КАКВО МОЖЕ ДА НИ НАУЧИ СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА ЗА ТРОЛОВЕ

Мат Кападакунел (Matt Kappadakunel)

За съжаление интернет тролинг стана обичайно явление и в християнските среди. Докато понякога тези тролове са известни личности, които предизвикват гняв и спорове, настоящата тенденция включва анонимни акаунти в социалните мрежи, които използват снимки на свещени изображения, докато реакциите им са далеч от благочестиви.

Миналият месец сестра Васа Ларин е приела професорите Джорж Демакопулос и Аристотел Папаниколау в каналата си в ЮТюб „Кафе с Васа“, за да обсъдят дали Откритото Православие „прави компромиси“.

Като беше очаквано, троловете се появиха.

Без да се занимаваме с конкретния случай в интернет, бихме искали да подчертаем, че тролингът предхожда социалните мрежи и може да се проследи и в християнската история. Дори изкушението на Иисус в пустинята беше форма на тролинг (вж. Мт. 4:1-11).

Съвсем наскоро занимавах се със светец, който също се е срещнал с трол. Вдъхнових се след статията, която написах относно нощното бдение и реших да прекарам известно време четейки писанията на св. Григорий Палама и по-конкретно кингата, Holy Hesychia: The Stillness that knows God [Свещена Исихия: Тишината познаваща Бога]. В нея научих за срещата на светеца с трола (17).

През 1300 г. монахът и ученият Варлаам Калабрийски решава да използва знанията си, за да оспори православните учени в Константинопол, с цел да докаже превъзходството си. След като е бил лесно победен от учените в Константинопол, мисля, че Варлаам се опита да успокои ранената си гордост, като провокира истихастите монаши и е твърдил, че духовните им практики са еретични. Варлаам вероятно имайки предвид научното си образование е преценил, че би доминирал в този дебат.

Той обаче е подченил Григорий Палама, който се е оказал най-достойният му противник. Първо, Палама лично е съобщил на Варлаам грешките му относно исихазма. Когато обаче тези усилия не са променили разположението на Варлаам, Палама решава да пише Триадите в защитата на светите исихасти. Според прот. Йоан Майендорф: „Григорий Палама ориентира цялата си полемика срещу Варлаам Калабрийски относно „елинската мъдрост“, която я смята за основен източник на грешките на Варлаам“. (Майендорф, Византийско Богословие).

Като направим крачка назад, нека да мислим, каква всъщност е била мотивацията на Варлаам? Дейността му в Константинопол предполага, че той се стреми да стане известен. Но от момента, в който опитът му се провали, след като не е успял да победи учените на Контсантинопол, агресивният му темперамент, подобен на темперамента на троловете, го обърна срещу монасите-исихасти. Така че мисля, че Варлаам, а също и интернет тролове, се държат по този начин поради несигурността, която изпитват.

Палама изправен срещу аргументите на Варлаам, ни е предложил красиви текстове за исихастичната молитва: дискурс за срещата с Бог, който е Нетварна Светлина, чрез исихастичната молитва на спокойствието. От Палама също научаваме, че исихазмът е само средство, целта е обожението. „Обожението е отвъд всяко име. Ето защо ние, които сме писали много за исихията, досега никога не сме смели да пишем за обожението“ (Защитата на светите исихасти, трета книга, 1.32).

Понякога, както в този пример, занимаването с трола може да образова и да обогати опита на присъстващите на дебата. Въпреки това като се има предвид доста алчното разположение на троловете да нападат, да се подиграват и да искат да доминират, е наложително ангажирането с тях да не ни прави да изглеждаме глупави.

Спорът между Палама и Варлаам, продължи и въпреки че Синода в Константинопол в крайна сметка подкрепи Палама, Варлаам никога не е променил мненията си. Мното пъти, колкото и да водим диалог с трол, изглежда, че последният може просто да не иска да разбере истината, нито да възнамерява да промени позицията си. Всъщност, когато отговаряме на трола, понякога това, което правим е да подхранваме гнева му още повече, като в същото време изчерпваме търпението и енергията си.

Следователно различаването ни предпазва от попадането в капана на трола. Практиката на различаването, която Палама предлага, се основава на трезвение (νῆψις). Палама ни призовава, чрез трезвението, да премахнем всичко, което пречи на мислите ни да се обърнат към Бога. Когато получаваме отговор от онлайн трол, въпреки че нашата инстинктивна реакция е да реагираме незабавно, Палама би ни казал да спрем и да се съсредоточим върху себе си. В основата на трезвението се намира способността за самообладаване (Защитата на светите исихасти, книга първа, 2.2).

Ако сме посветили известно време на мълчанието и преживяването в мир, който може да дойде само от Бог, тогава можем да се обърнем към Него, към Нетвартната Светлина и след това да отговорим. Откъсваме се от гнева и гордостта, които може да пребъдват в сърцата ни, и позволяваме на Божията любов да проникне в нашето съществуване и да преобрази отрицателния опит, в единение с Бог. От тази позиция на единението можем да решим дали ще реагираме или не, но дори и да решим да реагираме, ще го направим въз основна на непрестанната молитва, в единение със св. Троица и откликвайки с любов. Освен ова, следвайки примера на Троичното единение, можем да се отделим от начина, по който тролът реагира на нашите усилия.

В крайна сметка и троловете са ранени хора, които са обичани от Бог и се нуждаят от Божията изцелителна любов. Те обаче опитват се да намаляват болката си чрз тролинг. Нека да не падаме на тяхното ниво, нека да се превърнем в инструменти на изцеление, показвайки им възкръсналия Христос.

Троловете на Туитър
Погледнете лицето на Христос
И ще бъдете спасени.


Мат Кападакунел работи във финансовия сектор и живее в Лос Анджелис със съпругата си и две малки деца. Той произхожда от Сиро-малабарската католическа църква и има фамилни връзки със Сирийската православна църква в Маланкара. Известно време Мат е учел за да стане римокатолически свещеник, куминацията на този процес беше следдипломното му обучение в университета Фордхам. Завършил е университета Крейтън и работи като сертифициран финансоф аналитик.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.