МОРАЛНОТО ПОРАЖЕНИЕ НА РУСКИЯ СВЯТ: ПУТИН, КИРИЛ И СЪДЪТ НА ИСТОРИЯТА

От Пол Гаврилюк (Paul Gavrilyuk)

В Мариупол руски ракети разрушават родилен дом и раняват десетки хора, а в Москва патриарх Кирил (Гундяев) благославя руските войски. В същия град руски бомби убиват стотици деца и възрастни хора в Драматичния театър, а в същото време патриархът на Путин има дързостта да описва войната като „метафизична борба“ срещу западните ценности. В Одеса една майка е погребана жива заедно с тримесечното си бебе, след като жилищната сграда е била разрушена от руска ракета, а Гундяев, подчинявайки се на господаря си в Кремъл, оправдава войната като акт на самозащита.

Много западни наблюдатели са озадачени. Не са ли войниците, които Руската православна църква е благословила, онези, които убиват своите братя по вяра в Украйна? Не са ли руските ракети тези, които разрушават православни християнски църкви, манастири, училища, болници и железопътни гари на православните в Украйна? Ако всичко гореизложено е вярно, как е възможно патриарх Кирил да изпраща руските войски в битка с неговата благословия? Не е ли въпросната война „братоубийствена“, както я описа митрополитът Онуфрий (Украинска православна църква – Московска патриаршия) в момента на яснота? Преди това на митрополит Онуфрий не му ли е хрумвало, че нахлуването на Русия в Източна Украйна през 2014 г. също е било акт на братоубийство. В същото време няколко старши епископи в юрисдикцията на Онуфрий продължават да насърчават сляпата вярност към патриарха Кирил, който рационализира и оправдава убийството на членове на паството си в Украйна, както и бомбардировките, избиването на деца и цивилни граждани и изселването на милиони хора, разглеждайки всичко това като акт, необходим за самосъхранението на Русия. Дали епископите на Онуфрий са изгубили разсъдъка и съвестта си? Глупост ли е това, или предателство? Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, резултатът е един и същ: съучастие в актове на насилие в безпрецедентен мащаб, какъвто Европа не е виждала от Втората световна война насам.   

Втората световна война е бил акт на лудост, а в същото време и жалък провал. Манията на Хитлер за власт намира отдушник в една пагубна идеология. Нацизмът го заслепява до такава степен, че нито един акт на насилие не му се струва неоправдан, за да осъществи плана си за колонизиране на „кървавите райони“ на Източната Европа, включващи Полша и Украйна. Нацизмът поставя арийската раса като по-висша от другите народи, като същевременно отрича правото на съществуване на определени групи хора, като например евреите. Хитлер е имал своя „министър на пропагандата“, т.е. Гьобелс, а Путин има своя подчинен идеолог Гундяев. Жаждата за власт на Путин намира отдушник в идеята за „Руския свят“ (Руский мир). Когато се подсилва, тази доктрина проповядва превъзходството на руснаците над останалите славяни, като отрича правото на украинците да съществуват като независима нация. Лъжеучението на „Руския свят“ е агресивна форма на евразийството, което на свой ред е незаконно дете на славянофилското движение от XIX век. Славянофилите, разбира се, и в най-лошите си кошмари не биха могли да си представят „ядреното православие“. Въпреки това романтичната представа на славянофилите за православието –с оттенък на доброжелателен колониализъм– се превърна в кървавата дистопия на „Руския свят“ по време на опита на Путин да възкреси трупа на Рускатата империя.

В Съветския съюз 9 май е превърнат в национален празник, известен като “Ден на победата”, в чест на края на Втората световна война. Тази година Путин се надяваше да отпразнува поразителнатах победа на руската армия и завладяването на Украйна, но той се провали. За негово нещастие, вместо очакваната от него лесна победа, Украйна оказва ожесточена съпротива, която довежда до разгрома на руската армия. Путин и неговите слуги вече са морално победени. Целият свят е потресен от действията на Русия в Украйна и ги вижда такива, каквито са: ужасяващ акт на военна инвазия, както и предизвикано от човека бедствие с огромни размери. Реториката на Путин подсказва, че поне в съзнанието му съществуват сценарии за започване на Трета световна война с участието на Русия срещу Запада. Въпреки това, независимо дали ще смекчи речта си или не, неговият разказ вече е морално несъстоятелен.

Освен моралния упадък, Русия ще продължи да губи и в политическо ниво. За разлика от времето на Студената война, когато Съветският съюз оказваше значително идеологическо влияние върху социалистическите страни, днес цената на политическото сътрудничество с Русия, дори за страни, които традиционно биха били склонни да си сътрудничат, ще бъде много висока.

Същото важи и за загубите отнасящи се до икономическото сътрудничество. Руските предприятия вече се опитват да избегнат санкциите. Когато нещата станат още по-трудни, избягването на санкциите в крайна сметка ще има свой собствен клон в руската икономика. Макар че по-малките компании могат да сключват съмнителни сделки с партньорите си от други страни, за по-големите компании всяка маневра, която нарушава международните закони, ще бъде непосилна заради разходите. Русия вече губи финансово тази война и ще продължи да губи, когато санкциите започнат да се прилагат изцяло. В дългосрочен план руската икономика ще се задържи в застой, а населението, което вече е вкусило начин на живот, по-удобен от мизерията на съветската епоха, ще обеднее и Русия ще стане много по-слаба. Преди санкциите икономиката на Русия беше по-малка от тази на Италия. Ако износът на руски газ и петрол бъде намален, икономиката на страната ще продължи да се свива. Това постепенно свиване и икономическа рецесия ще бъдат основните фактори за промяната на курса на Русия. Наивно е да се очаква –както правят някои западни експерти и учени– че населението, което изрази огромна подкрепа за анексирането на Крим и по-голямата част от което продължава да подкрепя настоящата война, ще промени мнението си за една нощ. Несъмнено ще трябва да се създадат условия, за да надделее една различна политическа реалност. Въпреки това основният фактор ще остане икономически, както беше и през периода на разпадането на Съветския съюз.

Колкото повече руската икономика остава в застой, толкова по-слаба ще става тя и толкова по-лесно Западът ще преговаря („принуждава“) за нейната демилитаризация, която трябва да включва и ядрените оръжия.  Подобно на Германия след Втората световна война, международната общност не може да живее със заплахата от ядрено въоръжена Русия. Само след като се справи с ядрената си заплаха, Западът може да ѝ позволи да започне икономическото си възстановяване. Но преди всичко това да се случи, Путин и Кирил трябва да бъдат отстранени от власт. В случая с Кирил това отстраняване трябва да бъде предприето от международен орган на православните християни, който да представлява всички поместни православни църкви. Предстоятелите на Православната църква трябва да уверят своите вярващи, както и останалия свят, че лъжеучението на „Руския свят“ и възгледите на главния му представител Кирил Гундяев са несъвместими с православната вяра. В историята на Православната църква има няколко предстоятели, които са били анатемосани, низвергнат или са били изпратени на заточение. Дали патриарх Кирил освен от военнопрестъпник е  и еретик, това е нещо, което трябва да решат канонистите. Едно е ясно: ако Путин доживее за да се яви пред съда „Нюрнберг-2“, към него ще се присъедини и „министърът на пропагандата“ Гундяев. Моралното, политическото, икономическото и духовното поражение на Русия в тази война ще бъде пълно едва когато двете глави на руския двуглав орел бъдат изпратени в затвора до края на живота си. 

Поражението на Русия е неизбежно. Въпросът, който остава, е следният: колко страдания ще понесе украинският народ, преди да настъпи този ден?


Д-р Пол Л. Гаврилюк е президент и основател на НПО Rebuild Ukraine (Възстановяване на Украйна) и на Международната православна богословска асоциация (IOTA).

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.