Атанасиос Н. Папатанасиу (Athanasios N. Papathanasiou)
На 17 януари 2022 г. една дякониса на Православната църква се представи пред Господа. Тя е Мария Спиропулу, дякониса и мисионерка на Православната църква в Корея. Тя е починала след 89-годишното ѝ пътуване на земята.
Биографията
Родена на 6 февруари 1933 г. в Гърция, учи педагогика в Атина (1952-54) и работи като учителка. Учи богословие и журналистика във Франция (1963-66) и става сътрудник на списание „Контакти“ (Contacts) на Православния богословски институт „Свети Сергий“ в Париж. След това заминава за Букурещ (1968-70), където посещава курсове по румънски език и богословие. Завръщайки се в Гърция, тя работи в Постоянната Синодална Комисия на Еладската Църква и в Междуправославния център в Атина, който отговаря за отношенията с Румънската църква.
В крайна сметка обаче европейският контекст играе малка роля за Мария, която вече усеща, че мисията е (както тя ни каза) „лудост“ – разперване на криле до краищата на земята!
В страната на утринното спокойствие
На 1 декември 1975 г. архимандрит Сотириос Трамбас (който по-късно става митрополит на Корея, а сега е митрополит на Писидия) напуска енорията („Св. Покров Богородичен“) в атинския квартал Папагу за да се впусне в изненадващо мисионерско начинание в Сеул, Южна Корея. Мария Спиропулу е една от сътрудничките му в Атина, които подкрепят възобновяването на мисионерската дейност в Корея, където православните общности, основани в зората на XX в. чрез мисионерската дейност на Руската църква, са на практика изчезнали. Скоро след това Мария се премества в Сеул и започва многострана мисионерска дейност, която продължава близо до 25 години – до 13 юли 2000 г., когато се завръща в Гърция по здравословни причини. Дори и това обаче не забавя мисиорнеската ѝ дейност, която тя продължава чрез публикации и по всякакъв друг начин.
Мария Спиропулу представлява майчинско апостолско присъствие в новосъздадената Православна църква на Корея. Тя научи само малко корейския език, но нейният основен принос беше сърдечното ѝ общуване с корейските вярващи, както жени, така и мъже. Тя е разказвала как корейските жени са я помолили да им посредничи по много специален начин с техния изповедник отец Сотириос: искали са тя да присъства и да държи здраво ръцете им! Нуждата им е произтичала от традиционното корейско чувство за уважение и йерархия – пирамидалната социална структура, повлияна особено от конфуцианството. Вярвам, че присъствието на Мария Спиропулу помогна за да се въплъти Евангелието в Корея. Местната култура е била възприета, но в същото време в нея е била вградена нова перспектива: Жените бяха призовани към нова откровеност в отношенията си с мъжете пастири и това стана възможно благодарение на динамичния женски пример на Мария, която е играела мистагогична роля. От гледната точка на мисиологията, влиянието ѝ съответства на влиянието, оказвано от жените мисионери в общества с различни класови и полови бариери, които мъжете мисионери трудно преодоляват.
Мария подготвя учебни материали, преподава религиозно образование, редактира публикации, помага в богослужението и отслужването на тайнствата и пише няколко статии. Отправната точка за цялата тази дейност е твърдото ѝ убеждение, че е необходимо ново въплъщение на Евангелието, а не просто износ на гръцката или византийската култура. Показателна за това е нейната отвореност към възможността за използване на нещо различно от пшеничен хляб и вино при отслужването на Св. Евхаристия, ако тези хранителни продукти не са част от местната култура. Разговорите с нея винаги бяха задълбочени и широкообхватни, но малко от тях са записани. Дейностите и възгледите ѝ до голяма степен са незаписани, тъй като тя самата е редактирала публикациите, в които са се намирали нейните мнения. Всъщност тя често унищожаваше записките си, защото те биха могли да разстроят някои хора. По този начин поради скромността и чуствителността ѝ тя не е била включена в разкази и снимки, въпреки че близките ѝ хора настоявали се, че уважителното отразяване на истината е нещо необходимо за църковното тяло и трудния му път през историята.
През 2005 г. отец Сотириос, тогава Корейски митрополит, изтъква нейния принос в увода на двутомния сборник, посветен на стогодишнината на Православната църква в Корея. Въпреки това, върхът на усилията на Мария Спиропулу е нещо, което заслужава специално внимание: институционалната роля, която ѝ е дадена от Църквата, за живота на самата Църква!
„Нещо се е променило!“
В неделя 24 септември 1978 г., православния катедрален храм „Св. Николай“ в Сеул е бил осветен от тогавашния митрополит на Нова Зеландия и екзарх на Корея Дионисий Психас (1916-2008). По време на службата митрополит Дионисий ръковъзлага Мария Спиропулу за дякониса. Идеята дойде от самия митрополит, който беше духовно и богословски ерудиран и който – от това, което можем да кажем – вече беше ръковъзложил други дякониси в епархията си. Митрополитът, заедно с отец Сотириос и Мария, са били наясно, че в традиция на Църквата дяконисите са били ръкоположени (χειροτονία) а не ръковъзложени (χειροθεσία) като професор Андреас Теодору е доказал от 1949 г. Въпреки това изглежда, че ръкополагането се е смятало за нещо много иновативно за тогавашната църковна среда поради добре известна склонност заменяща се здравата и динамичната традиция на Църквата с слабия традиционализъм. За съжаление, историята свидетелства за силата на този недъг. Ще се върна към това, след като първо цитирам молитвата, прочетена по време на (и за) нейното ръковъзложение. Молитвата е била съставена от Дионисий на гръцки език (дяконисата е съхранила оригиналния текст на личния си архив).
“О, велики, чудесен и вечен Боже, Ти Който чрез неизразимото слизане на Твоя Единороден Син и явяването на Твоя Свети Дух си основал Твоята Света Църквата, Който чрез неизказанното Си предзнание Си Призовал и Тази Твоя рабиня към дяконство в Твоята Света Църква – молим Те и Те умоляваме, Тебе Господи, да изпратиш благодатта Си на Твоята рабиня Мария и да я направиш дякониса на Твоята Единна, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Освети я с нетленна благословия. Укрепи я, за да може безукорно да служи в Твоята Църква за спасението на душите, за чест и слава на Твоето свято име и за дял в участта на Твоите избраници в Твоето Царство, чрез застъпничеството на Пресветата Богородица и Приснодева Мария, на светите дякониси Фива и Олимпия и висчки Твои светии. Защото Ти си нашия Бог, Който почиваш в Твоите светии, и на Тебе принасяме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин“.
Свидетелството за ръковъзложението, което е билο подписано върху Божия престол от Митрополита и е било връчено на дяконисата (и което тя също съхранява в архива си), е написано на гръцки език и гласи следното:
„Съгласно епископската власт, дадена на Нашата Милост от Светите Апостоли за управлението на Светата Христова Църква, по време на освещаването на Светия храм „Св. Николай“ в Сеул, Корея, в неделя 24 септември 1978 г, най-благочестивата Мария Спиропулу, учителка, катехизаторка и сътрудничка на Православната мисия в Корея, беше назначена за дякониса на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Дадох ѝ това благословение за да служи на светата Църква, да се грижи за благоприличието на светите църкви и за правилния ред на жените в свещените тайнства, да ръководи делата на милосърдието и катехизацията на жените, като предлага на кръстените жени всяка възможна помощ, да служи с всичките си сили на делото на православната мисия и накрая да изпълнява всички служения, които принадлежат на дяконисите, според Свещеното Предание на нашата Света Православна Църква. Оттук и с тази цел бе съставено настоящото Свидетелство за ръковъзложение от Нашата милост и беше връчено на най-благочестивата дякониса Мария като доказателство. Връчено на 25 септември 1978 г. в катедралния храм „Св. Николай“ в Сеул, Корея. Митрополитът на Нова Зеландия и екзарх на Корея, Дионисий“.
Две години след ръковъзложението ѝ името и чинът на Мария Спиропулу се появяват (както е редно) в официалния „Църковен регистър“ на Еладската църква, който по-късно е преименуван като „Диптихи“. Това е годишното издание, в което се вписват структурата и персоналът на Православната църква на Гърция и на други поместни православни църкви. В тома на 1981 г. откриваме следния запис: „Дякониса-учителка Мария Спиропулу“. Този запис се среща и в публикациите през следващите шест години, до 1987 г. (т.е. в продължение на седем поредни години). След това изчезва! Което означава, че църковната твърдост е търпяла това красиво и достойно свидетелство само седем години, а след това го е премахнала за следващите 13 години на служението на дяконисата и за следващите 33 години на живота ѝ! Мария знаеше много добре, че тази скъперническа постъпка ще навреди на цялото дело за женското служение, но си мълчеше, споделяйки възгледите си само с няколко близки хора. Само няколко години преди да почине тя започва да споменава за тази ситуация публично, но само след като настойчиви призиви на близките ѝ приятелите. Накратко дякониса Мария беше човек едновременно видим и невидим, полупрозрачен!
Във всеки случай корейските православни общности приемат своята дякониса с проницателна радост. Те са усещали, че тъмносинята дреха с тъмносинята забрадка, която дяконисата е носела от този момент и нататък (и с която помагала в богослужението), сигнализирала за нещо съществено: желанието на Църквата за структурно (а не просто случайно) включване на апостолско майчинство в църковното тяло. Мария ни разказа за радостта на корейците, че „сега нещо се е променило“, и припомни думите на възрастния мъж Павел, който се радваше на уважението на всички: „Вие сте същата, но сте различна. Нещо се е променило.“. Наистина Духът беше духнал там, където искаше!
Двадесет и две години след ръковъзложението ѝ настъпва денят на окончателното заминаване на Мария от Корея. Било 13 юли 2000 г. Корейската общност на храма „Св. Николай“ в Сеул се сбогува с нея такава, каквато е била: дякониса. В знак на обич са ѝ поднесли кристална ваза, на чиято база, под червен кръст, е било вписано следното на корейския език:
„Нека това послужи като знак на нашата признателност за неуморния материален и духовен принос на преподобната дякониса Мария и жертвените ѝ усилия за мисията на корейската православна църква в продължение на 25 години. Заедно с нашите най-добри пожелания и молитви, нека винаги да се радва на изобилната благодат на нашия Господ“.
Не мисля, че този жест от страна на корейските вярващи е бил просто формалност, нито само израз на любовта им към нея. Приемам го и като молба: извирайки от недрата на мисионерската общност, техният глас вика към онези, които се хвалят с православието, и би било добре да им обърнем внимание (срв. Откровение 3:6). Духовните дарби трябва да се въплъщават в служенията с действително съдържание, далеч от суетни и празни титли. Възраждането на чина на дяконисите- на апостолското майчинство- като практическа функция на Тялото, виси на косъм.
Така дяконисата Мария Спиропулу, която е родила много духовни чеда, се отправила от откритото небе на историческото въплъщение на Евангелието към вечните небеса на Триединния Бог. Тя подкрепяше, насърчаваше, обичаше, учеше, грижеше се и стана- както отбелязваше с радост- „майка Мария“ за духовните си чеда. Винаги се стремеше да бъде прозрачна, за да може Христовата светлина, която проповядваше и с думии с дела, да преминава безпрепяствено през нея.
Превод от публикация на гръцки език от списанието Πάντα τ έθνη (Всички народи) 161 (2022), стр. 14-21.
Атанасиос Н. Папатанасиу е доцент по мисиология, междукултурно християнстко свидетелство и диалог във Висшата църковна академия в Атина.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
