РУСКИТЕ ПРАВОСЛАВНИ МЕДИИ ПОКАЗВАТ ЦАРСТВО РАЗДЕЛЕНО ПРОТИВ СЕБЕ СИ

Якоб Ласин (Jacob Lassin)

iStock.com/urfinguss

Непровокираната война на Русия срещу Украйна заплашва да се превърне в най-тежката хуманитарна катастрофа през най-съвременната история. Руската православна църква, която вече е въвлечена в продължителен конфликт с Украйна във връзка с решението на Вселенския патриарх Вартоломей да предостави автокефалия на Православната църква на Украйна, е изправена пред още по-голяма борба за запазване на единството сред паството си, докато се развива това бедствие.

Московската патриаршия носи голяма част от отговорността за настоящия конфликт. Патриарх Кирил и Руската православна църква бяха ту ентусиазирани поддръжници, ту мълчаливи по отношение на руската агресия спрямо Украйна, подкрепата за сепаратистите и анексирането на Крим.

Руските православни медии както в Русия, така и в Украйна работят от 2014 г. насам за дискредитиране на Евромайдана и демократично избраните украински правителства, а от 2018 г. насам – за насаждане на съмнения относно легитимността на ПЦУ. Сега, когато руските войски нападат украинци, виждаме как медиите и реториката им вече разделят дори православните християни в Московската патриаршия.

През 23 февруари, денят преди Путин да започне инвазията си, е денят на „защитника на Отечеството в Русия“– празник, на който се честват военните и ветераните. По този повод патриарх Кирил благослови ясно руските войски и действията им. Както споменава Сергей Чапнин в Общественото православие, Кирил мълча почти цял ден след началото на инвазията, а след това направи доста мекушаво и пропагандно изявление, в което всъщност не нарече действието на Русия инвзаия и дори не се обърна директно към Путин.

Информацията на официалния уебсайт на Московската патриаршия, Patriarchia.ru, е съсредоточена предимно върху хуманитарната помощ за бежанците, които напускат Донбас и се отправят към Русия. Тази позиция помага да се подкрепят неверните твърдения на Кремъл, че изпраща войски в Донбас, за да предотврати „геноцид“ на руснаците в региона. По отношение на тежкото положение на украинците в останалата част на страната обаче има само мълчание.

Дори в различните езикови версии на уебсайтовете на едни и същи църковни организации виждаме, че се вземат селективни решения за това коя аудитория да получи определена информация, като се представя разработен поглед върху изявленията, дори от йерарси на Московската патриаршия. Например: на 24 февруари Киевският митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква-МП, направи силно изявление, в което призова Путин да прекрати войната. Това беше единственото съществено изявление на някой йерарх от Московската патриаршия, в което изрично се отбелязва, че това е агресивна война на Путин. Изявлението е достъпно в превод на сайта Orthoxhristian.com, но напълно отсъства от основния рускоезичен сайт Pravoslavie.ru. От този факт, може да се заключи, че сайтът не желае да критикува Путин пред руската аудитория заедно с несправедливата му война, но разбира какво е състоянието в света като цяло и иска да покаже призива за мир на украинския предстоятел  пред международната аудитория.

За да не си помислим, че това е просто решение на незначителна онлайн медия, важно е да разберем, че Pravoslavie.ru е един от най-старите и влиятелни православни сайтове в света. Той е основан в Сретенския манастир в сърцето на Москва от сегашня Псковски митрополит Тихон (Шевкунов). Тихон е влиятелна и противоречива личност в Московската патриаршия и дори е наречен „изповедникът на Путин“, а освен това има силни връзки с разузнавателните и полицейските служби в Русия.

Тихон е и основният двигател на опитите да се преработи руският исторически наратив в определено националистически дух. Той стартира инициатива за създаване на мултимедийни музеи в цялата страна, наречена „Русия–моята история“. Този проект предлага визия за руската история, която твърди, че всички проблеми на Русия идват отвън, и пропагандира фундаменталистка идеология, която възхвалява монархизма и клерикализма. Заедно с речта на Путин от 23 февруари виждаме сега какво се случва, когато този исторически наратив се превръща във водещ принцип при вземането на геополитически решения.

Друга медия, която ни дава представа за ролята на православните медии в този конфликт, е „Съюзът на православните журналисти“– сайт за новини, създаден в Украйна от Виктор Вишневецкий, украински олигарх, който поддържа силни връзки с Московската патриаршия. Тази медия е създаден след Евромайдан, за да разпространява проруските и промосковските възгледи на Московската патриаршия.

„Съюзът на православните журналисти“ публикува бомбастични статии, в които обвинява Вселенската патриаршия, че е марионетка на САЩ· всява страх, че Западът се опитва да наложи на Украйна ценностите на ЛГБТ+ и осъжда пълномащабно Православната църква на Украйна като сбир от обикновени разколници с фалшиви ръкоположения, тайнства и власт. Цялата реторика на „съюза“ има за цел да подклажда страхове сред украинските православни християни против съгражданите им, като се твърди, че единствената им надежда е в Русия. До обявяването на войната от Путин, сайтът противопоставяше изявленията за мир и спокойствие от Московската патриаршия с призвите за борба до победа от страна на Православната църква на Украйна. И дори сега репортажите му подължават да обвнияват, че тези, които имат връзка с Православната църква на Украйна тероризират свещениците и енориашите на Московската патриаршия.

Не се споменава какво правят руските войски в страната.

Въз основа на официалните си изявления и селективното медийно отразяване, което представя една гледна точка на руснаците, друга – на украинците, а трета – на международната аудитория, Московската патриаршия до голяма степен изоставя своите братя и сестри в Украйна, с изключение на тези, които Путин е решил да „спаси“


Яков Ласин е постдокторант в Центъра за руски, евразийски и източноевропейски изследванип „Меликян“.  

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.