Без категория

ХРИСТИЯНСКОTO ЕДИНСТВО И СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Published on: август 13, 2021
Total views: 65
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 4 minutes

От Кевин Бекj (Kevin Beck)

Аз съм римокатолик, който обича православието. Освен историческите личности на православието, дълбоко влияние са имали върху мен и по-съвременни православни християни.

Православното духовенство, включително Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей, архиепископът на Америка Елпидофор и митрополитът Антоний Сурожски, нахранят душата ми. Майка Мария Скобцова, Свети Софроний от Есекс и безбройн вярващи, преследвани от комунистическите режими, са сред православните светци, мистици и мъченици, които ме вдъхновяват да живея по-свято и по-вярно според Евангелието.

Православни учени като митрополитът на Диоклия Калистос Уеър, John McGuckin, отецът John Behr, и отецът Йоаннис Хрисавгис предизвикват моя интелект. Православни медии, като Ancient Faith Radio, Public Orthodoxy, и Byzantium and Friends ме придружават, докато музиканти, вдъхновени от православната традиция (като Cappella Romana и мъжкия хор на института за певческа култура Валаам) обогатяват моя вътрешен живот.

Въпреки че в социалните мрежи има много токсични „православни“ фундаметалисти, съществуват също любезни православни като Summer Kinard, John Fotopoulos и сестрата Васа Ларин, които представляват достойно православието в киберпространството.

За всички източноправославни хора, които съм споменал, има и почти толкова много нехалкедонски православни вярващи, които са вдъхновили моята вяра. Различните изрази на източното християнство чрез богословие, духовност и изкуството ме направиха по-добър християнин, образувайки ума, сърцето и живота ми според Христос.

Много римокатолици имат дълбоко уважение към православието, а много православни християни имат подобни чувства към римокатолицизма. Впоследствие добронамерени православни и римокатолици могат да се съгласят, че официалнното разделение между им е нещо възмутително. Може би най-големият скандал в християнството е, че християните не прилагат молитвата на Иисус : „тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).

Разколите са започнали много преди да се появят различията между римокатолицизма и православието. Независимо дали става дума за коринтяните, галатяните или римляните, св. Павел се обръща към християните в своите посланията за да се преодолеят разделенията им.

Съществуването на разделенията от ранното време обаче не е оправдание за продължаващото ни състояние. Вековете на разделения свидетелстват срещу християнската вяра, традицията и богослужението. Православните и римокатолиците могат винаги да намерят „сериозни причини“ за да останат разделени. Между тях можем да посочим filioque, папският примат, литургичните различия, календара или десетки други въпроси, които римокатолиците и православните обсъждат през годините.

Водещи личности и от двете страни сочат към единение. През 1965 г. папа Павел VI и патриарх Атинагор се признават взаимно като християнски братя и се прегръщат в знак на братска любов. Папа Франциск и патриарх Кирил са се срещнали през 2016 г., отбелязвайки първата среща между папа и руски патриарх. През 2014 г. папа Франциск поиска и получи апостолското благословение от вселенския патриарх Вартоломей.

Официалните усилия за насърчаване на християнското единение, като Смесената международна комисия за богословски диалог между Римокатолическата и Православната Църква, както и Папския съвет за насърчаване на християнското единение, са извършили значителна работа за постигане на разбирателство между църквите.

Въпреки важните жестове и необходимите стъпки, римокатолиците и православните остават официално разделени. Тъй като богословите и йерархите продължават да решават по-подробните въпроси на институциалното общение; аз вярвам, че голяма пречка за пълното общение между Изтока и Запада е святото желание. Единението ще настъпи, като го пожелаят обикновените вярващи.

В момента православно-римокатолическото единение изглежда, че не представлява най-високия приоритет за повечето християни. Никой не се бори за това и повечето от нас не демонстрират непосредствената си нужда за единение, за да бъде по-този начин постигнато. Вероятно се страхуваме от какво би могло да означава това единение, притесняваме се да не загубим идентичността си или се чувстваме удобно с настоящата ситуация, която съществува от 1054 г.

Разбира се, единението е по-трудно постижимо на някои места сравнение с други; вероятно има по-малко пречки да се постигне единение между църквите в Колорадо, отколкото например в Украйна или Полша. Освен това римокатолиците и православните имат свои вътрешни разделения, но това не означава, че православно-римокатолическо единение е невъзможно.

Пиша на 29 юни, след като гледах литургията в чест на светите апостоли св. Петър и Павел, която се проведе в базиликата Свети Петър в Рим. Епископът на Рим се обърна към делегацията на Вселенския патриарх казвайки: „Вашето добре дошло присъствие е ценен знак по пътя към единението и преодоляването на всички препятствия, които скандално разделят вярващите в Христос“. Двамата велики светци, Петър и Павел, ни показват пътята към единение по два взаимосвързани начина.

Първо и двамата светци представляват неразделна част от традицията и на двете църкви –Източна и Западна. Св. Петър е бил епископ на Антиохия, преди да стане епископ на Рим. Св. Павел основава църкви в цяла Сирия, Мала Разия, Гърция и Македония. Той също изпраща послание до църквата в Рим и умира там като мъченик. Никой от апостолите не принадлежи изключително на изток или на запад.

Второ, има няколко икони на св. Петър и Павел, на които са изобразени заедно. Една ги показва като стълбове, поддържащи църквата. Друга ги изобразява да стоят един до друг с вдигнати благословящи ръце. Друга икона ги показва да се прегръщат. Докато се взираме в иконите, откриваме, че тези двама апостоли и мъченици – които са живели и са служили на изток и на запад – поддържат и преподават христовото учение на цялата църква, а не само на половината.

Йерарси и богослови ще разгледат конкретните въпроси, но аз вярвам в единението, за което нашият Господ се е молил и в което привидно казваме, че вярваме всеки път, когато четем Символа на вярата. Да пожелаваме единението не е достатъчно за да се постигне, но е необходимо. Как бихме могли да очакваме да получим дарбата на единението в Христос, ако не сме се подготвили да го приемем? Междувременно, за да се осъществи пълното общение, за което Иисус се е молел през нощта, когато е бил предаден и разпнат, трябва да започнем да го пожелаваме. Ако наистина искаме единението на църквите да бъде постигнато, може би да го преживеем до 2054 г., и да поправим хилядата години раздяла откривайки новата епоха на единението.


Кевин Бек е пенсиониран учител, който живее в Колорадо Спрингс.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication