Кристофър Шеклиан (Christopher Sheklian)
„Да намериш нещо изгубено винаги е щастливо събитие!“. Това каза патриарх Сахак II Масалян на Арменската патриаршия в Константинопол по време на проповедта си на първата Божествена литургия отслужена –след повече от сто години– в Арменската апостолическа църква „Света Троица“ в Малатия, Турция. Църквата е възстановена благодарение на съвместните усилия на Благотворителната асоциация за арменска култура и солидарност в Малатия, известна като „Hayder“, и общината на града. Освещаването на храма „Света Троица“ се състои в събота, 28-и август, а отслужването на Божествената Литургия през следващия ден беше наистина важно, историческо и щастливо събитие. Патриарх Сахак II умело свързва известните Христови притчи от Евангелие от Лука гл. 15 и празникът за „Полагане честния пояс на пресвета Богородица“ с историческото събитие. Той подчерта монументалното събитие, свързано с възстановяването на арменската апостолическа църква, която е била изоставена да се руши по време на арменския геноцид през 1915 г. Храмът не само беше възстановен чрез помощта на турската община, но в него отново може да се проведе арменския християнски богослужебен живот. Радостта от възвръщането на нещо изгубено и обещанието за нов живот – темите на притчите от Евангелието на Лука – бяха представени във видеоклипове и новини през Събота и Неделя.
Малатия, древен град в централна Анатолия, известен в миналото като Мелитини, е имал забележително арменско присъствие поне от времето, когато е била столица на римската провинция. Въпреки че църквата, наричана на турски език Taşhoran, е била разрушена след геноцита от1915 г., Малатия е един от немного градски центрове, които запазват арменското си присъствие през целия XX в. Днес Малатия е известна сред арменците като родното място на Хрант Динк, журналист и интелектуалец, който е основал влиятелния вестник Агос и е бил убит пред офисите на вестника през 2007 г. В няколко от статиите, посветени на новото освещаване на храма, се споменава близостта на църквата до квартала, в който е бил роден Хрант Динк.
Въпреки че арменското население в града намалява още след раждането на Динк през 50-те години на миналия век, арменската общност в града остава. Важното е, че дори онези арменци, които са напуснали града, поддържат силна връзка с него. Създаването на силни връзки между разпръснатите арменци от Малатия и останалата общност на града е целта на сдружението HayDer, основано през 2010 г. Сдружението подкрепя литературни и културни дейности, свързани с града, като например превода на известна история на града на турски език, и също е организирало възстановяването на църквата. В проповедта си на арменски и турски език патриарх Масалян подчерта, че това събитие е повод за празник -–байрам– за всички арменци и за по-широката мрежа от арменци в Малатия, но най-вече за цялата арменска общност, която все още обитава в града. Патриархът също съобщи, че отецът Аведис от града Искендерум ще поеме ролята на свещеноначалник на всички Арменци в Анатолия. Заедно с освещаването на храма, назначаването му означава възобновяването на литургичния и тайнствения живот на арменското малцинство в Малатия.
Такъв силен литургичен живот е от основно значение за процъфтяването не само на арменската общност, но и за всички древни християни, живеещи в Република Турция. Това беше подчертано от присъствието на архиепископ Грегориий Мелки Юрек от сирийската православна християнска епархия в близкия град Адияман. В края на проповедта си на турски език патриарх Масалян благодари на архиепископ Грегорий не само за присъствието му, но и за това, че е полагал пастирски грижи за местните Арменци в отсъствието на арменско духовенство „без да прави разлика между сирийски и арменски език“. Въз основа на общото литургично признание, че двете древни православни църкви са в общение помежду си, икуменическата пастирска грижа, която той сега ще сподели с отец Аведис, показва, че правото на всички древни християнски църкви в Турция да съществуват като християнско малцинство зависи от продължаването на сакраменталния и литургичния живот– факт, който неотдавна посочих в контекста на литургичните практики в Истанбул.
Разбира се, правото да се отслужат последования не означава непременно зачитане на всички права на малцинствата, както и на правата на човека. Етварт Данзикян, настоящ главен редактор на вестника Агос, отбеляза предизвикателствата, свързани с предоставянето на ограничени религиозни права на християнските малцинства, и предположи, че „ако тези стъпки не получат политическа подкрепа, не бива да очакваме по-нататъшен напредък в турско-арменските отношения“. Коментарите му посочват към трудната истина, която се крие в иначе щастливото събитие: не е бил осветен отново целия арменски храм „Света Троица“. По-скоро св. олтар е бил възстановен така, че в него да може да се положи вемкар– осветеният основен камък на арменските църкви, който може да бъде изваден. В съботната вечер преди първата Божествена литургия, последованието за освещаването на храма не е включило помазване на всяка стена на църквата, а по-скоро благославяне на новия св. олтар. Както уточни патриархът Масалян, когато няма да се служат последования или Божествена литургия, пространството „ще се използва за културни дейности“.
Всъщност храмът „Света Троица“ не е бил отворен отново като църква., а по-скоро като църква Taşhoran и културен център, в съответствие и с подкрепата на общината. Само от време на време ще се отслужат служби в храма, какъвто е случая с другия известен храм на Светия Кръст в остров Ахтамар. Важно е да се отбележи, че утвърждаването на християнското малцинствено присъствие чрез отслужване на Божествена литургия е ограничено от държавата, както и от турските закони на собствеността и учрежденията. Гаро Пайлан депутат от арменски произход в турския парламент, проницателно отбележи тези ограничения и е задавал въпроси на турското Народно събрание по редица важни теми, отнасящи се до статута на църквата. За разлика от други цъкрви, за които се грижи Отец Аведис, „Църквата Taşhoran и културният център“ не представлява вакъв, т.е. благотворително учреждение, а се издържа от HayDer, т.е. то е сдружение или дернек, което се управлява от различни правила. Както съм твърдял и на друго място, статутът на вакъф е от решаващо значение за пълния контрол на общността върху църковните имоти и този статут е почти невъзможно да бъде осигурен за обновени църкви от изчезнали стари институции.
В проповедта си арменският патриархът Масалян се противопостави на подхода „всичко или нищо“, който би накърнил ограничения статут на храма „Света Троица“ в Малатия. По-скоро, той настоя да бъде последван „средния път“, т.е. функционирането на храма като “Църква Taşhoran и културен център“ което по такъв начин дава възможност за възобновяване на литургичния и сакраменталния живот и за място за събиране на общността на арменците от Малатия. Тази литургична и сакраментална инициатива трябва да се разглежда в светлината на по-широк план за укрепване на човешките права и правата на малцинствата в Турция. Без да се омаловажа историческият и харизматичния характер на Божествената литургия, във възстановения храм –след повече от един век в Анатолия–, откриването на „Църквата Taşhoran и културния център показва също така, че литургичното присъствие само по себе си не осигурява силни права за малцинствата.
Кристофър Шеклиан е постдокторант в университета Радбауд в Наймейхън, Холандия.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
