РУСКИЯТ СВЯТ ИЛИ СВЕЩЕНА СВЕТОВНА ВОЙНА
ИСТИНСКАТА ИДЕОЛОГИЯ ЗАД НАХЛУВАНЕТО В УКРАЙНА

От Шон Грифин (Sean Griffin)

„Креминологията“ се завръща за постоянно. Мислители и анализатори от цял свят отново се опитват да разкрият тайните мотиви и странните идеологии на руския политически елит. Само че този път, за разлика от епохата на съветския атеизъм, димните сигнали, излъчвани от Кремъл, все повече се отнасят до тамяна, който се издига от московските храмове с луковични куполи. Според някои анализатори един от основните идеолози на инвазията в Украйна е Московският патриарх Кирил (Гундяев), предстоятел на Руската православна църква.

Неотдавнашно заглавие на статия отразява същността на този аргумент: „Руският свят е политическата религия, която стои зад войната на Путин“. Не само журналистите правят подобни твърдения. На 13 март 2022 г. група изтъкнати православни богослови заявяват, че: „Путин и патриарх Кирил използват идеологията на ‚руския свят‘ като основно оправдание за инвазията.“ Тези изследователи бяха прави, като заклеймиха идеологията като неоимпериалистическа, разкривайки по този начин разяждаща ѝ роля в настоящата Православна църква. Според мен обаче те не са били прави, определяйки я като движеща идеология на инвазията в Украйна. Истинската идеология на инвазията –както и истинската политическа религия на постсъветска Русия– е религиозният култ на Путин към „Великата победа“.

Понятието за „руския свят“ не се заражда в църковните среди. То е измислено в края на 90-те години на ХХ век от група мислители, свързани с Глеб Павловски, известния руски неофициален съветник на Елцин. Путин използва този термин за първи път в речта си през 2001 г. и постепенно се превръща във централен елемент на дипломатическата мека сила на режима му в постсъветското политическо пространство. В основата си тази идеология е реваншистка и ревизионистична, защото се опитва да оправдае правото на Русия да се намесва в съседни държави въз основа на наличието на рускоезични и етнически руски малцинства на територията им. Според нея също се твърди, че Русия се отличава с уникална и независима култура, която не е нито изцяло европейска, нито азиатска и която по своята същност може да се определи като дълбоко социално консервативна.

Патриарх Кирил отдавна подкрепя идеалите на „Руския свят“ и в продължение на много години активно участва във Фондация „Руски свят“, създадена от Владимир Путин през 2007 г. Кирил обаче не е създател на тази идеология, макар че проявява готовност да разпространява нейното послание. За сметка на това руският патриарх има друга идеологическа визия, която произхожда от опита му като църковен дипломат в бурните години след разпадането на Съветския съюз.

През 1989 г. Кирил е назначен за ръководител на отдел по външните работи на Руската православна църква. През следващите две десетилетия основното му служение е да предотврати създаването на канонична, автокефална църква в Украйна. Тази цел става още по-трудна след Оранжевата революция от 2004-2005 г. и точно тогава Кирил започва ревностно да пропагандира нова версия на много старата идеология на „Света Русия“.

Според Кирил съвременните национални държави Украйна, Беларус и Русия принадлежат към една и съща църква и култура по една основна причина: защото всички те са произлезли от общия „киевски кръщелен купел“ в края на Х век. Според Кирил невъзможно е да съществува европейска Украйна, защото източнославянските народи са братя и сестри от едно духовно семейство, родено на река Днепър през 988 г. Киев е майката на това семейство, а княз Владимир Велики е бащата, а братята остават братя, дори ако се карат помежду си и някой от тях иска да напусне бащиния дом.

По време на третия и четвъртия президентски мандат на Путин идеологическите граници, разделящи Руския свят и Светата Русия, започват да се размиват. Патриарх Кирил понякога говори за Руския свят, а Путин – за народите на Светата Русия. През годините общата им реторика срещу секуларизма, американската хегемония и атеистична Европа сякаш идваше от една и съща обща мракобесна библия. Въпреки че двете идеологии често се припокриват, според мен те остават различни пропагандни проекти. Например постсъветските републики в Централна Азия са важна цел на идеологията на Руския свят, без да заемат специално място във визията на Кирил за Света Русия.

В крайна сметка общият елемент и на двете идеологии беше провалът. Терминът „Руския свят“ е превод на Руский мир. Руската дума мир има двойна значение. То може да означава „свят“, а и „мир“. В момента, при който руските танкове са нахлули в Украйна, в сърцето на Светата Русия, възможна за съществуването на „Руский мир“ беше завинаги елиминирана. Ето защо нито Путин, нито Кирил са изрекли публично фразата „Руски свят“ в навечерието на инвазията или седмици след нея.

„Руският свят“ е геополитически инструмент на „меката сила“, предназначен да спечели сърцата и умовете в мирно време. Войната обаче изисква друг вид пропаганда –по-зловеща и ефективна– а Московската патриаршия е добре подготвена се съобрази с тези идеологически изисквания. В продължение на десетилетия Кирил е поддържал близки отношения с руските въоръжени сили. През януари 1992 г., само две седмици след разпадането на СССР, той говори пред 5000 високопоставени офицери от бившата Червена армия, на които внушава, че православието може да вдъхнови патриотизъм, като запълни идеологическата празнота, оставена от марксизма-ленинизма.

Бившите съветски и скоро бивши атеистични военни очевидно са били убедени в това, което са чули. През следващите три десетилетия православните духовници присъстват навсякъде на големи военни церемонии. Те благославяват ядрени бомби, изтребители и пръскат осветена вода на танкове. Те също така са преподавали, че смъртта на бойното поле е форма на мъченичество, което осигурява място в рая.

През същия период Путин и екипът му започват едновременно да сакрализират паметта за Втората световна война или „Великата отечествена война“, както е известна в Русия. Сталин е официално възстановен като генералисимус на победата и са приети закони, забраняващи „фалшифицирането“ на официалния наратив на Кремъл за войната. Междувременно военните паради, които се провеждат ежегодно на 9 май, Деня на победата, стават все по-мащабни и помпозни. Пропагандата, свързана с Победата, започва да доминира в руските градове с визуални средства вече седмици и месеци преди празника. Във връзка с честванията на 75-годишнината през 2020 г. например гигантски билбордове в Москва рекламираха лозунга „Нашата победа“, а гражданите рисуваха патриотични лозунги по колите си, като например „Напред към Берлин!“ и „1945 – Можем да го направим отново“.

Това развитие на събитията не остава незабелязано от патриарх Кирил и близките му сътрудници. През 2020 г. той открива нова църква в покрайнините на Москва, известна като Катедралата на руските въоръжени сили. Този храм е посветен на „Великата победа“ на Съветския съюз над нацистка Германия, а също е украсен от пода до тавана с великолепни мозайки –създадени в стила на съветския социалистически реализъм– изобразяващи най-големите военни триумфи на Русия. Там могат да се видят изображения на средновековни воини, руската императорска кавалерия и войниците, които са анексирали Крим през 2014 г.

Повечето от мозайките обаче представляват силно романтизирани сцени изобразяващи съветската слава по бойните полета на Втората световна война. Ефектът се подсилва от гигантските витражи на катедралата, които гордо носят емблематичните символи на съветската пропаганда, като петолъчната червена звезда и сърпа и чука. Накратко, на стените на новия военен храм християнското православие се слива с атеистичния комунизъм– кръстът се обединява със сърпа и чука– за да се утвърди наратива за триумфиращата Русия като свещен Божи народ (и свещена армия).

Именно, руските лидери, когато говорят за нахлуването в Украйна се опират на тази идеология на свещената война, а не на концепцията за Руския свят. В речите си на 21 и 24 февруари Путин спомена почти 12 пъти думите нацисти и неонацисти, като припомни „свещените жертви“ на съветския народ върху „олтара на победата“ по време на Втората световна война. В деня на нахлуването войските на Путин са влезли в битката с униформи, напомнящи за Великата победа, а някои експерти изразиха мнение, че руските войници буквално вървят по стъпките на съветската армия, която се е борила срещу нацистите. В същото време, далеч от бойното поле, руските държавни телевизионни канали излъчвали са филми за Втората световна война през целия ден.

Както се очакваше, много руски православни духовници патриотично настроение напълно са възприели наратива на Кремъл за свещената война. „Днес на териториите на Светата Русия […] се води въоръжен конфликт между руския народ и враговете на Светото православие, които представляват колективен Хитлер!“, проповядва отец Игор Пашменов пред паството си седем дни след началото на инвазията. По подобен начин отец Алексей Касатиков се позова на песен от съветски военен филм, за да опише инвазията: „Ако е необходимо, можем да го направим отново“, каза той, намеквайки за Втората световна война. „А сега го правим отново! Страната ни приключи войната през 1945 г. и днес ще я приключим отново!“.

Тези примери не са маргинални мнения. Според политиката на колективната памет, разпространявана днес от политици и свещеници, руските войници се борят за екзистенциалното оцеляване на родината по същия начин, както съветските им предци са се борили срещу нашествието на Хитлер. Само че този път Киев е новият Берлин, режимът на Зеленски и НАТО са новите нацисти, а цялата страна води свещена война срещу атеистичните нападатели от Запада. Накратко, тази война е представена като втората “Велика отечествена война”.

Има обаче една видна личност, която през последните седмици не споменава Втората световна война: това е патриарх Кирил. Всъщност в проповедта си от началото на март, в която подкрепя инвазията, предстоятелят на Руската църква споменава редица други руски военни кампании, но не се позовава на Великата отечествена война. Защо патриархът избягва да споменава религиозния култ към войната, който е създаден и осветен чрез неговото съдействие?

Едно от обясненията е, че Кирил никога не е предполагал, че тази идеология ще бъде разгърната на неговата собствена територия. Както видяхме, по време на църковната си кариера патриарх Кирил създава и развива два идеологически проекта. През 2022 г. единият от двата предаде другия: Свещената армия на Русия нахлува в Светата Русия. Бомби, благословени от руски православни свещеници, са хвърлени от самолети, благословени от същите свещеници, и тези бомби разрушават домовете и църквите на енориашите на Кирил. В рамките на няколко седмици инвазията вероятно унищожи всичко, което Московската патриаршия се опитваше да съхрани в продължение на повече от три десетилетия в постсъветска Украйна. Следователно войната е катастрофа за Кирил, а не свещен триумф, и неговото положение напомня думите от деветия псалм: „нечестивецът биде уловен в делата на ръцете си“.


Шон Грифин е научен сътрудник в Хелзинкския колеж за напреднали изследвания към Университета в Хелзинки.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.