ХРИСТИЯНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК: КЪМ НОВИ БОГОСЛОВСКИ, СОЦИАЛНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Дженифър Григс (Jennifer Griggs)

Тексът We Choose Abundant Life [Избираме живот в изобилие] е публикувана от християнски интелектуалци, които се срещнаха на 29 септември 2021 г. в Бейрут, за да представят визията си за християните в Близкия изток. В този текст се предлага на християните труден избор – избор на живот в изобилие, какъвто Бог е обещал на своя народ: «Избери живота, за да живееш ти и потомството ти» (Вт. 30:19). Това е изборът на тези християнски интелектуалци и в същото време това е предизвикателството, пред което трябва да се изправят. В противен случай трудната алтернатива е да се превърнат в пасивни зрители на постепенното унищожаване на християнските общности в арабския свят. Разбира се, ситуацията на рязко намаляване на броя на християните в Близкия изток е неоспорима. Намерението на текста «избираме живот в изобилие» е да насърчи прогресивна визия за културното многообразие в обществата на Близкия изток, която избягва да се фокусира върху християните само като страдащо малцинство в света на исляма. Вместо това целта на текста е да предефинира арабизма, така че той да се превърне в „културно пространство, както и в приобщаващо и включващо културно понятие“, надхвърляйки модернистичния проект за задължителна арабизация. Този нов арабизъм ще включва разнообразното богатство от различни идентичности сред църквите в Близкия изток – от сирийската и арменската до гръцката и коптската църква.

Методологията за постигане на тази цел е амбициозна, тъй като набляга главно на богословския подход, който трябва да бъде взискателен в изследователския си аспект, като същевременно използва всички средства, предоставени от съвременните хуманитарни науки. Това е контекстуално богословие, което изследва геополитическата ситуация по отношение на религиозния дискурс и практика през призмата на хуманитарните науки, като история, социални науки и културна антропология. Целта на този предизвикателен изследователски метод е да даде възможност за широка историко-критическа методология, която да разбира божествения дискурс в културния контекст на древния Изток. Текстът се стреми да избегне фундаментализма във всичките му форми, включително тесния фундаменталистки прочит на библейския текст, който би пренебрегнал критичната позиция на хуманитарните науки. Тази неприязън към фундаментализма включва и ислямистките групи, но в този момент все пак внимателно се прави разграничение между две паралелни явления: действията на тези насилствени фундаменталистки групи и масовата миграция на християнски общности от Близкия изток през последните десетилетия. По този начин ислямският фундаментализъм не е представен като основна причина за тежкото положение на християните в Близкия изток.

Текстът ясно изразява как християните трябва да се държат към хората с различна религия. Последните трябва да бъдат възприемани като братя и сестри от името на християните и като партньори в общата задача за защита на „човешкото достойнство и свобода“. Този възглед за съвместно съществуване с вярващите на други религии се отнася по-специално за мюсюлманите, тъй като те представляват най-голямата религиозна общност, с която християните трябва да живеят в мир, ако искат да гарантират бъдещото си присъствие в региона. В текста не се говори открито за тази неоспорима реалност, но тя е ясно представена като намерение на стремежa на християнските лидери и интелектуалци под формата на покана към общо единство с крайна цел формиране на нова плуралистична идентичност в арабското общество на Близкия изток. Всъщност това е началото на необходимия диалог за формирането на модел на културно многообразие и религиозно равенство за близкоизточното общество. Освен това този диалог трябва да включва широки преговори с представители на много други религиозни общности. Междувременно поредица от официални отговори към текста от страна на други религиозни лидери би ни позволила да разберем до каква степен тази визия отговаря на очакванията на религиозните „други“. Желанието за отдалечаване на тези интелектуалци от логиката на малцинството е амбиция, която не може да бъде осъществена едностранно, а се нуждае от отговора на хората с различни религиозни убеждения и духовни ориентации в рамките на гражданското общество.

Тексът очертава и мисията за формиране на култура на диалог и сближаване, която изрично включва Израелците и мюсюлманите като основни партньори в този междурелигиозен проект. Целта на това обновяване на богословския дискурс е „да се отдалечим от културата на полемика и изключването между Църквите и други религии“. Ето защо към нехристиянските общности трябва да се подхожда искрено и с намерението исканията и твърденията им да бъдат чути и разбрани според техните собствени условия, а не да се оценяват изцяло от гледна точка на нашите собствени ценности и според това, което ние смятваме за вярно. Текстът „Избираме живот в изобилие“ призовава за откриване на нова глава в отношенията с Израелците, които се разглеждат като неразделна част от религиозната мозайка и плурализма на региона. Относно геополитическата гледна точка категорично се отхвърлят диктаторските политически режими, както и тенденцията да се търси защита от страна на религиозните малцинства в такива пространства; тенденцията, свързана с тесногръд манталитет за намиране на „съюз на малцинствата“, който е неподходящ за дългосрочното присъствие на християните и бъдещето им в региона.

Тексът представя нов богословски дискурс, както и нов социален договор, отличаващ се с всеобхватност и отвореност към другите. От съществено значение е, че този нов подход набляга на етиката, като отстоява индивидуалната свобода и свободата на съвестта като основи за процъфтяването на иновативността и творческия дух, които укрепват културния модел на многообразието. Четейки този текст, ние си припомняме много точки от декларациите на ООН за културното многообразие (2001 г.) и религиозната свобода (член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека). Може би едно от най-големите предизвикателствата, поставени на текста „Избираме живот в изобилие“, е предложението, че не само християните, а и гражданите на обществото като цяло трябва да приемат сериозно отговорността си да допринасят за общото благо. Макар че имаше признаци за подобна перспектива по време на Арабската пролет, когато избухнаха народни протести срещу социалната несправедливост, остава под въпрос как концепцията за общото благо може да бъде разбрана и използвана за формиране на мирен политически и социален живот. Доброто за общността, независимо дали тя е религиозна или етническа, може би е най-важната цел в арабските общества, тъй като гражданинът като независим индивид е понятие, много по-познато на Запад. Може би е необходимо внимателно договаряне на тези две понятия на геополитическо ниво, като се признае, че отговорността на гражданина и ролята на индивида като автономна личност са неясни понятия в общества, които нямат опита на секуларизираната история на Европа след Просвещението.


Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.