Соня Томас (Sonja Thomas)
Време е източнокатолиците и православните християни в САЩ да обединят усилията си и да се борят срещу институцията на кастата. Членовете на християнската общност трябва да подкрепят инициативи за превръщането на кастата в защитена категория в училищата, колежите и университетите, както и на работното място. По същия начин трябва да разобличат фалшивото мнение, че да се противопоставяш срещу кастата е равно с индуфобия. Противопоставянето срещу кастата е въпрос на човешки права; ясен и прост въпрос, който засяга всички религии, включително християнството.
Противно на общоприетото схващане, кастата не е свързана единствено с индуизма, а играе роля във всички религии. Всъщност, кастовата система, определяна като „принадлежност към определена каста“, се практикува от християни на господстваща каста в продължение на векове и се включва в традициите и практиките на индийски източнокатолици и православни християни.
Кастовата система е форма на дискриминация, основана на произхода. Това означава просто, че човек се ражда в определена група и затова е от голямо значение кои са неговите родители и предци. За американците, които не са запознати с кастата, може тази система да се сравни с расизма като за паралелна конструкция.
Тъй като и расизмът, и кастовата система са форми на дискриминация, основана на произхода, последиците от тях са сходни. Те включват сегрегация, дискриминация на пазара на труда, дискриминация в образованието, сексуално насилие, полицейска бруталност и дори структурни пречки за получаване на държавна помощ. Подобно на системния расизъм, кастовата система, която е свързана с раса, цвят на кожата, класа, пол и сексуалност, функционира по същия начин.
Всеки, който има достъп до кастови привилегии, подкрепя система, в която „другите“ са подчинени. Ето защо активистите срещу кастите използват термина „доминираща каста“, за да обозначат онези, които имат власт и привилегии, основани на тази институция. Кастите на Далит-бахуян (далит означава недокосвани) или тези, които изпитват многобройните дискриминации и последици от кастата, като насилие и апартейд, се считат за подчинени в обществото, структурирано въз основа на кастовата институция.
Изучавайки, установих, че моите предци произхождат от група християни известни като „сирийски християни“ –наричат ги така, защото последват източните или „сирийските“ традиции. В югозападния индийски щат Керала , „сирийските“ християни са известни и като християни на Свети Тома, понеже вярват, че Св. Тома е пристигнал на брега на Керала през 52 г., извършил чудеса и според устната им традиция той е обърнал (висшата или по-доминиращата каста) брахманите към християнството.
Познатата днес кастова система в Керала не се превръща в основна социална система в региона поне до VII век. Въпреки това историята за кастовия произход на сирийските християни от разказа на Св. Тома и обръщането на брахманите към християнството определя идентичността на индийската християнска общност. От повсеместно разпространените християнски семейни истории, в които се посочват брахминските корени на първите новопокръстени, до обилното присъствие на изображения на Св. Тома в почти всяка индийска християнска църква, тази доминираща кастова традиция подхранва защитата на православните християнски традиции и практики, както и значението на кастата, класата и расата.
С течение на векове православните християни и източнокатолиците затвърждават позициите си в кастовата система чрез земевладението – факт, който е документиран още през IX век. „Сирийските“ християни се превръщат в междинна „пречистваща каста“ и започват да практикуват строги форми на разделение, за да избегнат замърсяването си от Далит-Бахуян индийци и други християни. Както разкрива Пласид Подипара в книгата си The Latin Rite Christians of Malabar [Християните на латинския обред в Малабар], до края на XVIII в. източнокатолиците в Малабар се застъпват за отделяне от Бахуян Римокатолици в семинариите, противопоставяйки се на използването на източноправославно облекло от Римокатолиците, като същевременно се противопоставят на обучението на лримокатолици свещеници според източноправосалвните традиции.
Освен че налагат сегрегация в църковен контекст, земевладелците от господстващата каста заробват кастите на далитите, като ги включват във феодална земеделска система. Източната християнска общност, съставена от земевладелци и търговци, е част от тази кастова робовладелска система. Както споменава Санал Мохан в изследването си Modernity of Slavery [Модерността на робството], след премахването на робството през 1855 г. опитите на далитите да придобият собствена земя срещат „твърдата съпротива на индусите от висшите касти, както и на източните християни“. Мохан изтъква, че източните християнски земевладелци са преследвали селяните Далити и са нападнали срещу християнския активист Йоханан и последователите му, когато той е произнасял реч във Ветхияд, в резултат на което е загивала жена Далит. Освен това в началото на XX в. източните християни поддържат сегрегирани училища и се опитват да запазят престижа си, пречейки на всички останали, като предлагат най-добрите платени работи на доминиращите касти на наири, намбудири и други източни християни, работещи като служители на индийската държава.
Тъй като кастовата власт функционира в пресечната точка на социално-класова стратификация; богатство и престиж се натрупват от доминиращите касти през поколения и се предават по семейна линия. Според К. С. Закария, автор на книгата The Syrian Christains of Kerala [Сирийските християни в Kералa], днес въпросните християни са най-големите собственици на земя в Керала. Те не представляват обект на ограничения поради индийската политика за позитивно действие, основана на кастовата принадлежност, и това за разлика от християни Далит-бахуян. Керала е щатът с най-високото образователно ниво в Индия и е добре известно, че източните християни изпращат децата си в най-скъпите училища в щата – училища от „английски тип“, които осигуряват достъп до работни места в областта на технология, предлагайки възможности за международна кариера.
Както Яшика Дут отбелязва в мемораите си Coming Out as Dalit [Да се разкриеш като Далит], „образованието в английски стил […], често е частно и скъпо и недостъпно за повечето Далити. В „новата“ Индия доброто владеене на английския език е отличителен белег на новата висша каста. На политическото ниво, източните християни претендират за статут на малцинство и настояват за стипендии за студенти на общността си, и това често за сметка на Далит-Бахуян християни и мюсюлмани. Източните християни доминират и в други работни области, като например отглеждането на каучук и банковото дело. Те рядко работят като земеделци или като обикновени работници – работа, която обикновено се поема от хора принадлежащи в бившата робска каста. Всъщност Източнокатолици принадлежащи на господстващата каста приветстваха неотдавнашното съдебно решение, което отменя отпускането на някои стипендии за Мюсюлмани, Римокатолици и Християни Далит-бахуян. Според Източно-католическата йерархия, ако Римокатолиците и Християните Далит-бахуян са получавали стипендии, това щеше да „раздели християнската общност“.
Пресечните точки между каста, пол и сексуалността са от ключово значение за разбирането на кастовата система. Например една от най-ярките черти на кастовата система в Християнството е начинът по-който Източно-християнската йерархия и общността са поели активна роля в обезкуражаването на членовете на общността да сключат брак извън границите на кастата. Тенденцията към ендогамия, или „брак в рамките на кастата и вярата“, поражда и поддържа кастовите граници. Освен това половите роли в източната-християнска общност ограничават жените принадлежащи на доминиращата каста, като им предоставят малко възможности за инициатива. Въпреки това те се възползват от кастовите привилегии, като се съобразяват с правилата, свързани с пола.
Същевременно, мъжете и жените от по-нисшите касти се изправят пред напълно различна реалност относно пола и кастата. Както Изабел Уилкерсън посочва в своя труд Caste:The Origins of Our Discontents [Кастата: Произходът на нашето недоволство] в кастовата система изнасилването на жени от по-нисша каста се пренебрегва от държавата и общността, докато мъжете от по-нисшите касти могат да бъдат линчувани в случая, че имат връзка с жена от доминиращите касти: „По този начин доминиращият пол на господстващата каста, освен че, контролира препитанието и жизните възможности на всички подчинени нему, елиминира конкуренцията относно жените, принадлежащи към същата каста като него, и всъщност същото важи за всички жени от всяка каста.“
Освен това съществува и морална паника, основана на кастовата система, заради т.н. любовта джихад. Според тази теория източните християнски жени нямат право на избор по отношение на партньорите си и нямат права върху собствените си тела. През юни 2015 г. епископът на Източнокатолическата църква на Малабар Матю Аникужикатил е използвал израза джихад за любовта и е твърдил, че момичетата на източните християни са принуждавани да се омъжват за мюсюлмани и мъже от кастата Бехуян-Езхува. По време на Събор през 2020 г., източните християни отново са насърчили кастовата реторика на подобни любовни джихади, твърдейки, че източните християнски момичета са принуждавани да се омъжват и да преминават към друга каста/вяра. През 2021 г. се разпространи груповия чат на източно-християнско семейство чрез приложението WhatsApp заедно с видео на предполагаем любовен джихад.
През септември 2021 г. източнокатолическият епископ на Малабарската църква Джоузеф Каларангат е твърдил, че мюсюлманите в Керала са започнали джихад за продажба на наркотици в държавата и любовен джихад срещу доминиращата каста на християнските жени. Коментарите му предизвикаха протести от страна на мюсюлманите и поддръжниците им. След това християните организират контрапротести в подкрепа на коментарите на епископа. Протестите разтърсват щата в продължение на повече от седмица.
Отстраняването на членове на църквата за това, че са сключили брак с хора извън тяхната каста, е норма и е оправдано в контекста на това, че християнството се контролира въз основа на доминиращата каста. През май 2021 г. Върховният съд на Керала (който е контролиран от източни християни) издава заповед за отлъчване на членове на църквата, които са сключили брак с хора извън своята каста/вяра. В последвалите новини се е посочвало, че има бракове между Римокатолици на етническата група Knanaya с не-римокатолици Knanaya.
Както обяснявам в книгата си Privileged Minorities [Привилегировани малцинства], по-лесно е, даже от чисто ритуална гледна точка, за Източнокатолици на господстващата каста да сключат брак с православни християни от съответната каста, отколкото Източнокатолици от господстващата каста да сключат брак с Римокатолици Бахуян– въпреки факта че Източнокатолици принадлежащи на доминиращата каста и Римокатолиците като че ли са част от една и съща „Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква“. Това подчертава начина, по който православните християни принадлежащи на господстващата каста, както и Римокатолиците, осигуряват поддържането на кастовите граници чрез ендогамия и брахманския патриархален контрол върху сексуалния избор на жените.
Кастовата система продължава да е широко разпространена сред цялата индийска християнска диаспора. Много от индийските християни в САЩ днес са пристигнали след приемането на Закона за имиграцията от 1965 г., който позволява на квалифицирани специалисти да имигрират в САЩ. По онова време имигрират богати и привилегировани християни в САЩ (обикновено тези, които владеят отлично английски език и имат дипломи за инженерни науки и медицина). По този начин кастово привилегированите източни християни представляват най-голямата общност от индийски християни в САЩ, както посочва Према Куриан в творба си Ethnic Church Meets Megachurch [Етническата църква среща Мегацърквата]. Въпреки че много източни християни и до днес се сблъскват с расизма в САЩ, значението на кастовите мрежи, които са им помогнали да мигрират, не е признато.
Например майка и баща ми са успели да пътуват до Германия чрез християнските мрежи на доминиращите касти, за да учат съответно сестрински грижи и медицина, а оттам са пътували до САЩ. След 1965 г. източните християнски мигранти създават доминиращи кастови християнски организации в САЩ и стават лидери на „индийската християнска“ диаспора. Всъщност църквите, които смятаме за „индийски християнски църкви“ в САЩ, са източнокатолическите и православните християнски църкви, които всъщност са църкви на доминиращите касти. Ръководните постове в тези църкви се заемат от членове на доминиращата каста. А кастовите нагласи, макар и да не се обсъждат често изрично в общността, продължават да влияят на всекидневния живот сред индийската християнска диаспора.
Настоящите ми проучвания с индийски римокатолически свещеници в САЩ ми разкриха, че римокатолическите свещеници в Индия се чувстват нежелани в източно-християнски американски домове. Въпреки че римокатолическите свещеници, принадлежащи към доминиращата каста, приемат и двете форми на ритуала, за да могат да извършват тайнства в римокатолически църкви в САЩ; рядко римокатолическите свещеници, които приемат и двете форми, извършват тайнства в Сиро-християнските (източни) малабарски църкви в САЩ. Наистина, въз основа на моите проучвания за членовете на доминиращата каста в римокатолическата общност, не се съмнявам, че римокатолически свещеник, който би извършил тайнства в източнокатолическа църква, щеше да предизвика сътресения сред вярващите принадлежащи на доминиращата класа. Все пак поради кастовата система постоянно се случва обратното: Римокатолическата Църква продължава да назначава свещеници и епископи принадлежащи на господстващата каста за паства, където мнозинството са Далит. Например, въпреки че мнозинството Римокатолици в щата Тамил Наду са от по-нисшите касти, само 1 от 18-те епископи в щата е Далит. Назначаването през 31-и май на още един епископ, който не е Далит, доведе до протест сред Римокатолиците Далит в щата. Институцията на кастите е системна, свързана с пола и сексуалността, и се защитава и се поддържа от християните. Кастата съществува във всички религии и е форма на дискриминация, срещу която трябва да се противопостави всеки член на всяка религиозна група. Защо тогава Американската индуистка фондация твърди, че признаването на кастата за защитена категория е равносилно на индуфобия?
Както и при други религии, онези, които имат власт, са заинтересовани да запазят властта си като отклоняват вниманието от реалното функциониране на кастовата система. Самото споменаване на привилегиите, предоставени по силата на произхода, предизвиква чувствителност сред хората от господстващата каста. Хората с кастови привилегии –тези, за които е най-малко вероятно да се сблъснат с кастова дискриминация в собствения си живот– реагират на дискусиите относно кастовата система със силен гняв. По този начин най-привилегировани представители на едно малцинство твърдят, че са жертва, без да е необходимо да се обяснява за потисничество –в продължение на векове– заради кастовата институция, без да се обсъжда как всички ние участваме в тази система.
По същия начин за православните и римокатолиците принадлежащи на доминираща каста не е в интерес нито на йерархиите, нито на общността да се занимават с историята и наследството на робството или да премахват кастовата власт, тъй като и двете страни са се възползвали от нея през вековете. Много индийски източни християни в САЩ продължават да не знаят за своите кастови привилегии, за формалните и неформалните кастови мрежи или за кастовия характер на християнството.
Но това трябва да приключи. Сега.
Соня Томас е доцент и програмен директор на катедрата по изследвания по женския пол и сексуалността в Colby College.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
