Кристофър Хауъл (Christopher Howell)
Като е бил млад и Русия е била в разгара на революцията Теодосий Добжански (1900-1975) почувствал, „неотложната нужда да намери смисъл на живота…сред кървавото безредие“. Но той е бил притиснат от две страни, които са го привличали еднакво: науката и религията. Той обичаше Дарвин и Достоевски. Към края на живота си той пише: „Интелектуалното стимулиране, което произхождаше от произведенията на Дарвин и други еволюционисти, е противопоставено на това, което произтича от четенето на Достоевски“, (Dobzhansky, The Biology of Ultimate Concern, 1967, 1) [Добжански, Биологията на крайната загриженост, 1967, 1]. Разрешаването на това напрежение се превърна в една от движещите сили в кариерата му. През следващите десетилетия, след като избяга в САЩ и стана „нежелана личност“ за СССР, Добжански ще се очертае като един от най-великите биолози на XX век и работата му ще се характеризира не само от конфликт, а и от търсене на синтези. Има три такива, които открояващи се като уроци, котио трябва да се помнят: синтезът на естествения подбор и генетиката, на демокрацията и политиката и на религията и науката. В този текст първо бих искал да разгледа начина, по-който източноправославният произход на Добжански е повлиял научните изследвания на Добжански, както и неговия принос в историята на еволюционната биология.
Необичайното му име е следствие от молитвите на майка му. Както София, дъщерята на Добжански разказва: „Родителите на баща ми са били бездетни известно време след брака и са се опитвали да разрешат тази ситуация чрез молитва и поклоннически пътувания“ (S.D Coe, „Theodosius Dobzhansky: A Family Story“, Adams 1994, 13) [S.D. Coe, „Теодосиус Добжански: История на едно семейство“, Adams, 13]. Молитвите са довели украйнската двойка до гроба на св. Теодосий Черниговский, и скоро след раждането на детето, те са го кръстили по името на светеца. По този начин Добжански е бил въвлечен в православната религиозна култура от раждането си даже и преди това. Той е произхождал от дълга редица свещеници от страна на майка си (нещо, което за него беше важно) и неговия обич към Достоевски беше не само естетически, а и генетичен, тъй като той включваше великия писател сред своите предчи по майчина линия.
В Америка, където започва да живее от 1927 г., ексцентричността му го направи незабравим. Колегите му се удивлявали на неговото владеене на езици (той свободно пишеше на английски, въпреки че ги е научил като възрастен) и се забавляваха с неговия „необичаен акцент…висок и стакато“ (E.B Ford, Biographic Memoirs, 60) [E.B Ford Биографични спомени, 60]. Учен, който се присъедини към него при едно от последните му екскурзии, го описва като „страстен и уязвим“, сравнявайки го с литературния герой на Набоков Тимофей Пнин (подходящо сравнение, тъй като Набоков следваше научните изследвания на Добжански с интерес и двамата водят кореспонденция през 1954 г.). По истинския „пиниански“ начин Добжански изтърпя „поредица от трагично-комични сблъсъци с колеги и държавни служители, в резултат на което той избяга от Ню Йорк и приндудително премества в далечния запад“. Именно в Калифорния Добжански намери дома си и допринася от там най-големите си научни постижения– между любимите му хоби са били катерене в Сиера и конната езда в Пасадена.
След като си счупи коляното при конна езда, Добжански е бил прикован на легло и –както той разказва– е използвал това време, за да създаде най-важната си работа: Генетиката и произходът на видовете (1937). Това изследване е от решаващо значение и създава условията за „съвременния синтез“ на еволюцията; въпреки това след осемдесет години значението му е забравено, тъй като дарвинизмът е бил почти замираща теория най-накрая успява да се възстанова поради приноса на Добжански. В началото на XX век еволюционната биология е в криза, тъй като новата наука на генетиката изглежда несъвместима с еволюция и естествения подбор – основият принос на Дарвин. Дарвнин не знаеше по какъв механизъм се предава наследствеността и той е починалпред експериментите на Грегор Мендел с грахови растения. Уилям Бейтсън, който измисли думата „ген“ и представи идеите на Грегор Менден в публиката, изрази собственото си съмнение относно хармонията между генетиката и естествения подбор, а известния генетик Томас Хънт Морган също е бил скептичен относно естествения подбор, макар че той смекчи отношението си към това когато Добжански е бил постдокторант в лабораторията на Колумбийския университет. Този период е известен като „затъмнението на дарвинизма“, по фразата на Джулиан Хъксли, като теорията на Дарвин за естествения подбор става все по-малко влиятелна и конкурентните нео-ламарковите теории като ортогенезата са били предпочитани от много учени.
Дарвин е отстъпил, но не е напуснал играта. Популационните генетици Д. Б. С. Холдейн и Сюъл Райт са разработили математическа теория на популационната генетика, и произведението на Добжански Генетиката и произходът на видовете (заедно с работата на Ернст Майр и Г. Ледиард Стебинс) ще помогнат за изграждането на съвременния синтез: дългоочакваният брак между естествения подбор и генетиката. Като Джулиан Хъксли изтъква в Съвременният Синтез: „Смъртта на дарвинизма не е била провъзгласена само от амвона, но и от биологичната лаборатория; въпреки това, както и в случая с Марк Твен, тези прокламации са били преувеличени, тъй като съвременния дарвинизъм е много жив“ (J. Huxley, The Modern Synthesis, 1942, 22) [Джулиан Хъксли, Съвременният Синтез, 1942, 22). Във всичко това Добжански изигра ролята на великия синтезатор, превеждайки трудната математика на популационната генетика на разбираем език. Както Питър Боулър посочва, Добжански: „е показал пътя към пълния синтез, като представи заключенията на математиката във форма, която [други учени] биха могли да разберат и да използват“ (P.J. Bowler, Evolution, 2009, 336] (П. Дж. Боулър, Еволюция, 2009, 336). При хармонизирането на естествения подбор и генетиката, –което наистина е историческо постижение само по себе си– Добжански едновременно допринася за съчетаването на различните научни натуралистични практики с експерименталната лабораторна работа. Според Гарланд Алън, в допълнение към генетиката, „по-общото сливане на лабораторните и полеви натуралистически традиции…остава сред най-дълбоките и трайни аспекти на наследството на Добжански“ (G.E. Allen “Theodosius Dobzhansky, the Morgan Lab, and the Breakdown of the Naturalist/Experimentalist Dichotomy,” Adams 1994, 87) [Г.Е. Алън „Теодосий Добжански, Лаборатория Морган, и разбиването на дихотомия между Натуралиста и Експерименталния учен“ Adams 1994, 87].
Историческият и биографичният въпрос е следният: защо именно Добжански ръководи този синтез? Доскоро писането за Добжански и неговите творби обикновено го изобразяваха като американец, но макар и да е станал американски гражданин за да го разберем –както твърди и Ричар Буриан– трябва да се съчетават руският, така и американският аспект на мисълта му. Това не включва само руската научна традиция (важно влияние, което Юрий Филипченко и Серегй Чертвериков са оказали на Добжански), а и философски и религиозни традиции ((R.M. Burian, “Dobzhansky on Evolutionary Dynamics: Some Questions about his Russian Background,” Adams 1994, 138) [Р.М. Буриан, „Добжански за еволюционната динамика: някои въпроси за неговата руска среда“, Adams 1994, 138). Влиянието на Достоевски и Толстой е важно, но от първостепенно значение е влиянието на Владимир Соловьов. Соловьов посредничи за да стане известна мисълта на Дарвин в Русия (където не-дарвинистката еволюция е била по-малко популярна, отколкото в Америка) и вдъхнови на Добжански възхищението и важността за напредъка и развитието в еволюционната история; убеждението което по-късно му помогна да разреши заплетената връзка между естествения подбор и генетиката, което го накара да възприеме еволюцията чрез естествения подобр като насочваща, и не „насочена“ (противно на ортогенезата, която той разглежда като детерминистична) (J.M. Van der Meer, “Theodosius Dobzhansky,” Eminent Lives in Twentieth-Century Science and Religion, 2009, 112) [Дж. М. Ван Дер Меер „Теодосий Добжански“ Видни животи в науката и религията на XX век, 2009, 112].
Философът Михаел Русе твърди, най-накрая религиозните възгледи на Добжански –повлияни от Соловьов и други– са вдъхновили научните му изследвания поради вярата му в еволюционния прогрес и отвращението му към детерминизма (M. Ruse, “Dobzhansky and the Problem of Progress,” Adams 1994, 239-240) [М. Русе, „Добжански и проблемът на прогреса“, Adams 1994, 239-240]. Добжански е бил обезпокоен от проблема на злото и е вярвал, че теорията на еволюция на Дарвин позволява съществуването на свободната воля, която освобождава Сътвореца от отговорността за унищожението. Добжански пише, че: „предопределената [еволюция] се сблъсква с неизбежния факт на съществуването на злото…еволюцията на Вселената трябва да се схваща като борба за постепенно въникзване на свободата“. Теорията на Дарвин означава, че „историята на живия свят не е пропиляна“ (Dobzhansky, Ultimate Concern, 25, 120) [Добжански, Биологията на крайната загриженост, 25, 120). Както Боулър изтъква, страстта на Добжански за защита на развита антропология и свободна воля вероятно произхожда от православните му коренни (Боулър 345).
Това обаче е повече от корени; религиозните възгледи на Добжански бяха ексцентрични, но също така и истински. Както Зице М. Ван дер Меер посочва, Добжански се е опитвал да се моли всяка сутрин и е използвал Достоевски, за да приближи колегите си до Бога (Ван дер Меер 111). Костас Кримбас припомня, че Добжански настояваше да направи поклонение на Св. Гора Атон, за да се причасти, но избягваше да посочи причината; той е казал, че това му напомня детството, но Крибас подозира, че това не е била истинската причина (C.B. Krimbas “The Evolutionary Worldview of Theodosius Dobzhansky,” Adams 1994, 188) [С. Б. Кримбас, “Еволюционният светоглед на Теодосий Добжански“, Adams 1994, 188)]. В този контекст разбираме важен факт: един от основателите на съвременната еволюционна биология е вярвал, че е православен християнин. Нито религиозните му вярвания остават ограничени до науката; по-скоро те са го водили до други опити за синтези– опити за защита на демокрация и търсене на общ език между религията и науката.
Кристофър Хауъл е доктор по религия от Университета Дюк.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
