От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)
Изгревът на сълнцето разтваря тъмнината със светлината си. Това е време на деня, което монасите познават добре, защото по това време започва утрения, тъй като звънарят различава линиите на светлината на ръцете си. В своя разказ Евангелистът Марк ни оставя в градината до Христовия гроб, и това може би е най-важният момент на цялата човешка история. Защото там, където ярките отрязъци на светлината са проникнали в тъмнината, Мария Магдалина и други жени са дошли с миро за да завършат погребението на любимия си Господ Иисус както трябва. Когато са се приближили, евангелистът ни казва, че те са се притеснявали как ще влизат в гроба, защото камъкът е бил тежък.
Тогава се случи нещо наистина чудно. Жените мироносци са преживели нещо, което е променило живота им. И четирите евангелия описват този момент, въпреки че всяко от тях го описва по различен начин. Евангелското послание е толкова важно и има решаващо значение за нашия живот като християни и поради това подробностите нямат толкова значение, т.е., това, което е било разкрито може да се определи като съвсем трансцендентно, нещо, което и ние го изпитваме лично по време на Великден. Толкова е божествено ярко, че може да се опише само като блестяща ангелска фигура– наистина като мълния– видение, толкова силно, че изведнъж камъкът е бил отвален и празният гроб се разкри и така по някакъв чудесен начин жените внезапно са разбрали дълбоко в сърцата си че Той не е мъртъв. Несъмнено това е първото наистина апофатично разбиране на Възкресението. Той не е тук! Той не е мъртъв! Христос е жив! И лъчезарният ангел извика към Мироносците: „Защо вие жените, смесвате мирото със сълзите си? Погледнете на гроба и разберете: Спасителят е възкръснал от мъртвите! (Звук II, Стихира на мироносците, Пентикостар, Неделя на мироносците)
Да, но земетресението раздвижи камъка, нали? И това което е стояло там са били повивките и кърпата, нали?– Нека да оставим подробностите настрани и да се насладим на чудото до дълбините на душата си. Да, но нашият отец св. Григорий Нисийски, ни напомня, че „жените мироносците са дошли няколко пъти до гроба и всеки път броят и имената им са били различни; по този начин всеки евангелист говори само за едно от тези посещения“ (Ouspensky, The Meaning of Icons [189], 192 [Успенски, За смисъла на иконите]. И със сигурност другата Мария е Богородица , нали?– Оставите подробностите, мои приятели, и нека сърцето ви да се радва на чудото на Възкресението. В Евангелията и в литургичната традиция се казва много, за да се определи със сигурност кои са били жените и подробностите около гроба и плащаницата, но величието на възкръсналия Христос и на действителността Му надхвърля всяко индивидуално свидетелство.
Кои тогава са тези жени мироносци, които православието чества? Нашата традиция идентифицира такава група от жени, които са последвали Иисус, и това се свидетелства във Евангелието: „жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха“ (Мт. 27:55), и те са останали верни при Него през ужаса на Разпятието, помазвайки тялото Му с миро. Подготовката на тялото за почтително погребение и много други сложни ритуали, свързани с преминаването от живота на смъртта, са били отговорност на жените– и също е станало и с Иисус. По този начин разказите за Рождението на Иисус са пълни с женски фигури и когато Иисус е осъзнал, че трябва да умре за да спаси човечеството, в историята се появяват отново жените, подчертавайки дълбокия смисъл на този акт.
Познаваме добре тези жени, които са останали с Богородица при Разпятието и след това през ужасната болка на скръбта; познаваме ги, поради нашата скръб, която последва след смъртта на любим човек, като болката парализира всичко и светът изглежда сложен. Въпреки това жените бяха дошли. Твърде късно е било в петък, нашия Разпети петък, и много близо до подготовката за съботата, за да могат жените да помажат тялото на Иисус както трябваше, но жените бяха дошли веднага след празника, както благочестието позволяваше, със миро и нард за да оправят това, което е било направено набързо. И преди края на деня и с наближаването на нощта, мнозина са Го виждали, както мъже, така и жени, да ни вдъхва мир и да обядва риба (Йоан 21:1-14). Но вярващите жени не са били забравени. Св Йероним отбелязва, че „те са отишли бързо при апостолите, така че чрез тях плодовете на вярата не са били разпилели“ (St. Jerome Comm. On Matt. [2008], 325 [Св. Йероним, Коментар на Евангелието от Матея]. Св. Григорий Палама също ни казва, че можем да знаем с увереност, че „Мироносците са всички онези вярващи жени, които са последвали майката на Господа и останали с нея през онези часове на спасителната страст и са помазвали тялото на Господа със миро“ (Реч в неделя на мироносците, PG 151,24).
Евангелската традиция за вярващите скърбящи жени, носещи миро е богата с духа на Пасха и вечното послание на Възкресението: „Не бойте се“; послание, което е дало плод през вековете. Например колко е радостно е да се знае, че мироносците са продължавали да се почитат от ранната Църква. Определени жени, наречени мироносци, са били назначени от Йерусалимската патриаршията, за да пеят през последованието на часовете. Това вероятно е било някъде след посещението на Егерия през IV в., и преди организирането на богослужебния устав от монасите-студитите през IX в., времето през която вероятно този обред спря да се провежда.
Служението им във Велика събота е било особено важно; тъй като те са приготвили кандилата в храма на Гроба Господен и на този ден делата им са символизирали делото на мироносците. След това Патриархът е заключвал големите врати до началото на Пасхалното бдение; но „богослужебният устав споменава, че мироносците са останали назад, за да кадят и да помажат Светия гроб с миро.“ Когато Патриархът е влязъл в църквата през Великденската сутрин мироносците „са стояли пред Гроба Господен“ и при „Радвайте се! Христос воскресе!“ те са започнали да се покланят и да кадят на Патриарх, пеейки многолетието, „Многая лета“ (Karras, “The Liturgical Functions of Consecrated Women in the Byzantine Church”, [Литургичната роля на посветените жени във Византийската църкващ] Theo.Stud. 66 [2005], 110-111; Вж. Пападопулос-Керамевс Аналекта 189, 1.11-14). Бих искал да отбележа следното: когато богослужебната роля на жените мироносци се подчертава в литургията, тогава освещава цялото човечество, включително и тези твари, които излъчват с Божиите енергии и представляват половината от вярващите, сътворени по Божии образ. По този начин и богослужението става по пълно.
Паметта на тези жени продължава да се чества от ранната Църква до днес, поради тяхната вяра и служението им на Иисус Христос, нещо, което се свидетелства и в Евангелието, на момента когато нашият Господ прекрачи прага от живота до смъртта и най-накрая я победи. В тяхна чест са построени храмове, посветени на Светите мироносци, училища и манастири, някои от които са в Ню Йорк. Има също и женски организации в чест на мирносците, които се занимават с благотворителна дейност.
Освен това днес в църквата има движение на мироносци, което кани момичета и млади жени да се приближат до олтара. Това е средство за да бъдат възхвалени тези момичета поради благочестивото си поведение; това е една мъдра мярка, която им предлага богослужебно място в последованията, които водят до Великден, особено когато могат да стоят близо до украсената с цветя плащаница. Духът на Бога излъчва на празниците, свързани с мироносците и всички тези организации, които почитат тези жени, показват, че паметта на светите мироносци е осветена на Великден от Божията любов.
Един съвременен мъдър епископ веднъж е казал: „Помазването на мъртвеца с миро е акт на обич, който компенсира за разлагане на тялото; но действителното помазване със миро е нетлението. Христос възкръсна от мъртвите, и Той е станал ценното миро и благоуханието. Човешката природа носи това ценно миро и представлява помазание за всеки християнин поради възкресението на Христос. По този начин Възкресението е Новото миро, което превръща Църквата в канал за помазване на всички и позволява на всеки християнин да бъде мироносец.“ Тези думи са написани от православният епископ Павел на Алепо, който е бил отвлечен и пленен от бойци в Сирия и вероятно е бил убит. Неговото послание за възкресение остава живо и до нес; нека душата му да почива в мир. Всъщност, както казва и апостол Павел: „ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и на онези, които гинат, на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите живителен дъх за живот.“ (2 Кор. 2:15-16).
Какво се случи с онези, които не са останали там? Дали някои хора погрешно са преценили дара на Иисус в Неговото учение, дори и Присъствието Му след възкресението и всичко, което е имало значение за тях е било само чудесата и изцеленията? Може би мнозина от тези, които са напуснали, това което са разбрали в Иисус е било само чувството за сила и слава– но да се обличаш Христос не означава, че ти е дадена почетна броня, а че ти се заповядва да служиш смирено на света в името на Този, Който ни спасява и прощава греховете ни, особено когато ние не го очакваме. Дева Мария „стоеше при гроба отвън и плачеше“ (Йо. 20:11) и все още стои там и плаче за всички, от които е разделена. Както ни напомня отец Александър Шмеман „през вековете любовта винаги е плакала по този начин, както Христос е плакал в гроба на своя приятел Лазар.“ По същия начин ние носим собствената си скръб за любимия ни човек пред Божия олтар и се утешаваме пред иконите докато се покланяме. „И така, тази любов за първи път научава за победата. Тази любов, тази вяра за първи път знаят, че вече не е нужно да плачем защото „смъртта биде погълната с победа“. (1 Кор. 15:55) и вече безнадеждно разделяне не съществува. Това е смисълът на неделята на мироносците“ (“Love and Faithfulness do not Disappear or Die Out”) [Любовта и вярата не изчезват нито умират.]
В.К. Маккарти е англикански богослов, която изнася лекции в Общата Богословска Семинария и пише за Института за изследвания по източно християнство. Нейната кнга „От техните устни: гласове на ранните християнки“ (From Their Lips: Voices of Early Christian Women) се издава от Gorgias Press.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
