Без категория

ДА СИ КОМПРОМИСЕН: КАКВО НАИСТИНА ИМАТ ПРЕДВИД ХАУЕРВАС И УИЛИМОН?

Published on: май 13, 2021
7 views
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 4 minutes

От Фил Доръл (Phil Dorroll)

Терминът „компромисен“ (accommodationist) се е превърнал наскоро тема на някои спорове в глобалните православни християнски разговори относно човешката сексуалност. Терминът произхожда от широко влиятелна книга на Стенли Хауервас и Уилям Уилимон Resident Aliens: Life in the Christian Colony [Чужди жители: Животът в християнското малцинство] (издадена за първи път през 1989 г. и преиздадена през 2014 г. с нов предговор и епилог). Тъй като този термин може да продължи да оказва влияние върху начина, по който ние като православни християни общуваме помежду си за нашата традиция, важно е да се изяснин. Затова се свързах директно с Хауервас и Уилимон за да придобия ясна представа относно смисъла на това понятие. И двамата любезно се съгласиха да говорят с мен по тази тема. Това, което следва, са размислите ми върху техните ключови аспекти. (Цитатите без бележки под линия са от телефонни разговори, проведени през април на тази година, а цитати от самия текст са взети от най-новото издание на 2014 г.).

Бих обобщил разбирането на Хауервас и Уилимон за термина „компромисен“ по следния начин: терминът „компромисен“ е критично-евристичен, а не означава вид ерес.

Хауервас и Уилимон обсяниха, че терминът не е полезен за да обозначи определена група хора. Вместо това той обозначава специфичен вид методологическа грешка в християнското богословие. Компромисното мислене възниква, когато моралните и философските категории на секуларния свят оформят условията на християнската богословска мисъл. Този критично евристичен термин позволява на християните да задават постоянно въпроса дали съзнанието им се съобразява с този свят, или се преобразява според Христос (Римляни 12:2).

Затова Хауервас и Уилимон отбелязват, че разговорът за ЛГБТ идентичност сам по себе си не представлява компромисно мислене. Както обясни Уилимон, мненията за човешката сексуалност и идентичност не са върховният критерий за определението на християнското православие и следователно като вярващи християни можем да водим непрекъснат разговор по дълбоки въпроси относно човешката идентичност или опит. Всъщност, твърди той, използвайки този разговор като начин за разграничаване между истинското и фалшивото християнство, може, точно това, да представлява компромисно мислене, защото принуждава християните да се категоризират според конкретна политическа и идеологическа рамка на настоящия исторически момент.

Както е казал Хауервас: „не виждам как аргумент в рамките на традицията може да се определи като компромисен възглед.“ Хауервас е отбелязал, че традицията е „жив аргумент във времето“, който винаги трябва да включва самокритичност върху претенцията за историческа приемственост: „ако правите едно и също нещо, като се променя светът около вас, всъщност не правите същото нещо.“ Традиционната приемственост е от решаващо значение за смисъла на църквата– но какво точно означава тази приемственост в даден исторически момент е нещо, което трябва непрекъснато да се изпитва. Въпросът, който трябва да си задаваме е дали съобразяваме нашите богословски разсъждения с изисквания на света, или искаме един преобразен свят според Христос, което всъщност означава истинска църква.

Внимателен анализ на това как Хауервас и Уилимон използват термина „компромисен“ в книгата им подкрепя гореспоменатите мисли. Терминът и неговите производни се появяват седем пъти в текста (стр. 27,28,32,92,94, 148 и 150). Във всички тези случаи терминът се отнася до грешката да оставим съвременните политически категории и социални проблеми, които винаги са условни и променливи, да определят условията на християнската социална мисъл. Това не означава, че християнството няма какво да каже по социалните въпроси. Напротив– християнската мисъл трябва да се занимава и да се ангажира със социалните проблеми, но трябва да го прави според условията си и по този начин нейното автентично свидетелство никога няма да се съобразява с политиката на епохата. Според Хауервас и Уилимон, консервативното и либералното християнство в Америка „са всъщност компромисни“ защото и двете „погрешно приемат, че основната социална задача на американската църква е да поддърже американската демокрация“ (32).

С други думи, ако християнинът развива конкретна позиция по съвременен социален въпрос в рамките на традицията и свидетелството, простото съвпадение на тази позиция с определена американска политическа идеология не представлява непременно компромисно мислене. Това, което представлява компромисно мислене е, когато християнинът вярва, че самата задача на християнската социална мисъл е да съвпада с дадена политическа идеология. Проблемът с компромисното мислене не е фактът, че то има политически последици, а че, умишленото съвпадение на богословието с дадена идеология подценява и пленява истинската преобразяваща политика на богословието. Преобразяващият потенциал на богословието е просто много по-широк от всяка идеология.

Ако се разглежда критично-евристично, терминът „компромисен“ може да помогне на християните да се включат в индивидуална и общностна самокритичност относно това какво означава да се разсъждава традиционно в съвременния свят. Християснката самокритичност e от решаващо значние, тъй като Уилимон отбелязва: „Ние вярваме, че църквата може да бъде основно средство за преобразуване, детоксикация и въвеждане на практики, които са необходими за да бъдеш християнин в света, който мисли, че вече е християнски“ (4). Това, което в крайна сметка е необходимо, е възстановяването на убеждението, че Евангелието „ни връща към напълно нова концепция за това какво означава хората да живеят един с друг. Тази напълно нова концепция е църквата“– или пространството, където преобразуване в Христос се превръща в основата за да се преобрази и да се спаси целия свят (92). Ето защо Хауервас описва книгата като основно „обнадеждаваща“, защото „предполага, че всъщност живеем във време, което Бог прави прекрасни неща за църквата“ (173-4).


Фил Доръл е доцент по религия в колежа Уофорд в Спартанбург, Южна Каролина.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication