От Пантелис Калаидзидис (Pantelis Kalaitzidis)
Когато папа Франциск в деня на избирането си се яви пред събралите се вярващи на площад „Св. Петър“ в Рим, той се обърна към тях и към целия свят –който го наблюдаваше чрез медиите и интернета– като „епископ на Рим“, използвайки по този начин икуменически благоприятен термин за описание на служението си; термин, който между другото е съвместим с еклисиологичните предпоставки на Православната църква. Освен това, този папа многократно и по разилични поводи е описвал принципа на „съборността“ като съставен елемент на Църквата и решаваща характеристика за нейния път в третото хилядолетие. Излишно е да се аргументираме надълго, за да докажем, че съборността е основаваща за еклисиологията на Православната църква и не е без причина, че тя е призната за един от най-важните приноси на православните в икуменическия диалог. Следователно, приемайки богословски и църковен принцип, характерен за Православната църква –въпреки евентуалните слабости в практическото му приложение, отразени в отношения между православните– папа Франциск показа творческия и ефективния начин, по който икуменическият диалог и сближаването с „другия“ по конфесия могат да обогатят вътрешноцърковните процеис и да бъде от полза за всяка от християнските традиции.
В този смисъл, не бива да ни изненадва, че в папската енциклика „Laudato si” (2015 г.) изрично се споменава Вселенският патриарх Вартоломей, който е описан като източник на вдъхновение за еко-теологичната визия на папа Франциск. Това е признание за стойността и значението на дългогодишната дейност на патриарха Вартоломей, който от десетилетия подчертава, че грижата за околната среда представлява религиозен императив, докато името на патриарха се е превърнало в синоним на екологичната теология, заслужил по този начин прозвището „зеленият патриах“. Този факт подчертава по най-добрия възможен начин, че сътрудничеството между религиозните лидери би могло да повиши осведомеността на компетентните граждански власти и общественото мнение по глобални въпроси като изменението на климата и опазването на околната среда. С други думи, откритостта на папа Франциск и неговият творчески и положителен подход към тънките въпроси, свързани с православната традиция, са обещаващи знаци за общия път на Римокатолическата и Православната църква към пълно единство. Един допълнителен елемент, който трябва да се изтъкне и който обяснява нарастващата популярност на папа Франциск сред православните християни, въпреки всички травми от историческото минало, са неговите публични речи, изказвани жестове и писмени текстове, които сочат към едно непредубедено и милосърдно тълкуване на християнското послание, за Църква на смирените и бедните, честно работеща за покаяние и помирение.
Значението на посещението на папа Франциск в Кипър и Гърция
Източното Средиземноморие несъмнено е регион с централно значение за историческия ход на Християнството през вековете. Както Гърция, така и Кипър са пряко или косвено свързани с апостолските пътувания на апостол Павел. Затова посещението на папа Франциск може да се определи като поклонническо пътуване до области, свързани с произхода на Християнството по стъпките на апостолите. Наред с християнските си корени Кипър и Гърция се отличават от общ културен произход, основан до голяма степен на гръцката култура и традиция. Не би било пресилено да твърдим, че конкретното пътуване на папа Франциск е имало за цел да отдаде почит на конструктивната връзка между Християнството и елинизма, проявена първо в Новия завет и впоследствие чрез доктриналните формулировки на Вселенските събори през първото християнско хилядолетие, както и чрез богословската мисъл на гръцките отци, които усвояват философските категории на гръцката философска мисъл, използвайки я за изясняването на истините съдържащи в християнското Евангелие.
От другата страна, всяко папско посещение има не само историческо измерение, а и символично, което предлага нови гледни точки по критични съвременни въпроси. В този смисъл посещението на папа Франциск в Гърция и Кипър се провежда в момент, който поради неотдавнашната политическа криза в Афганистан, изглежда, че, бежанските потоци ще бъдат увеличени. Не е нужно да се обяснява допълнително особената чувствителност, която папа Франциск прояви поради бежанската криза. Достатъчно е да споменем тук, че предишното посещеие на папа Франциск в Гърция се състои през 2016 г., когато заедно с Вселенския патриарх Вартоломей I и архиепископът на Атина Йероним, са посетили остров Лесбос, за да изразят моралната си подкрепа и солидарност с бежанците и търсещите убежище, които са били блокирани на острова, с цел да насърчат местното насление, занимаващо се с гостоприемането и социалната интеграция на бежанците. Този път в папската програма беше включено второ посещение на Лесбос, което трябва да се разглежда не просто като възпоменатален акт, а по-скоро като напомняне за християнското морално задължение, което всеки от нас като християнин трябва да поеме, т.е. да грижи и да защитава всеки, който страда. Още повече, посещението на папа Франциск предостави допълнителна възможност на християните в Гърция и Кипър, които предимно са членове на Православната църква, да преодолеят всички предразсъдъци и конфликти на миналото, основани главно на трагичния опит от Четвъртия кръстоносен поход и агресивните практики на римокатолически прозелитизъм срещу православните през трудните векове на османското владичество. Впоследствие по този начин целта е да се подобри отношението на православните към римокатолическите християни, за да се отнасят към тях без предразсъдъци и подозрение, а като към истински братя в Христос.
Предизвикателства и възможности при посещението на Папа Франциск
Преодоляването на предразсъдъците на миналото представлява едно от най-големите предизвикателства и възможности на конкретното папско посещение в Гърция и Кипър. Ако искаме да бъде искрени и ясни по този въпрос, трябва да признаем, че от десетилетия в двете гръкоезични православни страни се проявява силно антизападно движение, основано на исторически травми от миналото, на популисткия разказ за предполагаемата гръцка етническа уникалност, както и на идеите за църковна изключителност. Освен това, въпреки институционалното участие на всички канонични автокефални православни църкви в икуменическото движение и техния плодотворен и конструктивен принос по много ключови въпроси, както и водещата роля на изтъкнати православни богослови в насърчаването на икуменическото взаимно разбиране и богословското размишляване с оглед на християнското единство; изглежда, че сред православните, особено сред монашеството, низшия клир и миряните, винаги е съществувало постоянно подозрение, ако не и открито отхвърляне на икуменическия диалог. Това е свързано с двусмилието и двойствения език на много православни представители в икуменическото движение (икуменически език ad extra, консерватиен и апологетичен език, но не непременно антикуменическа реторика ad intra. Ето защо крайните антикуменически и антизападни тенденции намират плодотворна почва и процъфтяват в православните среди. Именно под тази светлина трябва да се възприемат и да тълкуват всички реакции срещу папското посещение от страна на малко, но шумно малцинство от православни фундаменталисти. Въпреки това, в сравнение с последното посещение на папа Франциск в Гърция през 2016 г., и също с посещението на Йоан Павел II в Атина през 2001 г., сегашните реакции са забележимо по-малко динамични; факт, който може да се тълкува като надежден знак и напредък относно взаимното уважение между православни и римокатолици. В този смисъл посещението на папа Франциск в Кипър и Гърция представлява положително събитие от икуменическо значение, тъй като конкретизира напредъка на официалния богословски диалог между Православната и Римокатолическата църква.
Д-р Пантелис Калаидзидис е директор на Академията за богословски изследвания във Волос, Гърция, научен сътрудник на Льовенският католически университет (Белгия), на университета Мюнстер (Германия) и член на изпълнителния комитет на Европейската Академия за Религия, в Болоня, Италия.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
