СХИЗМАТА КАТО НЕСЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ: МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ И НОВИТЕ ЛИНИИ В ПРАВОСЛАВИЕТО

От Хета Хурскайнен (Heta Hurskainen)

Московската патриаршия не можа да приеме предоставянето на автокефалията и последвалото създаване на Православната църква на Украйна от Константинополската патриаршия през 2018-2019 г. Вследствие на това РПЦ-МП прекъсва евхаристийното общение с Константинопол, както и с другите предстоятели, които признават ПЦУ, и търси други начини за изразяване на съборността в православния свят, пренебрегвайки позицията на Вселенската патриаршия. Решението за създаване на руска екзархия в Африка малко преди началото на годината е целенасочен резултат от развитието на всички тези събития.

Московската патриаршия прекъсна връзките си с Константинопол още през 2018 г., преди ПЦУ да получи автокефалия през януари 2019 г. До октомври 2018 г. Вселенската патриаршия беше смятана за „схизматична“ от РПЦ-МП, която престана да поменава патриарха Вартоломей по време на Божествената литургия, прекратявайки всяко евхаристийно общение с него. Ето защо беше необходимо РПЦ-МП да намери нови начини за сътрудничество с православието по света.

До януари 2019 г. РПЦ-МП се обърна към останалите четири патриаршии (Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската), като изглежда обърна особено внимание на изявленията на Александрийската патриаршия през пролетта на 2018 г.

Това действие изглежда логично, като се има предвид, че Константинополската патриаршия вече не се счита за част от Вселенското православие от страна на РПЦ-МП и като вече последната е взела решението да  не се поменава името на патриарха Вартоломей по време на Божествената Литургия, затова реши да се обърне към втората Патриаршия в църковния ред. Според тълкуването на правилата (каноните) за разколите, както те са възприети от РПЦ-МП, само Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската патриаршия могат да се считат за канонични и принадлежащи към Православието.

Отношенията между Московската патриаршия и Александрийската се промениха през есента на 2019 г., когато Александрия застана на страната на Константинопол и призна ПЦУ. Москва тогава прекъсва евхаристийното общение с отделни духовници и йерарси, които признават ПЦУ, но не и с Александрийската патриаршия като цяло. РПЦ-МП постъпи по този начин, защото Александрийският патриарх сам взе решение да се присъедини към Константинопол, без да е имало съборен процес в Светия синод на патриаршията.

Могат да се видят разликите в отношението на Москва към Константинопол и Александрия. Първата се смята за схизматична като цяло, докато във втората само някои духовници и епископи се смятат за схизматични. Резултатът е, че в Александрийската патриаршия има хора, които са на страната на Москва, както смята самата Москва. РПЦ-МП престана да поменава името на Александрийския патриарх в Божествената литургия. Това означава, че за РПЦ–МП само Антиохийският и Йерусалимският патриарх са признати за канонични и следователно техните имена се поменават в храмовете под юрисдикцията ѝ. Нещо повече, това означаваше, че РПЦ-МП трябваше да намери верни съюзници в лицето на другите древнопросияли патриаршии, които да подчертаят необходимостта от съборни процедури в нейна полза.

Йерусалимският патриарх Теофил III посети Москва през ноември 2019 г. По време на това посещение патриарх Кирил за първи път споменава Йерусалимската църква като майка на всички църкви. Като изтъква по този начин Йерусалимската църква, РПЦ-МП измества фокуса си от оста Москва-Константинопол. С този нов подход Москва сякаш се отказва не само от първенството на Константинопол, но и от собствените си претенции. По този начин Москва създава ситуация, която ѝ позволява да твърди, че следва каноничния ред, като същевременно пренебрегва позициите на Константинопол, както и тези на Александрийския патриарх. Впоследствие Москва се придвижва към различна форма на православие, в която тя може да бъде част от Вселенското православие, докато църквите, които признават ПЦУ, ще бъдат считани за схизматични.

Московската патриаршия е разочарована от срещата в Аман, организирана от Йерусалимския патриарх през 2020 г., тъй като в нея не са участвали всички поместни църкви, които са отхвърлили автокефалията на ПЦУ. От патриаршиите присъства само Йерусалимската, която организира срещата с подкрепата на Москва. Последната обаче не изразява мнението, че Йерусалимската патриаршия трябва да оглави православието, като замени Константинопол и Александрия. Вместо това Москва твърди, че Йерусалимският патриарх ще действа като глас на съборността на Православната църква в опозиция на Константинополския патриарх в опит да ревизира съборната система и да постигне алтернативен църковен ред в Православието по света.

Новините от януари 2022 г. разкриват, че РПЦ-МП иска да се покаже като търпелива и готова да води диалог с Александрийската патриаршия – както с Константинопол през 2018 г. – докато Москва е в състояние да действа с подкрепата на друга канонична православна църква. Москва обосновава намесата си с това, че оказва подкрепа на недоволни духовници, станали жертва на схизма в Александрийската патриаршия.

Оттогава Московската патриаршия едностранно повишава статута на Йерусалимската, поставяйки я на първо място сред православните църкви, като в повечето случаи игнорира Константинопол. Нещо повече, в крайна сметка Москва пренебрегва и Александрийската патриаршия по още по-пагубен начин в сравнение с Константинопол, тъй като създава схизма в нейното лоно. Изглежда, че РПЦ-МП е намерила начин да оправдае действията си, като твърди, че те са съборни и канонични, със стратегия, която се фокусира върху отношенията с другите патриаршии. Целта на Москва е да не се изолира и затова тя чертае нови линии в православната сфера, пренебрегвайки съществуващите правила.


Хета Хурскайнен е доцент по систематично богословие на Западната църква в Университета на Източна Финландия, където източноправославното и западното богословие се преподават паралелно в един и същ богословски факултет.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.