КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА И ГРИЖАТА ЗА ТВОРЕНИЕТО
В ОТГОВОР НА ПРИЗИВА ОТ ХАЛКИ 111

Кристина Нелист (Christina Nellist)

Разумно е да се предположи днес, че повечето хора разбират, че изменението на климата е реално и опасно. Нивата на потреблението и злоупотребата с природата са променили атмосферата, метеорологичните условия, океаните, околната среда и живите организми живеещи в тази среда. Като изтъква отецът Йоаннис Хрисавгис (Предговор): „Намираме се в момент на криза и на произитчащите последици от нея. Гръцката дума за криза (κρίσις) намеква чувство за отговорност и отчестност за начина, по който реагираме срещу специфичните и универсалните проблеми, които сме създали и пред които сме изправени.“ Нашата неправилна употреба и злоупотреба с Божия дар застрашава всички форми на живот, включително и нас. „Ясно е за Църковните Отци, че доколкото творение представлява дар към човека, то е общ дар за всички твари.“ (Theokritoff, Climate Crisis and Sustainable Creaturely Care: 356) [Климатичната криза и устойчивата грижа за творението].

От демонстрациите на деца и възрастни хора по улиците в  различни страни по света най-после се признава, че не можем повече да се бавим или да оставяме обещанията неизпълнени– дошло е време за спешни и решителни действия. Много от тези хора са вярващи и са част от нашите общности, но за съжаление все още има разминаване между ученията на религиозните водачи и участието на хората в местно/енорийско ниво. Да, мнозина знаят, че трябва да преминем от „това, което желаем, към това, от което имаме нужда“ за да останем по-лек отпчеатък върху земята– но мнозина няма да го направят, защото на енорийско ниво не се отделя достатъчно време за да се информират хората, да слушат учението на йерарсите ни и да обсъдят как да го прилагат в реалния живот. Следователно епископи във всяка епархия и техните свещеници са от съществено значение за постигане на реална промяна в индивидуалното поведение, тъй като малко хора четат богословски списания или разглеждат интернет страници на метрополиите.

Ключовият въпрос, който трябва да се зададе тук, обаче, е следният: защо много енории са все още неактивни по тази критична тема? Може би те се чувстват неадекватни на задачата – това не би било изненадващо, тъй като много от причините за изменението на климата са доста сложни. Разбира се, младите хора са по-заинтересовани и последните проучвания ни уведомяват, че те са много притеснени и се страхуват за бъдещето им, тъй като са информирани за вероятната смърта на милиони/милиарди хора/флора и фауна– тъй като сценарият, „Парник-Земя“ става реалност. Знаем от разни изследвания, че младите хора представляват най-малобройна демографска група що се отнася до посещаемост на църквата, така че може би тази ситуация да даде възможност да ги върнем в църквата. Като „Божии образи“ и „свещеници на творението“ длъжни сме да помисмим страданието на младите хора и да им предложим утеха и надежда. Това ще изисква от епископите ни да благословят свещениците си за да се ангажарат с този най-належащ проблем, който с времето ще се влошава експоненциално. Освен това, важно е също да предоставят на своите свещеници информацията, от която се нуждаят, с цел да изпълнят тази жизненоважна роля в този критичен момент. Отдавна се твърди, че вярващите хора и духовниците им са длъжни да се ангажират с въпроса на „грижата за творението“ –както в индивидуално ниво, така и в институционално– защото, както са ни учили ранните църковни отци до днес, всичко е свързано и взаимозависимо. Всъщност, това беше ключова тема в Халки 111 – бяхме призовани не само да преподаваме „грижа за творението“ в нашите семинарии, но и да образоваме себе си,  свещениците ни и по този начин и паството по тази тематика.

Семената за тези две значителни сборници бяха посяти в Халки 111 и на срещата в Патмос по-късно същата година, където се съсредоточихме върху устойчивия начин на християнския живот. Въпросните сборници също произтичат от чувството на личната мисия на автора да разпространи гласа на Православието на онези, които знаят малко за него –ако знаят изобщо нещо за нашата вяра– понеже авторът е убеден, че православното богословие представлява ключа към бората срещу злото, намиращо се на тази земя; злото, което се съхранява от безразсъдната политика на могъщи лични интересни и поради мнозина корумпирани личности с власт по целия свят.

Въпреки че е правилно и уместно да разговаряме с други православни, също така жизненоважно е да създаваме възможности за да може учението ни да достигне до други християни и вероизповедания, но също и за да учим ние от тях. Двете сборници правят точно това, но не само:

–Те също дават място на гласове извън религията, които могат да ни информират– и да бъдат ннформирани от нас.

–Те подчертават духовното измерение на екологичния въпрос, което често се пренебрегва или се премълчава в политическия и научния дискурс.

По този начин повече от четиридесет учени и експерти от четиринадесет държави и шест континента пишат с авторитет и ясно по разни аспекти на климатичната криза и грижата за природния свят; теми включващи областите –и не само те– на богословието, правото, етиката, философията, природните науки, медицината, бизнеса, защитата на животните, от множество религиозни, междурелигиози и секуларни гледни точки. Независимо от сферата на експертния им опит, изследователите пишат с надежда, че ние като личности и като лица, които вземат решения в правителството и гражданското общество, ще реагираме на климатичната криза много по-бързо, отколкото в момента. Някои от тях пишат с изключителна смелост по рядко обсъждани теми като корупцията в основата на незаконната търговия с диви животни и връзките ѝ с организираната престъпност, където печалбите от тези отвратителни действия се използват за улесняване на други незаконни дейности като съвременната търговия с роби, трафик на наркотици и оръжия (Kamasanyu, Климатичната криза и устойчивата грижа за творението: 103). Екатерина Цалабуни и Елени Антонопулу ни информират за сложния въпрос на световния демографски растеж и как се отнася до климатичната криза (Същото, 329-348); също така информираме се за възможността за създаване на курс по тема „Христянската отговорност и грижата за Творението“ (Кристина Нелист, Приложение). Други пишат от научна или правна гледна точка относно кризата в Амазонската гора, нестаблиността на климата, правата за опазване на околната среда и неподготвеността на медицината. Списъкът е дълъг и на пръв поглед разнороден, но също взаимосвързан по начин, който често се среща в православието като общение на любовта и състраданието. Резултатът представлява мощен колективен глас, който признава взаимосвързаността на „всички неща“ в природният свят и необходимостта от спешни действия от страна на правителствата, гражданското общество, включително нашите църкви и всеки един от нас.

Последвайте линковете за допълнителна информация:

Climate Crisis and Creation Care: Historical Perspectives, Ecological Integrity and Justice – Cambridge Scholars Publishing [Климатичната криза и грижата за Творението: Исторически перспективни, екологична добросъвестност и справедливост].

Climate Crisis and Sustainable Creaturely Care: Integrated Theology, Governance and Justice – Cambridge Scholars Publishing [Климатичната криза и устойчивата грижа за Творението: Интегрирано богословие, управление и справедливост].


Кристина Нелист е православен богослов, специализиран в областта на страданието на животните и човешката сотириология. Тя е автор на книгата Eastern Orthodox Christianity and Animal Suffering: Ancient Voices in Modern Theology [Източнотправославното християнство и страданието на животните: Древни гласове в съвременното богословие] и съосновател на Всеправославната организация за грижа на животните.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.