Томас Аренцен (Thomas Arentzen)
Мисля, че живеем в епохата на Касиана. Страстната седмица наближава и с нея тропарът за жената паднала в много грехове, както и канонът на Великата събота, който е частично написан от същата поетеса. Освен това, преди няколко години певецът и композитор Франк Търнър написа песен за Касиана и нейната несподелена любов към император Теофил. В един епизод от телевизионния сериал Викинги същата поетеса се представя като красива византийска съблазнителка, включена в тайна романтическа връзка с Амир Зиядат-Аллах. Тя е навлязла в поп култура на XXI в., поставена като обект на съвременни надежди и фантазии. Още по-скоро: преди няколко дни Capella Romana издаде албум с химните на Касиана. Наистина живеем в епохата на Касиана или Касия, но кое беше историческото ѝ име? Всъщност това е с което искам да се занимавам в това кратко есе, като красивата поетеса и композитор се завръща в световната цена. Как ще я наречем?
Франк Търнър започва песента си, с Касиана казвайки: „Чух, че ме наричат жената, която е паднала в много грехове…“. Той черпи сведения от дълга традиция на доста легенди, които разказват за нейния живот. Съществува истинска любов и несподелена любов. Касиана е била влюбена в Теофил след края на церемонията за избор на булка. Тя е копнеела за него, въпреки че е станала монахиня, като свидетелства Уикипедия и много онлайн източници: „тя не е искала да остави старата си страст да отмени монашеския си обет“. Тя е решила да не действа според любовните си фантазии и дълбокия си копнеж. Касия е един от сравнително малко светци— предимно жени — които са изрично свързани със секса и похотта. Не е лош избор за монахиня! Но съществува също един елемент, който балансира тази ситуация. Какъв е обектът на нейното желание? Мисля, че Касиана клони повече към комплекса на Мариа Магдалина.
Мариа Магдалина е била предана последователка на Иисус Христос, и както е известно, първата свидетелка на възкресението Му, която е принесла пасхалното евангелие и на останалите ученици: понеже е видяла Господа (Йо. 20:18). Църквата я нарича „апостол на апостолите“. Каноничните евангелия, така и други ранни християнски текстове свидетелстват за факта, че Мария е имала власт в ранната църква и трябва да е била видна личност (срв. Лк. 8:1-3). Както изтъкват и много учени, едва много по-късно хората започват да обръщат внимание на външния ѝ вид и в крайна сметка я идентифицират с блудство.
Историята за една жена от града, на която ѝ е било позволено да помаже краката на Христос с миро, въпреки греховността си (вж. Лк. 7:36-50), става по известна, както това, което се подчертава е похотливостта ѝ. Със засилването на сексуалното ѝ желание нараства и нейната нужда за покаяние и тази жена постепенно започва да се идентифицира с Мария Магдалина. В крайна сметка видната ученичка на Христос се очертава като блудница в религиозната традиция на латинското християнско. В сравнение с мъжете апостоли, в нея е имало нещо отчетливо голо и този комплекс се продължава и до днес чрез разкази като тези на германската певица Сандра, на Никос Казандзакис, на Дан Браун и други, които се опитват да опишат привличането на Мария Магдалина и бракът ѝ с Иисус. Това, което наричам комплекс на Мария Магдалина, е опитът да се разкаже животът на християнските жени като история за двупосочно привличане между осквернение и целомъдрие, благоприличие и развратност. Много жени са тръгнали по стъпките на Мария. Два класически примера са св. Пелагия известна и като блудница и св. Мария Египетска и двете са изпитали напълно последствия на гореспоменатия комплес. Нямам намерение да подценя любовния живот на тези жени, който е бил дълбоко проучен от Вирджиния Бурус в книгата Сексуалните животи на светците [The Sex Lives of Saints], нито да омаловажа вълнението на християнския разказ, а само да подчертая очевидното: понякога сексът може да бъде много добър — дори много добър за да е истина. Понякога голотата не е това, което изглежда. Понякога сексът може да се застъпва за други желания.
Относно Касиана имаме като исторически източник трите писма написани на нея от св. Теодор Студит. Макар и млада, изглежда, че Касия е участвала активно в тайната съпротива срещу иконоборците и според св. Теодор е била измъчвана заради действията си. Другите исторически източници, с които разполагаме, са нейните изключителни стихотворения, докато съвременните изследвания свидетелстват за факта, че тя е била видна личност на църквата през IX в. По-късно хората са започнали да обръщат внимание на външния ѝ вид и в крайна сметка я идентифицират с блудство. [Признавам, в случая, че се чудите или сте почуствали, че сте чели това преди, всъщност съм копирал предишните изречения за Мария Магдалена и ги поставих тук — така или иначе тези истории са толкова сходни]. Затова дори една жена, която е написала текст за друга жена, която е помазала Христос с миро, започва също да се смята за по-красива и похотлива и постепенно историята на Мария Магдалина (или чия история?) започва да се усвоява с тази на Касиана. Антония Триполитис нарича химна на Касиана „известния химн на покаянието на Мария Магдалина“ — с други думи това е разказ за покаянието на блудница и Триполитис възпроизвежда легендарната история, която съчетава в химна краката на император Теофил с краката на Христос. Същевременно легендата свързва копнежа на Касиана с копнежа на жената която помазва Христос, подсказвайки по този начин влизането на императора в килията на Касиана и в нейната поезия.
Триполитис признава, че разказът „не изглежда вярна“. Истината обаче е, че проникващото влияние вече се е случило. Грешната жена, която е помазала Христос със миро, се възхвалява в химна от колегите на Касиана от времето, когато тя е го писала. Те бяха съзерцавали „грешната жена“ като блудница, която обърна своя любов от мъжете към Иисус. Касиана от своя страна подцени еротизма на тази традиция и никога не е нарекла блудница героинята на химната си, но е оставила естеството на греха на жената отворено за интерпретация. Грешната жена на Касиана може да е била пълна с любовни желания, но няма и следа от блудство в нея или някаква след от полов акт. Никой от мъже колеги на Касиана не са мислили да пишат за себе си, и да опишат любовното си желание на първо лице. От другата страна Касиана е привлечена в собствения си текст от магнитните сили на комплекса на Мария Магделина.
Не искам да поставя идеи на ума на никого— и осъзнавам, че това би било лоша новина за режиьори на телевизионни сериали и съвременни автори на секуларизирани биографии— но е напълно възможно, че Касиана е била непривликателна и не се е интересувала от романтиката. Доколкото знаем, последното нещо, което тя е искала, е било интимни връзки с императора. Или всъщност няма значение. Триполитис не е единственият съвременен разказвач -научен или не- допринесла на тази приемственост на известната химнограф, съчетавайки погледът на желание да се лута над нея, вместо угризения за храбростта ѝ. Уловена в комплекса на Мария Магдалина, Касиана става домакиня на чужди желания, когато всъщност тя сама подчертава че „е мразила безсрамния човек, който говори откровено“ (от нелитургичните ямбични стихове на Касиана).
С навременното издаване на записа на Cappella Romana, може отново да е подходящо да се срещнем наистина с Касия и да я неречем една от великите поети и композитори на Византия, независимо дали е правила любов или не.
Томас Аренцен е изследовател в катедрата по лингвистика и филология в университета в Упсала. Той е доцент по църковна история в университета в Лунд.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
