Без категория

ТЕОЛОГИЯ И ПСЕВДО-ТЕОЛОГИЯ В ДИГИТАЛНАТА ЕРА

Published on: март 31, 2021
29 views
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 4 minutes

Джон А. Монако (John A. Monaco)

Несъмнено живеем в „дигитална ера“, епоха, която се отличава с преминаване към виртуралното и електронното. Пандемията на COVID-19 просто ускори този процес до точката, от която няма връщане. От църковната гледна точка енориите предават на живо своите литургии и необходимистта за функциониращи и актуализирани уебсайтове никога не е била по-голяма. От академична гледна точка виртуалното обучение е вече общоприето, разни конференции и уебинари се организират, на които учените могат да участват от уюта на дома си. В разгара на вълненията, причинени от всички тези нововъведения, не се обръща достатъчно внимание на друга промяна: ролята на богословското образование в дигиталната ера.

От раждането си, Християнството е приело необходимите медии, за да комуникира ефектино със света. Ето защо, св. ап. Павел пише послания до различни църковни общности за да общува с тях, вместо да рисува картини по стените на някаква пещера. От писането на писма, съставянето на плътни богословски трактати, радиото и телевизия, до наши дни в интернет, християнските лидери са вярвали за необходимо да използват най-добрите форми на комуникация, за да разпространяват Евангелието. Въпреки това демократизацията на интернет – фактът, че всеки може да публикува на блог или да качва видео – има неблагоприятни последици за богословското образование. Винаги е имало лъжеучители, но никога преди такива учители на са успели да достигнат милиони души за секунди.

Затова в дигиталната ера съществува едновременно теология и псевдо-теология. Имам предвид, че същите канали, които се използват за популпризиране на автентичното и добре проучено богословие, също се използват, и то често в по-голям брой и сила, за популяризиране на куха „теология„ която няма основи и е безмислена. Може само някой да пише „Православно християнство“ в Ютюб и ще намери разнообразни „експерти“, които разпространяват грешки и лъжи сред своите десетки хиляди зрители. Липсата на подходящо богословско образование и обучение, им карад а казват, че кръщенията, които не се извършват с тройно потапяне във вода, са „невалидни“, че римокатолическата и православната църква са се разкъсали заради „схоластиката“ (без да знаят за схоластичната традиция на Православието), докато същевременно подбуждат стари спорове срещу папата, мариологията и икуменизма. Псевдо-теологията се разпространява като вирус в различни социални медии чрез туитове и мемове, докато монографии и забележителни изследвания остават неизвестни и недокоснати.

Въпреки че подобни полемични и малко проучени възгледи в никакъв случай не представляват нововъведения за нашата епоха, тревожно е, че се увеличават и стават още по влиятелни на широката публика. Например, една конкретна личност в интернет, която на практика се е превърнала в публичното лице на „Православие“ на Запада, качва десетки видеоклипове, отразяващи неисторични и ограничени възгледи за Православието, които преди тридесет години човек би могъл да открие в брошурите на маргинални общности. Докато размислите на един учен върху естествено богословие в православната традиция събира по-малко то 1400 гледания, видеото на гореспомената личност, осъждащо Рим, икуменизма и „идолопоклонството“ на Римокатолиците достигна до 30.000 гледания и стават още повече. Презентацията на енорийския свещеник, озаглавена: „Хомосексуално иконоборство: оставайки силни в нашите линии срещу радикалната ЛГБТ програма“  има 78.00 гледания, докато едно по-нюансирано и целенасочено обсъждане за еднополовата идентичност и православната традиция има по малко от 400. Обичайно е да се вижда секцията за коментари пълна с хора, които приписват своето обръщане в православието на тези популярни оратори. Лично съм се срещнал с много хора, които твърдят, че са станали православни, като са гледали канали в Ютюб, вместо да преживеят истинския, действителен опит на енорийската общност.

Днес не липсват православните богослови, но липсва интереса към изследването. Съществува радикалнo разделение между работата на тези учени и материалът, който се консумира от мнозинство. Разбира се академичните изследвания винаги са били насочени към изследователите и със сигурност има място за по-специализирани общности. Но това, което се случва днес, е, че квалифицираните и способни да преподават православното богословие не са основните учители за повече православни християни. Дори самите свещеници, някога считани за основни извори на знанието и образованието за вярващи православни, са загубили влиянието си в дигиталната ера. Вместо да се образуват от местния енорийския свещеник или духовния отец, православните християни днес са повлияни повече от непознати в интернет, които твърдят, че са авторитетни учители на вярата и съблазняват уязвимите хора чрез дигиталните им умения. По-просто казано, напълно е неприемливо за някой, който се занимава с Православието, да следва интернет гурута и да ги счита като свои основни учители, докато много от тях нямат нито умствените способности, нито духовна или морална дисциплина, за да преподават вярата. Междувременно повечето православни богослови продължават да пишат за академичните среди и често остават изолирани в кулите си от слонова кост и всеки път, когато се появяват и се опитват да изразят своите възгледи публично, често биват подигравани и се отхвърлят като друговерци.

Нашата дигитална ера се нарича още и „информационната ера“ поради огромното количество на материали, които са достъпни само с едно кликване на мишката. И въпреки полезността на тази информация, такъв неограничен достъп може да бъде и опасен. Ако в миналото човек трябвало да бъде обучен по философия и богословие, преди да преподава, съвременната епоха е пълна от неквалифицирани учители, които сами никога не са научили, това, което твърдят, че знаят. Достъпът до информация, като творбите на църковните Отци или каноните на Църквата, не означава непременно, че тази информация е разбираема, от онзи, който я притежава. И все пак на дигиталния пазар на идеите, най-високите гласове, които повтарят същите банални фрази, побеждават аргументите и внимателните разсъждения. Тъй като съвременният свят продължава да се превръща в дигитален, наложително е православните богослови да се ангажират с обществото. За да се спечели една битκа нужно е появяването в нея и ако още повече богослови не започнат съзнаделно да работят и да се изправят срещу псевдо-теологията в платформите на социалните медии, ситуацията ще продължи да бъде същата.


Джон А. Монако (John A. Monaco) е докторант по богословие в Дюкейнски университет.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication