Без категория

Кръщение по избор: Защо православните трябва сериозно да разгледат въпроса за човешката идентичност

Published on: октомври 14, 2022
31 views
Readers' rating:
0
(0)
Reading Time: 7 minutes

От Николаос Аспрулис (Nikolaos Asproulis)

Било един обикновен летен ден в Гърция, когато едно православно кръщение предизвиква разгорещен дебат –и се откроява като поредния епизод от „културните войни“– относно необходимите условия (дали съществуват такива?) за кръщаването на децата в църквата. Макар че гърците са свикнали да четат във вестниците и социалните медии за дейността на Църквата, като например за църковната собственост или за нейното участие в политически въпроси, този инцидент е нещо съвсем различно, защото извежда на преден план редица важни въпроси, свързани с християнската идентичност в секуларизираната епоха. Съществуват ли специфични или други условия, които да позволяват или да възпрепятстват извършването на тайнството кръщение? Приема ли Църквата еднополовите бракове?

На 9 юли 2022 г., архиепископ Елпидофор посещава Атина, за да извърши тайнството кръщение над децата на известния моден дизайнер Питър Дундас и гръцкия му партньор Евангелос Бусис в църквата „Св. Богородица Фанеромени“ в атинския крайбрежен квартал „Вулягмени“. Въпросната църква е под юрисдикцията на митрополията на Глифада (квартал на Атина, където е храмът, в който е извършено кръщението), една от осемдесетте митрополии, които съставляват Църквата на Гърция. Скоро това на пръв поглед обикновено кръщение придобива митични размери и се превръща в бойно поле за местния епископ и други православни традиционалисти, които реагират срещу извършването на тайнството по различни причини: уж заради неканоничното извършване на тайнството в чужда юрисдикция от страна на Архиепископ Елпидофор, но въпреки това, основната причина е, че е кръстено дете, чиито родители са еднополова двойка.

Първата реакция дойде от епископа на Глифада Антоний, който повдигна въпроса за юрисдикцията. Според него архиепископ Елпидофор е действал донякъде произволно, без да уведоми по подходящ начин за кръщението, което се е извършило в рамките на каноничната територия на неговата епархия. Малко след извършването на тайнството в социалните мрежи беше публикувана семейна снимка (тук да отбележим, че снимката не е публикувана нито от официалните медии на Американската архиепископия, нито от родителите на детето), на която Негово Високопреосвещенство архиепископ Елпидофор е сред родителите и други известни гости. Ако някой случайно би прочел коментарите под снимката и не е знаел подробностите за събитието, веднага би останал с впечатлението, че предстоятелят на гръцката православна църква в Америка одобрява еднополовите бракове. Всъщност това изглежда, че е предизвикало реакцията на Антоний срещу архиепископ Елпидофор, защото той го обвини, че не е уведомил епархията си за начин, по който са родени децата, както и за сексуалната идентичност на родителите.

Това обаче не беше единствената реакция, понеже също и бившият митрополит на Калаврита Амвросий е направил още една крачка напред, като решил да съди архиепископ Елпидофор. Според Амвросий: „Тъй като с този акт неопровержимо се нарушават православното учение и Предание и се узаконява и се оправдава блудството, т.е. незаконният брачен съюз на две лица от един и същи пол, поради тази причина осъждам и ОБВИНЯВАМ пред вас Негово Високопреосвещенство архиепископа на Америка г-н Елпидофор“, и продължава по същия начин: „Неговото Високопреосвещенство архиепископ Елпидофор косвено, но ясно, признава и узаконява безсрамната и противоестествена съпружеска връзка и противоестественото плътско сношение на двама лица от един и същи пол– връзка, която Бог Творец недвусмислено е осъдил!“. От казаното по-горе става ясно, че хомосексуализмът е основният въпрос.

Водеща роля сред тези реакции тогава заема монашеската общност на Атон, известната аскетична общност с над хилядолетна история. Както и в други случаи, когато светата общност публикува коментари или официални послания по различни въпроси (изненадващо, с изключение на случая, свързан с ролята на Руската патриаршия във военната инвазия срещу Украйна), по същия начин атонската общност публикува послание, написано в силно критичен дух, в защита на традиционния характер на семейството, „установено от Светото Евангелие“. Това твърдение е особено странно, като се има предвид, че монасите от Атон нямат никакъв опит в семейните дела или относно предизвикателствата, пред които е изправено едно семейство днес. В посланието се посочва: „Ясно е, че е чуждо на учението на Евангелието и на православния морал да се внушава, че ‚еднополова двойка‘ може да се счита за семейство и да получи правото да осиновява деца, тъй като всяка подобна форма на отглеждане на деца противоречи на евангелското учение, човешката природа, етиката и традициите на нашия народ (тук писателят на посланието има предвид гръцкия народ), като в същото време нарушава основните права на невинни, беззащитни хора, които не могат да изберат нормална семейна среда“. Това послание още веднъж показва, че хомосексуализмът е основният проблем.

Предвид скандала, предизвикан от кръщението, Светият синод на Църквата на Гърция реши да изпрати официално писмо до Вселенската патриаршия, в което да протестира срещу начина, по който е бил разгледан въпросът, като същевременно посочва отрицателното въздействие, което подобни действия е възможно да имат върху паството на Църквата. Докато очакваме официалния отговор на Светия синод на Вселенската патриаршия, бихме искали да разгледаме по-задълбочено някои аспекти на горните реакции.

Първоначално протестите повдигнат различни богословски и пастирски въпроси: Тъй като Сам Христос заповядва на учениците Си да оставят децата да идват при Него (срв. Мат. 19:14), кой има право да се противопостави на тази заповед и да откаже кръщението на децата, както и влизането им в бъдещето Божие царство? В никакъв случай не бива да се водят спорове относно каноничността на кръщението, на което по принцип имат право всички деца. Освен това в този случай, необходимо ли е епископ или архиепископ да дава разрешение за извършване на кръщение извън неговата юрисдикция или да изисква удостоверение за християнски морал (доказващо се, че родителите принадлежат към традиционното семейство), за да разреши или да откаже кръщението? Отец Йоан Хрисавгис с право поставя следния въпрос: какво би било решението на местния митрополит, ако двойката би се обърнала директно към него, за да извърши той кръщението? Дали би отхвърлил искането или би взел предвид пастирските (както и финансовите що се отнася до енорията) последици от отказа? Изглежда доста странно и дори неразбираемо да не приветстваме и да не приемаме с любов някой, който доброволно се присъединява към Църквата (независимо причините за това решение – културните или екзистенциални); с други думи, странно е да не предложим на този човек възможността за спасение, независимо от това как ще постъпи по-късно в бъдеще според свободната си воля и какво ще извърши през зрелия си живот. Според мен основният проблем, който възникна в този случай е грешната пастирска реакция от страна на Църквата и обидата към децата и семейството поради културната война, водена срещу хомосексуалността, която все още се счита за неприемлива от по-голямата част от гръцкото общество, въпреки някои законови разпоредби, парадите на гордостта и общественият дебат, провеждащо се през последните години. Трябва също така да се признае, че хомофобията е широко разпространена сред някои православни християни (епископи и вярващи), които са възприели манихейското виждане за света –т.е. светоглед, който разглежда света като бойно поле между доброто и злото– и често отклонява вниманието от основния пастирски въпрос: Връзката между Бога и децата на въпросната двойка, т.е. богочовешкото общение, което е цел на всяко човешко същество, поне според християнския светоглед. Но ако трябва да бъдем честни, трябва да се запитаме дали онези, които реагираха срещу кръщението наистина се интересуват от въпроса на обожението на онези деца.

Освен горното, реакциите срещу това кръщение изглеждат особено проблематични от богословска гледна точка. Ако човек приема без изключения (цвят на кожата, религия, националност и сексуалност) достойнството и неповторимия характер на всяко човешко същество, сътворено по образ и подобие Божие, тогава как може да „хвърли първия камък“ (срв. Йо. 8:7), как може да вземе решение да откъсне бебе или възрастен от източника на живота, който е Христовото тяло, въз основа на пол, социална класа, цвят на кожата или националната принадлежност (всъщност последното е най-голямото изкушение, както и предизвикателство, пред което Православието се е изправяло през вековете). Ако всички хора са призвани да влязат в общение с Бога, тогава това общение се осъществява на нивото на личността (т.е. в свобода и любов), а не на нивото на природата, която остава паднала и тленна и се нуждае от духовно преобразяване. Ако хомосексуализмът се разглежда като проблем за Църквата, този проблем показва и неуспеха на Църквата да подчертае важността на понятието за личността, което гарантира, че всички хора, въпреки физическите си характеристики, имат едно и също основно право да влизат в Царството Божие. В този контекст трябва да се позовем на текста „За Живота на Света: Социалният етос на Православната църква“, който беше публикуван преди няколко години и предвижда настоящите „културни“ дебати от този вид. Този текст подчертава основното човешко право на хората с различна сексуална ориентация да бъдат защитени от всякакви преследвания или законови пречки (§ 19). Това е основно право, което никоя държава или власт може да наруши, тъй като Църквата смята, че човешката идентичност не е свързана преди всичко със сексуалността на човека или с друга лична характеристика, а с това, че човек е сътворен по образ и подобие Божие (§19). Освен това, кой от християните –особено онези, заемащи се длъжности в Църквата– които се бунтуват срещу моралната чистота на съответната общност, определя днес човека според критерия да е просто човек, без да се съобразява сериозно със социалния ред, авторитета и положението му в обществото? Кръщението, което се извърши миналото лято, насочва вниманието ни към вечния, но все още отворен въпрос: „Кой съм аз?“. Разбира се, като човешки същества ние сме грешни, но също така сме сътворени по образ и подобие Божие, така че въпреки нашите отклонения и грешки, ние постоянно търсим пълнотата на нашето същество. Ние като църкви трябва най-накрая да намерим смелостта да обсъдим сериозно, както на официално-съборно, така и на научно-богословско ниво, какво означава да бъдеш човек, за да можем да преминем отвъд безплодните поляризации и противоречия. Такъв честен диалог не бива да се води чрез противопоставяне и отричане на различните съвременни социални и научни постижения (в края на краищата това е светът, в който живеем, и не бива да го възприемаме според някакво славно византийско или руско минало). Напротив, този диалог трябва да се води по такъв начин, че да зачита богатата и често нормативна традиция (относно образа на Бога и личността), но същевременно да може да разглежда по богословски смислен и пастирски чувствителен начин предизвикателствата, които поставя съвременността, включително въпроса за хомосексуалността. Бих искал да завърша тази статия с думите на архиепископ Елпидофор, които напълно изразяват любящия и приобщаващ дух на християнската вяра: „Всеки човек, независимо от това кой е и какво е направил – независимо дали е добър или лош – е достоен за Божията любов. И ако всички тези хора са достойни за Божията любов, то те са достойни и за нашата любов.“


За повече информация вижте по-долу:

Отец д-р Николай Денисенко Да кръщаваме или не: Божията любов и образ

John Chryssavgis, “Do the Gospels Really Worry about Supporting the Nuclear Family?” [Занимава ли се Евангелието с подкрепата на нуклеарното семейство?]

John Chryssavgis, “A Tempest over a Baptism in Greece Raises Questions about What We’re Trying to Protect,” [Бурята около едно кръщене в Гърция повдига въпроси за това какво се опитваме да защитим]

Кръщението, което разединява Църквата (На гръцки език)

Амвросий съди Елпидофор – Скандал с кръщаването на деца на еднополова двойка (на гръцки език)

Съобщение на Атон за кръщението от „еднополова двойка“ (на гръцки език)

За Живота на Света: Социалният етос на Православната Църква


Д-р Николаос Аспрулис е заместник-директор на Академията за богословски изследвания във Волос и преподавател в Гръцкия отворен университет.

Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.

Print Friendly, PDF & Email

About author

Rate this publication

Did you find this essay interesting?

Click on a star to rate it!

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Be the first to rate this essay.

Share this publication