От Джордж Демакoпулос (George Demacopoulos)
През 1095 г. папа Урбан II заявява на голямо събрание на рицари в Южна Франция, че е тяхна отговорност да отмъстят за ислямското завладяване на Светите земи (той не споменава, че завладяването е станало около 500 години по-рано). Проповедта на Урбан довежда до Първия кръстоносен поход и завинаги променя динамиката между Западна Европа, източното християнство и ислямския свят.
От гледна точка на християнското богословие Урбан въвежда един напълно нов –може да се каже еретичен– начин на мислене за връзката между християнското благочестие и насилието. В края на речта си Урбан заявява: „ Съответно предприемете това пътуване за опрощаване на греховете ви, с уверението за вечна слава в небесното царство“.
В продължение на почти хилядолетие православните християни осъждат изопачаването на християнското учение от Урбан, както и историческите събития, произтичащи се от него (особено Четвъртия кръстоносен поход, който е довел до унищожаването на християнска Византия). Като се има предвид гореизложеното, неотдавнашният опит на патриарх Кирил да осигури значимостта си в Русия на Путин, изглежда доста забележителен. В проповедта си Кирил заяви, че греховете на руските войници, които ще загинат в Украйна, ще бъдат простени.
Единствената разлика между изявлението на Кирил и онзи на Урбан е, че Кирил насочва руските войници да воюват срещу други православни християни. Тъжна ирония е, че Кирил смята, че украинските християни принадлежат към неговата църковна юрисдикция.
Със сигурност отказът на Кирил от пастирските му отговорности се проявява още от началото на войната. По този начин изявлението му може да се разглежда като поредната унизителна отстъпка пред пропутинска политика.
За мен обаче не е толкова обезпокоително смущаващото разбиране на Кирил за човешкото спасение, колкото фактът, че водачите на православния християнски свят до голяма степен не реагират към това.
Кога, бихме могли да попитаме, предстоятелите на автокефалните църкви на православния християнски свят ще обявят колективно, че пълното одобрение на инвазията в Украйна от страна на Кирил преминало всякакви граници? С изключение на винаги непоколебимия Вселенски патриарх, смелите епископи на Украйна и някои други, отговорът на православния свят е неадекватен.
Какво още би трябвало да каже или да направи Кирил, за да може Църквата на Сърбия или Църквата на Антиохия да го упрекнат? Имайки предвид досегашното им мълчание, има ли нещо, което той би могъл да направи за да ги накара да го критикуват публично?
Какви са шансовете тук, в Съединените Щати, Асамблеята на епископите да обяви публично смущението си и да осъди изявленията на Кирил? Какви са шансовете управителният съвет на семинарията „Свети Владимир“ да се откаже публично от плана си да създаде катедра в чест на Кирил?
Разбира се, Путин не е първият политик, който се опитва да манипулира църквата за целите си. Византийската история е пълна с подобни епизоди. В средата на Х в. император Никифор II Фокас моли патриарха да обяви за мъченици всички византийски войници, които са били убити във войната срещу мюсюлманите. Патриарх Полиевкт и неговият Синод отказват да го направят, защото според тях това би нарушило шестстотингодишната канонична традиция (започваща от св. Василий Велики), която разглежда убийството по време на война като духовно увреждащо събитие, изискващо покаяние. Съветът дори постави следния въпрос: „Как можем да провъзгласим за мъченици онези, за които свети Василий твърди, че имат кръв по ръцете си“.
Ясно е, че Кирил не притежава твърдостта на духа на патриарх Полиевкт. Важният въпрос обаче е дали епископите на православния християнски свят ще намерят смелостта на този събор през Х век и да отхвърлят кръстоносния поход на Кирил.
Джордж Демакопулос е професор в Катедрата по православни християнски изследвания “Отец Джон Мейендорф и семейство Патерсън” и съдиректор на Центъра за православни християнски изследвания към Университета Фордъм (Ню Йорк, САЩ).
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
