Ислямът, Европа и демокрацията
Търсене на отговори в продължаваща дискусия

Ангелики Зиака (Angeliki Ziaka)

Нашия подход към дискурса за исляма, Европа и демокрацията, като оставайки настрани очевидни разбирания и убеждения ни води до сблъскване с няколко наблюдения и въпроси. Първият подход към отношенията между „Ислям, Европа и демокрация“ носи със себе си определено единомислие. Това означава, че според този подход ислямът като религиозна система, съдържаща повече или по-малко видими теократични елементи –в зависимост от страните, в които преобладава и където се прилага, както и поради своята „есенциалисткия“ религиозния и политическия ход във времето и социално-политическия процес–, няма връзка с европейските ценности и склонности на Запада, като демокрацията и следователно духа на Просвещението. Тези ценности се смятат, че са били формирани от европейския дух, –както от християнството, така и от секуларизма– и са били породени от борбата на Френската революция срещу религиозната власт и тиранията на монархията. Разнообразните исторически, духовни, философски и политически скитания са дали уникално наследство в полза на индивида, обществото и човечеството, като по този начин защитават правата на човека и предпазват всяко отделно лице от условията и императивите на религиозния и политически предсъвременен общностен живот. Демокрацията гарантира, че държавата функционира с избрани представители и, че всички граждани са равни пред закона, независимо от техния пол, цвят на кожата, религиозни убеждения и политически възгледи. Различните езици, религии и култури са равнопоставени и поради това трябва да бъдат зачитани в рамките на законоустановеното светско право.

Тази гледна точка поражда множество въпросии. Тези въпроси не засягат само националната и религиозната история на европейските държави и различното финансово им състояние, а и тяхното политическо миналο и настояще.

От другата страна, ако човек се запознае със съвременните предимно мюсюлмански държави, ще види олигархични режими, цензура и твърди религиозни структури дори по отношение на прилагането на закона –т.е. ислямския закон придружен от икономическо неравенство, расови различия, неравномерно проникване на капитализма, както и голямо разнообразие в страните на Близкия и Средния изток. Освен това може да се забележат разминавания и различия между многобройното мюсюлманско население в Азия и населението на родина на исляма –Арабия, както и между мюсюлманските общности в съседните ни балкански страни. Отстраняването на етикета за „единния“ ислям и възгледа за сунитската и шиитската полярност позволяват да се повявят много конкретни, религиозни, исторически, национални, расови, културни, финансови, езикови и наративни реалности.

Същото важи и за мюсюлманите в Европа, които, независимо от различния си произход и историческото присъствие в редица европейски страни, също са допринесли по своя си начин за оформянето на европейското културно наследство, още през епохата на Авероес[1] и появата на мюсюлманите в средновековна Сицилия, но също и чрез колониализма, когато в продължение на векове по един парадоксален, но и доминиращ начин, народите на Арабия, Африка и земите на Индия и други страни на света, неволно са участвали в европейската култура покрай разнообразното присъствие на европейци по техните земи и са станали посредници, но също така са били обект на различни мрежи и обмени, включително и на търговията с роби.

Втората основна точка, която трябва да се вземе предвид, отнася се до въпроса дали Европа трябва да бъде разглеждана през –строг или не религиозен поглед, т.е. като изключително християнска и/или секуларна, и съответно дали мюсюлманските страни трябва да бъдат разглеждани като чисто ислямски и, допълнително, като носители на „автентичния“ и „универсалния“ ислям. Бързият поглед през елинистичната „вселенска“ Римска империя, но съящо и през средновековната Западна европа и византийския Изток, разкрива съществуването на множество религии и синкретизми, както и на еврейско, по-късно християнско, а и също мюсюлманското население в Европа. По подобен начин Балканите са били под Османско владичество в продължение на много врекове и са били населени с мюсюлмани от разнообразен произход и с различни практики, които преплитат ислямската “права вяра“ със специфични местни характеристики. Освен това, Близкият изток е бил и все още е, макар и в по-малка степен, населен с различни християнски и съсвем малко еврейски общности, тъй като повечето евреи от Арабия и Иран са се преместили в съвременната държава Израел. Нещо повече, днес в страните на Персийския залив живеят много имигранти, предимно хиндуисти, но също и будисти, които съжителстват с местните жители, създвайки собствени си предприятия, училища и молитвени домове и по този начин допринасят за появяването на нова социална действителност. Следователно различен прочит на историята ни позволява да се освободим от мисълта за еднообразието на европейския и ислямския свят и да забележим, че Старият континент е взаимосвързан с Близкия и Средния изток, както и със Северна Африка по различни начини и също обратното.

Осъзнахме, че проектът Обединена Европа, макар и отчасти успешен, не е премахнал социалното и икономическо неравенство между държавите членки. Европа не е успяла да предотврати постколониалните политики, насилието и войните както в югоизточната си част, така и отвъд географските си граници, главно в Близкия изток и Северна Африка. Въпреки това тя успя да оптимизира движението на гражданите си, както и да създаде отворен пазар на труда позволявайки безпрепятствена мобилност чрес отворени граници; точно тези улеснения са поставени под въпрос поднастоящем от мерките на финансовата дисциплина и ограничения, императивите за сигурност и постоянно нарастващата бюрокрация. В наши дни гореспоменатите предимства се оспорват поради явленията на тероризма, особено ислямисткия тероризъм, който набира млади европейски мюсюлмански бойци –родени и израснали в европейските държави за да участват в мрежите му.

В много отношения ислямът в Европа отразява различните колониални истории на държавите ѝ, но също така и съвременната постколониална отговорност на Европа за разрушаването на много люлки на цивилизацията, като например в Месопотамия, Ирак, Сирия и други. Европейските мюсюлмани, напълно различни един от друг, с изключение на религиозния си произход и специфичните конотации, които той носи, се намират в периферията на европейската история и трябва или да се приспособят и да се усвоят културно, или да бъдат изключени. Въпреки несъразмерния критичен подход, с който се сблъскват, мюсюлманите в Европа се радват на много свободи, най-вече на свободата на вероизповеданието и на изразяването, по начин, който все още е непостижим в много страни с преобладаващо мюсюлманско население. В същото време обаче очаква се от тях –както и от всички останали европейски граждани– да уважават критиката към религията. Европейските политики – отчасти непълни– не успяха да предложат ефективни начини за равностойна социална и икономическа интеграция на мюсюлманите в Европа. Повечето европейски държави са озадачени от въпросите на религията и образованието, които често са оставени на произвола на религиозните общности; по същия начин въпросите на идентичността се разглеждат само теоретично.

В Европа се води сериозна и постоянна дискусия по въпроса за преподаването на религия в държавните училища. Вероятно все още предстои да се намерят задоволителни отговори, които да помогнат на учениците да придобият по-широки познания по религиозни въпроси и да уважават религиозната другост независимо от собствената си религиозна идентичност. Такова образование трябва да бъде гъвкаво както по отношение на личната религиозна идентичност на учениците, така и по отношение на европейските ценности за свобода на изразяване и уважение към религиозната, културната и етническата другост. Напоследък бяха предприети значителни стъпки за повишаване на нивото на ислямското образование в държавните училища на държавите-членки на Европейския съюз. Подобно развитие, колкото и да е положително, остава включено в едно „безопасно“ двуполюсно разделение на учениците; от една страна, поради уважението към различните религиозни общности, а от друга поради липсата на общи подходи и обучение по религиозни въпроси в държавните училища, но и в публичното пространство като цяло. Вярвам, че в днешно време е изключително важно европейските държави да предлагат динамично религиозно образование в рамките на демокрацията и уважението към идентичността на всеки ученик. Такова образование означава, че преподавателите непрекъснато преминават повторно обучение, състоящо се от курсове, които не са статични, а постоянно се преработват, усъвършенстват се и се пренастройват в съответствие с различните и бързо променящи се нужди на обществото и на отделните лица.


[1] „Арабски мюсюлмански философи като Ибн Рушд и Ибн Сина са станали част от европейския философски канон, известни под латинизираните си имена като Авероес и Авицена. Авероес, който прилага философията на Аристотел към богословски въпроси представлява основен източник на вдъхновение за Тома Аквински, който го нарича „Философът“. Фактът, че Тома Аквински е бил почитател на Авероес е било и причина да бъде изключен от по-религиозните „ортодоксални“ европейски университети –не защото Авероес е бил мюсюлманин, което не е било общоизвестно, а защото аристотелстките му възгледи са били смятани за твърде радикални по онова време.“ Maurits Berger, A Brief History of Islam in Europe, ст. 105.


Доклад, представен на електронните лекции на Академията за богословски изследвания във Волос, май 2021 г., и публикуван в разширен вид в Giornale di Filosofia (юли 2021),
https://mimesisjournals.com/ojs/index.php/giornale-filosofia/article/view/1288

Ангелики Зиака, доц. д-р по религиозни изследвания, Богословски факултет, Солунският университет „Аристотел“

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.