КОГАТО ПУТИН ОТМЪЩАВА НА СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ

Асаад Елиас Катан (Assaad Elias Kattan)

1318510925

Когато пиша тези думи, военните самолети на новия руски император удрят красивия Киев, а сирените за въздушно нападение отекват навсякъде. „Кой повярва на това, що е чул от нас“ потвърждава пророческото слово на Исая: самолетите на Владимир Путин бомбардират Киев, а не Тбилиси, Ереван, Берлин, Париж или Истанбул, и със сигурност не Ню Йорк. Всъщност руският цар иска да си отмъсти на украинците…и на собствената си история. Той разрушава люлката на собствената си цивилизация, а не люлката на западната цивилизация, от която толкова много се отвращава. Той разрушава древния Киев и прочутата Киевско-Печорска лавра, която е била създадена през XI в. и се смята за родното и святото място на Руската православна църква; там мощите на светците непрестанно благоухаят, докато хиляди поклонници всеки ден получават благословението им. Той унищожава Киев, който се гордее с катедралния храм „Света София“, напомнящ за духа и специфичните характеристики на славянското християнство, вкоренено в културната среда на Византия, и по-точно на Константинопол, в щедрите брегове на Босфора и слънчевите лъчи, танцуващи върху плискащите се вълни.

Именно в Киев се заражда началото на цивилизацията на руския народ. Там, благодарение на грижите и загрижеността на гръцките монаси и благословените им ученици, руснаците започват да полагат основите на културата си: книги, паметници, свещени икони, окъпани в светлината на цветовете им, където се разкрива смисълът. Следователно атаката, която владетелят на Кремъл провежда тези дни срещу съседната си страна и нейното „слабо място“, както обичат да я наричат невежите, не трябва да се оценява само въз основа на политически и икономически интерпретации, но придобива и особено дълбок културен оттенък. Всъщност унищожаването на корените не е преходно явление, a същевременно не е просто фатален резултат от неизбежни войни.

Твърди се, че тези, които са разрушили Бейрут в началото на гражданската война в Ливан (1975-1990 г.), били са жители на провинцията, които изпитвали неприязън към величествения град заради неговото богатство, блясък и бързия ритъм, който причинявал безпокойство и объркване на тези жители на провинцията. Казват също, че красотата на Париж го е спасила, когато един нацистки офицер се е отказал да изпълни заповедта на фюрера да изгори „града, спящ в градината тщеславието си“, когато на хоризонта започнали да се появяват признаците на нацисткото поражение. Със сигурност си струва да се поинтересуваме за онези, които са искали да си отмъстят на Хомс, Алепо, Дамаск и районите им и затова умишлено са ги обезобразили и са посели разруха в древните им квартали.

Днес новият цар отмъщава източниците на собствената си история. Той нанася удари на земята, където е разцъфтяла цивилизацията на  народ му, въпреки че се впуска във война срещу Украйна в името на самия руски национализъм; но това е един раздут национализъм, примесен със старите имперски мечти и арогантността на съветската идеология, на която г-н Путин служи от ранната си младост. Очевидно той не е чел история, защото непокаяли се идиоти не четат. Дори и да е прочел поне частица от историята на своя народ, омразата му би му попречила да се поклони с благоговение пред всички украинци, участвали в изковаването на същата тази руска идентичност, с която той толкова се гордее днес. Той си е внушил, че несръчното придържане към тази идентичност може да възвърне някогашната слава на Русия или да осигури хляб на бедните.

Когато императорът обявяваше с илюзията си за величие нахлуването в Украйна и използваше потенциала на огромната си армия, заплашвайки и сплашвайки, той приличаше на човек, който изпитва носталгия по отминалите времена, родили Съветския съюз; времена, които са дали възможността на шепа тирани да презират свободата на хората и да потъпкват мечтите им от Иркутск до Кабул. Той забрави, че Берлинската стена се е превърнала в туристическа забележителност и че историята не се връща назад. Но най-важното в случая с новия тиранин е, че той се явява първият тиранин в историята, който води война срещу собствената си история, култура и в крайна сметка срещу самия себе си, и то като разрушава най-стария град в историята на руския народ, въпреки че сега тзо град е столица на Украйна.


Асаад Елиас Катан е ливански православен богослов и професор по православно богословие в Центъра за религиозни изследвания към университета в Мюнстер, Германия.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.