангажимент за икуменическото движение. В първото си публично обръщение като митрополит на Загреб и Люблябна Порфирий е казал, че „е сърбин, но преди всичко… християнин, което е универсална ценност“. При още един повод, точно както и в неговите конкретни хуманитарни действия по време на неотдавнашното земетресение в Хърватия, той потвърди универсалността на християнството като „вяра на любовта и мира“, поддържайки равенството между всички хора и заявявайки задачата на Църквата като служител на „мира и единството“.

Все пак, относно подчертаването на Порфирий въху икуменизма, не е християнският богословски език на универсалността и на християнското единство, който изисква внимание: тези думи са обичайни в дискусиите за икуменическите начинания. Това, което изисква повече внимание и е пренебрегнато в повечето репортажи за делата на Порфирий, е неговият дискурс за привързаността към хората, с които се е срещнал и работил, докато е живял в Загреб. Както пише хърватският журналист и приятел на Порфирий Драго Пилсел, в най-важният омент на интронизацията му като нов патриарх на Сръбската православна църква, в центъра на Белград, Порфирий обяви, че Хърватия стана неговата „втора родина“. Той също заяви, че Хърватският и словенският народ, който срещна като митрополит бяха примерни хора: те станаха образец за него, модел, който той ще се стреми да подхранва и „през следващите години“.

В случая на Порфирий, конкретните преживявания от живота, пълното участие в диалога с граждани от различни национални произходи и онтологични вярвания, като и чувството за интеграция на места, принадлежащи към различни групи хора, не намалиха ангажираността на новия патриарх с икуменизма, но я насърчиха още повече. Ако новият предстоятел на Сръбската православна църква ще открие нова глава във взаимоотношенията между Православния християнски свят и Римокатолическата църква, изследователите на религията и богословите ще трябва да изследват истинските причини на икуменичните начинания на Порфирий. Бих също твърдяла, че ще бъдат необходими различни, по-отворени аналитични методи и нормативни перспективи, за да се разбере как понятията за християския диалог и единство могат да възникнат не от опозицията, а от пресечната точка, на християнския богословски универсализъм и конкретната принадлежност и привързаност към определена идентичност.


Славица Якелич е професор по хуманитарни науки в катедрата на името Ричард Баплер в колежа на университета Валпараисо. Тя е автор на книгата „Колективистични религии“( (Collectivist Religions) и в момента работи върху две книги „Плурализирайки хуманизма“ (Pluralizing Humanism) и „Морални национализми“ (Ethical Nationalisms).

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.