Сергей Чапнин (Sergei Chapnin)
Трудно е да се говори. Трудно е да се мисли. Много е трудно да се молим. Това е шок. И се страхувам, когато осъзнавам, че сгреших, като съм смятал, че ще има война. Не, изобщо не повярвах. Мислех, че разговорите за войната ще си останат само разговори, една от онези ужасяващи истории, на които възрастните не вярват. Повечето ми приятели също не вярваха.
В четвъртък сутринта се събудихме в различен свят. В този нов свят Кремъл води две войни едновременно: той започна голяма война срещу Украйна и поднови войната срещу Русия. Последиците от тези войни ще бъдат сериозни за народите на двете страни. Агресията срещу Украйна е открита война, с бомбардировки, войски на територията на независима държава и военни и цивилни жертви, но войната на Кремъл срещу Русия не е толкова очевидна. Арести, политически убийства, съдебни процеси, превърнати в пародия, изтезания на затворници, репресии срещу независими медии, натиск върху адвокати и активисти – всичко това не може да се сравни с открита въоръжена агресия, но все пак Кремъл води жестока и последователна война срещу собствения си народ.
Само на 24 февруари, в деня, в който руските войски пресякоха украинската граница, в различни руски градове бяха арестувани 1700 души. Почти всички те ще бъдат осъдени от „джобните съдилища“ на Путинова Русия. На Кремъл не му харесва, че руските граждани се осмеляват да се изкажат срещу войната с Украйна.
Чува ли се сега гласът на Православната църква в разкъсваните от войни страни? Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил е говорил два пъти през последните дни. В навечерието на нахлуването, на 23 февруари, когато Русия празнува стария съветски празник Ден на Червената армия (преименуван на Ден на защитника на отечеството през 1993 г.), патриархът поднася венец пред паметника на неизвестния войник до стената на Кремъл и произнася неочаквано дълга проповед. Първо, той подчерта, че „живеем в мирно време, но знаем, че и в мирно време има заплахи“. Тоест, осемте години на тлееща война в Донбас, където и от двете страни загинаха хиляди войници и цивилни, много от които бяха членове на Църквата, чийто е предстоятелят, не означават нищо за патриарха. И след това: „За съжаление, дори в този момент има заплахи; всички са запознати с това, което се случва по границите на нашата родина.“ Това означава, че границите на Родината са „свещените граници“ на Русия, които трябва да бъдат защитени, докато границите на другите страни, където той е почитан като патриарх, не означават толкова много за него.
По-малко от 24 часа след тези думи руският президент Владимир Путин ще нареди нападение срещу Украйна.
Патриарх Кирил мълчи през целия ден до вечерта и това мълчание е най-красноречивото свидетелство за неговия морален крах. Да, по-късно той направи изявление, но думите му прозвучаха толкова рационално, че стана ясно, че не желае да оценява случващото се, а че основната му грижа е да избегне всякаква критика. И във всяка дума имаше страх от истината, нежелание да я признае.
Обръщението на патриарха е типичен пример за пропаганден текст със преднамерени подмени. Ето най-важните от тях:
- „С дълбока и сърдечна болка възприемам страданието, което настоящите събития причиняват на хората.“ За човек, който умее да казва истината, не е трудно да намери подходящите думи: „агресия“, „война“, „руска атака срещу Украйна“, „ракетни удари по съседна държава“. Патриархът обаче се придържа към езика си и говори за „настоящи събития“.
- „Призовавам всички враждуващи страни да направят всичко възможно, за да се избегнат жертви сред цивилното население“. Отново всичко е ясно: нападащата е Русия и защитаваща се е Украйна. Съчетаването им в едно изречение и наричането им „враждуващи страни“ е неморално
- И след това: „за да се избегнат жертви сред цивилното население“. Какво тогава, ако военните загинат – не е ли толкова страшно за патриарха? Това ли е онова, което наричат „професионален риск“? Дали самият той би пожелал да погребе загиналите войници и да обясни на техните съпруги и майки за какво са загинали – и украинците, а и руснаците?
В този контекст призивът „да отправим дълбока и гореща молитва за възможно най-скорошно възстановяване на мира“ изглежда като магическо заклинание или, в най-добрия случай, като празна формалност.
Само един йерарх на Московската патриаршия имаше смелостта да нарече нещата с истинските им имена. В рязък контраст с речта на патриарха митрополитът на Киев и цяла Украйна Онуфрий, който оглавява Украинската православна църква на Московската патриаршия, заяви: „Имаме проблем. За съжаление, Русия започна военни действия срещу Украйна и в този съдбовен момент ви призовавам да не изпадате в паника, да бъдете смели и да покажете любов както към родината си, така и един към друг. Призовавам ви преди всичко да засилите покайната си молитва за Украйна, за нашата армия и за нашия народ, за да забравим за взаимните разправии и недоразумения и да се обединим в любов към Бога и към родината ни. В този трагичен момент предлагаме специална любов и подкрепа на войниците ни, които пазят, защитават и бранят нашата земя и нашия народ. Бог да ги благослови и закриля! Защитавайки суверенитета и целостта на Украйна, ние се обръщаме към президента на Русия и призоваваме за незабавно прекратяване на братоубийствената война.“
Призивът на митрополит Онуфрий се появи още по обяд на 24 февруари, много по-рано от реакцията на патриарх Кирил. Заслужава да се отбележи, че митрополитът Онуфрий използва библейския образ на Каин: „Украинският и руският народ излязоха от кръщелния купел на Днепър, а войната между тези народи е повторение на греха на Каин, който убил брат си от ревност. Такава война не намира оправдание нито пред Бога, нито пред хората.“ Признавайки родството между народите на Русия и Украйна, Онуфрий критикува безпощадно действията на Русия, сравнявайки я с Каин и поставяйки по този начин въпроса за моралната отговорност за извършените действия.
Преди няколко години, в една от похвалите си към патриарх Кирил, митрополит Иларион (Алфеев) отбеляза: „Основната мисъл на патриарха, когато говори за служението на Църквата и мисията ѝ в света, е, че Църквата е призвана да провъзгласява Божията истина.“ Добре казано, нали? Но днес въпросът трябва да бъде зададен направо: какво се случва, когато Църквата, в лицето на своя предстоятел, загуби този пророчески дар? Тук обаче вече не трябва да говорим в сегашно време, а в минало. Твърде очевидно е с какво са заети църковните йерарси в Русия и особено самия патриарх през последните години. Това е изпълнението на идеологическа поръчка на Кремъл, мандат за сътрудничество с държавните власти, който напълно отхвърля евангелските заповеди, заменяйки ги с „традиционни ценности“ за улесняването на манипулацията.
Загубата на дарбата да се проповядва истината води до разделения. Виждайки лицемерието на църковната власт, паството – понякога интуитивно, понякога съзнателно – прокарва линия, разделяща официалната Църква, оглавявана от патриарха, от автентичния църковен живот, чийто център е енорийската общност. Все по-ясно е обаче, че официалната църква е бреме, тежко и безсмислено бреме за живите общности.
Друга линия на разделение е географската или по-скоро геополитическата. Ако официалната Църква отказва да признае войната в Донбас като реалност и е готова да жертви животите на хора на олтара на така наречения Руски свят, църковното разделение между Русия и Украйна е неизбежно. Ако руският свят беше наистина мека сила, а не имперска тояга, по-нататъшното съществуване на Украинската църква като член на Московската патриаршия би било възможно. Но ако онези, които се борят за свобода и избягват имперското насилие на Москва, са наричани от държавната пропаганда без угризения „нацисти“, а патриархът мълчи, всеки човек трябва да изостави такъв патриарх.
Днес е напълно ясно: патриарх Кирил не е готов да защити паството си – нито народа на Украйна, нито народа на Русия – срещу агресивния режим на Путин. Човешкото страдание не е сред приоритетите му. Патриаршеските застъпничества пред властимащите са останали само в учебниците по история.
Простете наивния ми въпрос: кому тогава е нужен такъв патриарх?
Сергей Чапнин е главен редактор на „Даровете“ (Дары), списание за съвременна християнска култура, и куратор на изложби на съвременно християнско изкуство. Преди това е бил главен редактор на „Списание на Московската патриаршия“ и заместник-главен редактор на издателството на Московската патриаршия.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
