От Нидхин Доналд (Nidhin Donald)
Преди няколко дена се обадих на йезуитски свещеник в Бихар (източен щат в Индия), за да сподели мислите си относно положението на християните в разгара на продължаващата пандемия. Той беше озадачен от въпросите ми и заяви категорично, че: богатите оцеляват, а бедните умират, това е историята на пандемията. Християните, като всички останали в Индия, знаят добре това правило. Според него няма отделна християнска гледна точка по отношение на пандемията. Отговорът му беше ясен, особено ако вземем предвид, че той е работил в един от най-бедните щати в Индия, с недостатъчни ресурси и през целия си живот наблюдава класовата неспреведливост и дискриминацията въз основа на кастова принадлежност. Ето защо дискусията изключително за християните и християнството, не представлява приоритет особено по време на настоящата пандемия.
По малко от 3% от индийците са християни. И все пак абсолютният им брой е сравним с християнското население в Испания, Кения, Полша и Украйна. Всъщност в Индия има повече християни, отколкото във Венецуела. Християните не са равномерно разпределени в цялата страна. Половината от тях живеят в южните полуостровни щати в Керала, Тамил Наду, Карнатака, Телангана и Андхра Прадеш (само Керала представлява 22% от общото християнско население). Останалата половина, близо до 80% са разпространени в източните и североизточните щати, а другите в западните, северните и централните щати на Индия. Населението се разделя допълнително по конфесионални кастови/етнически и езикови принципи и също по различни класови интереси и политически принадлежности. Всички тези фактори правят генерализациите, базирани в религия проблематичен въпрос в национален мащаб. Поради християнското разнообразие на изповеданията, християните са свързани с различни групи на гражданското общество и различни глобални мрежи.
Независимо от тези морални и методологични ограничения, мога да поставя три въпроса, които заслужават да бъдат разгледани. Първо, както и в останалия свят, пандемията е променила начина по-който се извършват християнските последования, помощта към другите и пасторалната грижа. Преобладаващите деноминации внимателно избягват общите молитви и честванета и когато е възможно, предпочитат да решават проблемите чрез технологията. Интернет обаче има и своите недостатъци: т.е., намаляването на доходите на различни изповедания, които зависят от индивидуалните вноски за заплати и други разходи. Браковете също са отложени за неопределено време. Въведени са стандартни протоколи като социално дистанциране, използване на дезинфектанти за ръце, често почистване на църковните помещения и използване на безконтактни термометри за измерване на телесната температура. Погребенията и панихидите бяха изменени в съответствие с държавните насоки и заповеди –не само веднъж– според нуждите на съответните изповедания и епархии. Освен това съкрушителната висока смъртност от втората вълна на Ковид-19 принуди няколко християнски семейства да изберат кремация, поради проблема с пренаселеността на гробищата. Онлайн погребенията и домашните приеми бяха разпространени сред богатите християни много време преди пандемията, докато използването на дигиталните технологии за ежедневни последования възможно е да продължи да процъфтява и в бъдеще. По време на пандемия се оказа, че най-накрая само няколко последования и ритуали са „абсолютно необходими“. В крайна сметка църквите трябваше да следват държавните правила, нещо, което обикновено ставаше с малка или никаква съпротива.
Централното правителство предприе малко мерки и поради небрежността си се оказа неподготвено за втората вълна на пандемията. Известни са по целия свят историите за Индия относно липсата на кислород, анонимните масови гробове, плаващите мъртви тела и разпадащата се система на здравеопазването. Църкви, които имат значителен брой частни болници под контрола си, са се опитали да гарантират –макар и формално–, че пациентите с коронавирус няма да бъдат таксувани надценено и са започнали телеконсултации за нуждаещите си. Освен това много църковни помещения бяха превърнати в здравни центрове за пациенти с Ковид-19. Католическата здравна асоциация в Индия и Християнската здравна коалиция разкриха широката си мрежа от болници и други свързани с тях съоръжения, за да подпомогнат в ситуация с Ковид-19 и също се сътрудничаха тясно със съответните правителства на индийските щати. Църквите в Индия също изиграха своята роля в предоставяне на помощ на вътрешно разселени лица, които са загубили работата си по време на пандемията. Πоради изискванията на служението си много свещеници –повечето от тях млади хора на възраст между 40 и 50 г., загубиха живота си по време на втората вълна на пандемията. От една страна има християнски институции, особено болници и програми за помощ, които засилват услугите си за да спасят животи, а от друга страна, срещаме се със събития, предизвикващи разпространение на вируса, като масови поклонения –понякога дори и срещу указанията на висшите епископски органи– които принуждават щатските правителства да завеждат дела срещу свещеници и миряни.
Вторият въпрос е, че някои десни индийски медии ревностно докладват срещу християни и малцинства по време на пандемията. Те следват коварен модел на пропаганда, който представя християнина като противник (пренебрегвайки разнообразието на християнските изповедания), който заплашва индуисткото население с таен прозелитизъм. Нека да разгледаме една история от такъв уебсайт: млада лекарка от щата Мадхя Прадеш е била „задържана“ поради една брошура с информация за християнски уебсайтове и молитви. Тя е била незабавно разпитана от местните служители на Раштрия Суамсевак Санг и полицията. Много бързо техсилдарът или поддивизионния магистрат е пристигнал до мястото и е поел разследването. Младата жена е държавен служител и очевидно е участвала в програма за информация като е раздавала листовки „врата до врата“. Сега тя може да бъде подвеждана под съдебна отговорност съгласно неясните законови разпоредби срещу прозелитизма на щата Мадях Прадеш. Важно е да се подчертае, че по време на пандемията няколко щтати, управлявани от партията Бхаратия джаната са затегнали законите, за да забранят религиозното обръщане в случая на брака. Тези закони са известни като „Законите срещу Джихад за любовта“. Няколко уебсайта твърдят, че църквите в Индия използват благотворителната/социалната си работа по време на пандемията за да обърнат други хора в християнството и да „посаждат църкви“.
Трето, докато индуистките пропагандисти играят своята роля в поддържането на страха от „християнския противник“, ние също се сблъскваме с християни, които разпространяват фалшиви новини и дезинформация относно вируса, причините и последиците му. Виден пример е християнската организация Jesus Calls, ръководена от семейството Динакаран. Тази противоречива организация твърди, че нейният главен проповедник Пол Динакаран (син на известния телевангелсит Д.Г.С Динакаран) е предсказал през 2016., че Китай ще “бъде нападена от заразна болест“ защото пренебрегва божието слово. Ютюб канала на това религиозно предприятие показва много заблуждаващи видеоклипове относно това предсказание. Буквалното тълкуване на Библията има много последователи в Индия, и Пол като използва стихове от Библията –той твърди в офциалния си уебсайт, че е доктор по маркетингк от Университета в Мадрас– дава лесни отговори на сложни въпроси отнасящи се до пандемията. Буквалното тълкуване също го прави пламенен поддръжник на ционистката пропаганда (но този въпрос можем да го обсъдим друг път). Ясно е, че Пол не е сам в това популярно мракобесие. С появата на пандемията изглежда, че дигиталните телевангелисти разшириха и разнообразихва своите приходни модели. Всъщност тези християнски организации разшириха обхвата си чрез канали в Ютюб, онлайн молитви и телефонни линии за молитва. Интересно е, че онлайн екосистемата на индуистките фундаменталисти се подхранва от твърденията на християнските фундаметалисти. Те четат мненията един на друг и излагат на опасност общественото здраве чрез дигитален модел на икономика основаващо се на привличането на внимание.
Ясно е, че нито един от трите въпроси, които разгледахме, не изглежда да представлява особен индийски проблем. Откриваме същите проблеми и вариациите им кати например расизмът срещу малцинствата, промени в ритуалите и дезинформация от страна на нялои християни в повечето части на глобализирания свят. Може би пандемията да ускорява тези процеси и да им придава нов смисъл. В Индия става същото.
Нидхин Доналд наскоро е предал докторската си дисертация „Възпроизвеждане на идентичности в дигитални пространства: социологическо проучване на сирийски християнски семейства“ [Reproducing Identities in Digital Spaces: A Sociological Study of Syrian Christian Families] в университета Джавахарлал Неру, в Делхи. Магистърската му теза също представлява социологическо изследване на семейните истории на сирийските християни в Керала. Основните му изследователски интереси са в облатта на семейството, религията, кастата, интернета и социалната политика.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
