ПРОИЗХОДЪТ НА АНТИЮДЕИСКИ ТРОПАРИ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

От Джордж Демакпулос (George Demacopoulos)

iStock.com/Zzvet

Най-старите християнски песнопения, които се пеят изключително през Страстната седмица, се наричат идиомела. Тези тропари се пеят по време на Царски часове на Разпети петък сутринта (последният тропар се пее по време на две допълнителни служби). Освен тяхната древност, най-забележителната особеност на тези химни е, че те обвиняват „юдеите“ за смъртта на Христос. Това обвинение е не само исторически невярно, но и бележи драматичен разрив с по-ранните химни, които касаят разпятието. Въз основа на неотдавнашни исторически изследвания вече сме в състояние да свържем въвеждането на антиюдеиската реторика в тропарите с точни исторически събития, случили се в Палестина по време на съставянето им. Тези исторически доказателства допълнително подчертават необходимостта да се обърне внимание на богословската непоследователност на антиюдеиската реторика в тези тропари, както и в други химни, съставени през по-късните векове.

Идиомела може и да са най-старите химни на Страстната седмица, но те не са първите, които възпоменават смъртта и възкресението на Иисус Христос. Около хиляда песнопения, в които се набляга на същите теми, са създадени преди тропари-идиомела. Тези най-ранни песнопения са съставени за кръг неделни служби, наречен „Октоих“, и днес са запазени в ръкопис, известен като Грузински йерусалимски псалтир. Въпреки че някои от тези химни съдържат негативни изрази за юдеите, те обикновено смятат, че цялото човечество е отговорно за смъртта на Христос; именно защото Неговата смърт и възкресение водят цялото човечество до спасение от смъртта. С други думи, най-ранните свидетелства за християнската литургия ни учат, че всяка седмица християните са пеели химни, в които са прехвърляли отговорността за смъртта на Христос върху себе си. Не само от богословска, но и от историческа гледна точка е важно, че ранните християни в Йерусалим не приписват отговорността за смъртта на Иисус на други хора извън общността им.

Точно това обаче започва да се случва със композирането на идиомела, тъй като в четири от дванадесетте изрично се споменава, че юдеите (οἱ Ἰουδαῖοι) са единствената група, която е виновна за разпъването на Христос.[1]  Друго идиомело косвено обвинява юдеите, като противопоставя престъпниците на езичниците, които са пропуснати заедно с певците на химна, защото те са тези, които „прославят [Христос] Отца и Светия Дух“.[2]

В нито един от тропари-идиомела не се споменава ролята на римляните в разпъването на Иисус, въпреки че фигури като Пилат Понтийски заемат важно място в евангелските разкази за страстите Христови и въпреки че разпъването на кръст е било чисто римско наказание. Просто казано, юдеите не са били тези, които са извършили разпятието.

Може би най-важното е, че въпреки че Иисус, учениците и огромното мнозинство от ранните Му последователи са били юдеите, въпросните тропари поставят „юдеите“ извън „нашата“ общност.

Основателно е да се запитаме защо авторите на тропари-идиомела са пропуснали вековната химнографска традиция, възлагайки отговорността за смъртта на Христос на група извън общността?

Исторически отговори

Още от древни времена римляните тормозят юдеиските общности, но никога не изискват от тях да приемат римските религиозни практики. Едва след като през IV в. християнството е установено по закон, правителството се опитва да принуди юдеите да приемат държавната религия. Император Юстиниан (527-565) е отговорен за най-строгото антиюдеиско законодателство. В допълнение към глобите и конфискацията на имотите Юстиниан забранява участието на юдеите в градските съвети и построяването на синагогите. В Палестина, където е имало значително юдеиско присъствие, Юстиниан е разрушил съществуващите синагоги и вероятно използвал армията, за да принуди юдеиското население да се покръсти.

Предвид тези обстоятелства не е изненадващо, че по време на управлението на Юстиниан се стига до най-големия изблик на антихристиянско насилие през късната античност от страна на палестинските юдеи. Най-драматичните въстания се случват през 550 г., когато тълпа от юдеи и самаряни обединява усилията си срещу християните в Кесария, столицата на местната римска провинция. Освен че тълпата убива няколко християни, включително префекта, също ограбва и опожарява няколко църкви.

Кристофър Суини успява да докаже в докторската си дисертация, че тропарите-идиомела са били написани в Палестина по време на управлението на Юстиниан. Въпреки че не е сигурно кой е съставил тропарите-идиомела, знаем, че монасите от известния манастир „Свети Сава“ са ги въвели в службите на Разпети петък между 553 и 560 г. Скоро след това тези тропари са възприети от църквата „Възкресение Христово“ в Йерусалим. С други думи, тези песнопения са били използвани за първи път от халкидонските християни по време на конкретен исторически период, в който християнските и юдеиските общности в Палестина са били в разгара на ожесточен конфликт. Изглежда, че антиюдеиските характеристики на тропарите-идиомела представляват химнографски отговор на земната реалност на ескалиращия конфликт между юдеи и християни.

Богословски въпроси

Макар че горният исторически контекст може да ни помогне да обясним произхода на антиюдеиска реторика в тропари-идиомела, той обаче не разглежда богословските последици от тази промяна. Осве всичко останало, вмъкването на антиюдеиска реторика в тези пет тропари-идиомела води до промяна на възгледа за разпятието като онтологично събитие, което променя връзката между Бога и човека, превръщайки го в крайна сметка в историческо събитие, в което Христос е убит от конкретна, чужда група хора, чиито потомци остават виновни за смъртта Му.  Тази промяна не само се отдалечава от основното учение за смъртта и възкресението на Христос, която позволява обновяването на човечеството, но и премахва личната отговорност на певеца. Отговорността се прехвърля от „аз“ на „те“.

За да разберем богословското значение на обръщането относно отговорността на насилието, което Христос претърпява, можем да сравним тропарите-идиомела, които прехвърлят вината върху юдеите, с тези, които не държат отговорни единствено тях. Вторият тропар посочва, че Христос е бил „разпнат от незаконни хора за нашите грехове“. Третият подчертава, че Христос е „търпял незаконните мъже, да го задържат“. Химните, в които се използват изрази като „нечестивци“ или „разбойници“, за да се посочат виновниците за разпъването на Христос (без да се посочва допълнително тяхната самоличност), са по-точни от историческа гледна точка, като същевременно позволяват по-конструктивно тълкуване на разпъването, от онези тропари, които хвърлят цялата вина върху конкретна група хора, като например „юдеите“; защото по този начин певецът може да счита себе си включен в общото описание на грешниците. Както потвърждават древните неделни химни, Христос е страдал за всички хора, защото всички хора са съгрешили и се нуждаят от спасителните действия на Неговата смърт и възкресение.

Като изместват фокуса на Христовата смърт от колективната група на пеещите грешници към външната общност на неучастващите (т.е. юдеите), тези пет тропари-идиомела изоставят едно от най-важните богословски измерения на християнското богословие на Кръста – че Христос е бил пожертван, защото „ние“ сме се нуждаели от Неговата жертва.

Да уточним, че не всички идиоми допускат една и съща богословска грешка, а много от тях са дори поетично забележителни. Последната – Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите;- според мен е най-трогателният химн на Страстната седмица.

Но не е ли време да преразгледаме ползата от химни като петте антиюдеиски идиомела, които не само се отклоняват от богословската традиция на ранната църква, но и ясно показват, че са неисторическа, реторична реакция срещу обстоятелства, които вече не съществуват?


[1] Четвърти, шести, седми и осми тропар.

[2] Единадесетият тропар.


Джордж Демакопулос е професор в Катедрата по православни християнски изследвания “Отец Джон Мейендорф и семейство Патерсън” и съдиректор на Центъра за православни християнски изследвания към Университета Фордъм (Ню Йорк, САЩ).

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.