Без категория

НАСИЛИЕТО В ГРУЗИЯ И ДВУСМИСЛЕНОСТТА НА КРЪСТА

Published on: юли 16, 2021
39 views
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 3 minutes

Тамара Грдзелидзе (Tamara Grdzelidze)

След издигането на метален кръст, който замени знамето на Европа пред парламента на Грузия на 5 юли, моето намерение беше да пиша само за двусмислеността на този кръст, но нещата взеха ужасяващ обрат.

Световните медии и социалните мрежи отразяваха широко събитията, разгърнати около дните на гей прайда, особено събитията в последния ден, когато организаторите на прайда решиха да избегнат сблъсъци и отмениха “Марш на достойнството“ на 5-ти юли. Това решение е резултат от безпрецедентната агресия срещу журналисти и работещи в медии в същия ден. Те докладваха за демонстрацията срещу прайда –организирана от антизападни, т.е., проруски и пропутински групи и силно подкрепена от Грузинската православна църква. [1]  Леско Лашкарава, млад оператор на един от опозиционните телевизиони канали, които беше тежко бит и ранен, беше намерен мъртъв у дома си на 11-и юли. По този начин първоначалното ми намерение е засенчено от трагедията на загубата на човешки живот.

Над петдесет репортери и оператори бяха бити и ранени, офисът на ЛГБТ общност беше вандализиран, а на същия ден мъж турист беше нападнат и намушкан на улицата, защото е носел обица. Някои от нас останаха безмълвни, ядосани и разочаровани. Въпреки постоянните заплахи от проруски и пропутински групи, които твърдят, че защитават православната идентичност; факт е, че на 5 юли Министерството на външните работи на Грузия, което е изцяло подчинено на управляващата партия, не предприе подходящите мерки. Малко са случаите на православни йерарси и духовници, които са се изказвали агресивно срещу прайда и са насърчавали паството си да се противопостави на „неморалната заплаха и загубата на православната традиция“. В отговор на критиките от страната на американските посланици –основният стратегически партньор на Грузия и Европейския съюз – йерарх направи скандалното изявление, че смъртта на човек, работещ в медиите, не е толкова важен въпрос.

Много кратък анализ на тези гласове и групи, участващи в предизвикването на антизападни, антидемократични и антиплуралистични течения, които насърчават изолационистка позиция по отношение на Русия на Путин, като същевременно възприемат един вид псевдо-православна идентичност, доказва, че тези хора –или доброволно или защото очакват да се възползват от това– спират суверенитета на демокрацията и пречат на развитието на грузинската държава.

На 5 юли група анти-прайд, т.е. членове на православната църква с антиазпадни възгледи, свалиха знамето на Европа (знамето, което е основният символ на Европейския съюз и на Европейския съвет), изгорили го и са го заменили с кръста на „победа“ пред сградата на парламента в Тбилиси; един огромен метален кръст във формата на традиционния грузински кръст, приписван на Св. Нина Грузинска, християнска просветителка на Грузия (IV в.). Въпреки че знамето беше издигнато отново на следващия ден от ръководителя на парламента, металният кръст виси над него като дамоклев меч.

Междувременно управляващата партия разработи самозащитаваща реторика, обвинявайки опозицията за организирането на събитията, като в същото време твърди, че покойният журналист е починал от предозиране, защото тялото му съдържаше следи от наркотици. Това обвинение е повдигнато въпреки изобилните доказателства за наранявания на лицето на Леско Лашкарава и краткото видео, което показва около двадесет души да го бият, когато той защитава жена репортер от тълпата по време на репортажа.

Агрегията около събитието на прайда беше непропорционална на това, което се случваше в действителност, и за съжаление властите не приеха фактите сериозно, което доведе до липса на полицейски сили, които биха могли да контролират ситуацията и да предпазват журналистите от насилието на тълпата.

Защо е издигнат кръст вместо знамето на Европа? Това е основният въпрос около тези трагични събития. Кой мисли, че е правилно изгореното знаме на Европа да се заменя в този случай с огромен метален кръст? Несъвместими ли са двата символа? Как е възможно Христовият кръст да призовава към насилието? За съжаление, всички части на обществото, участващи или застъпващи се за тези агресивни действия, са далече от Евангелието и от смисъла на кръста на Възкресения Христос, един от най-силните християнски символи. Първо и най-важно, Христовата сила/власт не е „от този свят“ (Йо. 18:36) и не е предназначена да замести каквата и да е световна власт, а да преобрази вярващите и да дари нов живот в Христос, живот пълен с любов за Господа и за ближния. Любовта към ближния включва всички човешки същества, без изключения или дискриминация.

От другата страна, знамето на Европа днес обозначава равенство за всички човешки същества и следователно символизира правото да живеем собствения си живот и да преследваме щастието без да причиняваме вреда на другия. Чувството за защита и отговорността за живота на другите е в основата на „равенството между хората“, което се нуждае от постояно развитие и интерпретиране. Всъщност и извън различните им основи, любовта към ближния и грижата за равенството между всички хора не са толкова противоречиви ценности, колкото замяна на изгореното знаме на Европа с християнския кръст иска да ги представи.


[1] Местоблюстителят на Патриаршеския престол в Грузия –назначен преди години– е предлагал да се въведе закон срещу обидата на религиозните убеждения.


Тамара Грдзелидзе е грузински православен богослов, която преподава в държавния университет „Илия“ в Тбилиси, Грузия.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication