Отец Харалампос Ливиос Пападопулос
Тексът е публикуван за първи път на гръцки език в новия блог на Академията за богословски изследвнаия във Волос, πολυμερώς και πολυτρόπως („по много пъти и по много начини“). Прочете гръцкия оригинал.
В Евангелието Христос се явява единадесет пъти след Възкресението пред учениците Си. Целта е една: да им помогне да повярват и да бъдат убедени във факта на Възкресението. Заслужава да разберем този опит на Христос, защото така се удостоверява факта, че вярата във Възкресението от мъртвите не е просто въпрос на интелектуално приемане. Възкресението не може да се възприеме само чрез разума, но се разкрива в Светия Дух на онези, които искрено търсят Христос.
Не е случайно, че хората днес приемат цеността и значението на Христовото учение, но за тях е невъобразимо трудно да повярват, че Той е възкръснал от мъртвите. Ако за учениците Му, които са живели с Него, чували са божественото му учение и са преживяли чудесата Му (вж. Лк 24:11; Мт. 28:27), е било толкова трудно да повярват във Възкресението, представете си колко е трудно за всички нас, съвременните вярващи, вземайки предвид че нашата вяра не толкова силна и твърда. Вярата обаче не е само човешко действие. Преди всичко тя е дар на Светия Дух, откровение на Бога към човечеството.
По този начин фактът на Възкресението на Христос, което е основата на християнската вяра, „ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви“ (1 Кор. 15:17) не е резултат от разумно мислене или интелектуално приемане, а дар на Светия Дух. Човекът не вярва, като се научи да чете Символа на вярата, като някакво идеологическо изявление, а защото Благодатта на Светия Дух му е разкрил живота на свободата в Благодатта, живот извън човешките предели.
Вярата представлява откровението на Бога в човешкото сърце и несъмнено има нужда човешкото взаимодействие и снизхождение като действие на споделяне и свобода, но това взаимодействие по никакъв сличай не е достатъчно само по себе си и без присъствието на Духа. Спасението не се печели, а се дава от Бога. Кога точно учениците са осъзнали, че човекът, който е стоял пред тях е техният Господ? Именно в момента, когато Христос е започнал да тълкува Писанията и е взел хляба. Тоест в тълкуването на Божието Слово и преломяването на хляба в Светата Евхаристия. Това потвържадава нашата позиция, че вярата във Възкресението е дар на Светия Дух, а не наше постижение.
Заслужава да останем на едно от много появявания на Христос след Възкресението пред неговите ученици, от Евангелието на Йоан (20:19-20) и да направим някои важни и позезни изводи: „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им кава: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха господа“.
Първо, нека да разгледаме изплашените ученици. Те са преживели дълбока травма. Учителят им е починал: Онзи, на когото са повярвали и са оставили всичко за да го последват, не е жив, той е умрял по позорен и ужасен начин. Всичко е свършило. Те са били обхванати от страх и са се криели на различни места, страхувайки се от арест или евентуално преследване. Христос решава да се появи точно там, в къщата, където са се криели, сред страха им и несигурността. Той решава да се срещне с тях не в идеална ситуация, а в тяхната реалност, защото Бог иска да ни срещне в нашата действителност, колкото и ужасна да е тя. Това, което Той презира не са нашите грешки или грехове, а нашите лъжи и високомерие, особено когато това високомерие е скрита в религиозна и благочестива обвивка.
Единственото място, при което Бог решава да се срещне с нас, е ежедневието ни, с наши радости и скърби, с наши победи и поражения. Поради тази причина важно е да осъзнаем, че Бог не се отвращава от греховете ни, а от нашето високомерие и лицемерие, което го маскираме често като добродетел. Именно когато показваме, че сме нещо, което всъщност не сме. Известният американски богослов Стенли Хауервас в книгата си за молитвата (вж. Prayers Plainly Spoken [молитви ясно произнесени]) заявява, че не може да се моли по никакъв друг начин, думи или стил, освен с този, с който той живее и се покланя на Бога ежедневно, защото в противен случай той щеше да бъде лицемерен. Как наистина може някой да се срещне с Истинския Бог, когато се преструва, че е нещо, което не е ? Трябва да стане абсолютно ясно, че Бог не изисква от нас да станем нещо, което не сме, а да приемаме себе си, т.е., това което всъщност сме. Бог е личност и само като личности можем да общуваме с Него. Колкото повече приемаме себе си, толкова повече имаме възможност да преживеем изненадващата среща с Него. Голотата на нашата истина е единствената дреха, която можем да носим пред Бог. Младоженецът Христос пристига в нощта на нашия живот и се стреми да освети тъмнината с неугасимата светлина на Възкресението Си.
Има и още една причина, за възкръсналият Христос да се яви сред учениците Си. Защото по този начин той иска всички да преживеят Възкресението, да видят и да вкусят действителността му. Той не се крие, а се появява пред всички. Всъщност това е есхатологичен образ. Христос е Този, който обединява и събира разпръснатиия Божии народ. Той е Този, който обединява разделеното човечество, а и цялото творение. Всичко се обединява в личността на Христос. Следователно Той застава сред учениците Си, за да разкрие призванието на единството, от което никой не е изключен. Всеки от нас ще се съедини с възкресеното тяло на Христос, никой няма да бъде извън това единство, понеже Христос е първообразът, възстановяването и възглавяването на цялото Сътворение.
Заслужава също да се отбележи, че тези уплашени същества, които се крият поради страх от иудеите и не вярват, а се удивляват на думите на жените мироносици, след няколко дни ще бъдат преобразувани в свидетели и изповедници на Възкресението. Те ще проповядват Евангелието и ще застанат смело пред могъщи царе и власти. Ще бъдат изправени пред ужасни мъчения и заплахи и в крайна сметка повечето от тях ще дадат живота си, за да подкрепят Възкресението на Христос. Какво се промени? Какво точно беше това, което ги накара да преодолят страха си и им донесе непоклатима вяра и сила да говорят открито? Очевидно това е било опитът на Възкресението, Христос, Който се явява пред тях им дава Своя мир: „и им кава: мир вам!“. Той им подарява възстановителната сила и присъствието на Светия Дух в сърцата им, побеждавайки страха и внасяйки вяра и надежда. Учениците са видели, говорили и докоснали възкръсналия Христос. Възкресението му е било истинско. Той е възкръснал от мървите. Животът е победил смъртта в Неговата личност.
Христос в тази среща с учениците си ще направи и нещо друго, което има своя дълбок символизъм. Той ще им покаже раните Си и белезите на жертвата. Какво означава този жест? Той е жив сред тях, защо трябва да покаже раните Си от Кръста? Това го прави, защото иска да разсее всяко последно съмнение на учениците, че може да не е Той, че може да е призрак или мираж на техните очаквания. С този жест, показвайки раните на Кръста е сякаш Той да казва: Вижте, аз съм Вашият Господ, това са белезите на моята любов и жертва. Всяка истинска любов е разпъната на кръст. Всяка истинска любов трябва да премине през жертва, в противен случай това е само романтична история или фалшива идеология.
Христос ги приканва да гледат раните Му, белезите на кръста и там да разгледат греховете на света, злото и несправедливостта, които обаче не са унищожили Божието предначертание. Нека да не забравяме, че възкресението не е нещо, което може да се разбере чрез исторически анализ и логика. То не дойде като естествено събитие, а като парадокс, изненада, пълно преобръщане в история на омразата и злото. Когато Христос е предаден и осъден, когато е разпнат и в крайна сметка умира, злото изглежда че надделява. Бог обаче не беше казал последната дума. Възкресението е отговорът на Бога срещу злото, несправедливостта и заплахата на унищожението. Никой разпнат човек в историята няма да бъде оставен без възкресение. Всеки от тях ще вкуси вечното Царство божие в лицето на Възкръсналия Христос, царството на любовта, на радостта и единството. Място без болка, сълзи и мъчението на загубата
Защото Възкресение означава да можем да се целуваме и да се прегръщаме пак, без смъртта да прониква в плътта ни. Възкресението означава да върнем вкуса на целувката, която е имала преди предателството. Означава да вземем обратно всичко, което коварна смъртта е откраднала от нас; лица и неща, моменти и тишини, залези и зори. Възкресение означава справедливост за всички разпнати на земята. В нощта на Възкресението там в църквите, сред свещите и прегръдките, смъртта загива. Христос хвърля светлина и надежда на всеки от нас. Христос слиза в ада на сърцето ни, през най-тъмния час на нашето съществуване, точно преди пълното отчаяние да ни завладее за да проповядва, че животът е победил смъртта. Христос става началото на вечното Божие царство: „Христос Воскресе“ звучи като глас на вечна победа над смъртта и това, което любовта твори никога няма да бъде загубено.
Отец Хараламбос Ливиос Пападопулос е свещеник в енорията на св. Ирини (Пиргос Монофациу) на Гортинска и Аркадска митрополия в Крит.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
