От Матю Нейми
Една от ключовите привилегии, за които претендира Вселенската Патриаршия, е юрисдикцията над така наречената диаспора – териториите извън географските граници на другите автокефални Църкви. Вселенската Патриаршия настоява, че тази изключителна екстериториална юрисдикция се основава в 28-и Канон на Халикдонския Събор – IV Вселенски събор, състоял се през 451 г. Канонът гласи следното:
Затова само митрополитите на Понтийския, Асийския и Тракийския диоцези, а така също и епископите на варварите в посочените по-горе диоцези се ръкополагат от посочения вече светейши престол на светейшата Константинополска църква.
Фразата – “епископите на варварите в посочените по-горе диоцези“ се тълкува от поддръжниците на претенциите на ВП като отнасяща се до „териториите извън географските граници на другите Поместни (автокефални) църкви“.
Но това не е изрично казано в канона – това е тълкуване. На пръв поглед изглежда, че канонът се отнася само за епископи, които принадлежат към епархиите на Понт, Азия и Тракия, които служат сред някои варвари. Най-авторитетните тълкуватели на свещените канони, като Йоан Зонарас, Теодор Валсамон и Алексий Аристин, тълкуват буквално горната фраза, като смятат, че тя се отнася за конкретни групи варвари, които са съседни на диоцезите на Понт, Азия и Тракия. В началото на ХІХ в. св. Никодим Светогорец повтаря същото тълкуване в Пидалион (Кормило), докато съвременното тълкуване на правилото не се среща никъде.
Изглежда, че съвременната теория води началото си от началото на ХХ в., когато старите империи отстъпват място на националните държави и когато в Америка се появява голяма гръцка диаспора. За гръцкото православие Америка е „Дивият Запад“ заради de facto независимите енории, които имат слаби връзки с някои от църковните йерархии в Стария свят. В крайна сметка Вселенската патриаршия решава, че трябва да се вземат мерки. През 1907 г. патриаршеска комисия препоръчва всички православни църкви от „диаспората” да бъдат подчинени на Вселенската патриаршия. Вселенският патриарх Йоаким III обаче не се съгласява и вместо това предлага гърците в Америка да бъдат подчинени на Гръцката църква, докато другите църкви от диаспората (най-вече руските) да продължат да бъдат подчинени на съответните си власти.
През март 1908 г. Вселенската патриаршия издава Томос, в който ясно излага теорията за „варварските земи“, като основа за юрисдикцията на ВП над диаспората, но с акцент върху етническите гърци, а не върху всички православни християни. Томосът започва със заявление, че Светият Синод се опитва да открие в древните правила основа за решаването на възникналите пастирски проблеми, а след това формулира теорията за „варварските земи“:
„то очевидно е, че нито Светата Църква на Елада, бидейки дарена от нашата Патриаршия със статут на автокефалия в строго определени рамки, нито която и да е друга Църква или Престол не могат канонически да разпростират своя авторитет извън пределите на своята област с изключение на нашия Всесвети Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, който има това право както поради дадената му привилегия да посвещава епископите във варварските земи, намиращи се извън границите на поместните Църкви, така и поради своята преднина по отношение на висшия надзор над споменатите църкви в чуждите земи“
По-нататък в Томоса се казва, че Патриаршията отстъпва на Гръцката Църква „правото на надзор над всички гръкоправославни християни в диаспората“.
Преди всичко, ние виждаме тук доста широки канонични претенции, а именно, че Константинопол има правото да „ръкополага епископите във варварските земи“, което очевидно е начин за прилагане на 28-и Канон. В Томоса се твърди, че само Константинопол може „канонически да разпростира своя авторитет извън пределите на своята област“. И все пак Томосът съвсем ясно се съсредоточава върху гърците, а не върху православните като цяло. Въпросът не е в това, че Томосът отстъпва онези, които не са гърци на други православни църкви; въпросът е, че Томосът изобщо не споменава православни от друга народност освен гръцката.
***
През 1921 г. бившият митрополит на Атина в изгнание Мелетий Метаксакис ръководи създаването на Гръцката архиепископия на Северна и Южна Америка. По това време каноничният статут на Мелетий, както и на архиепископията, е доста несигурен, но в края на годината Мелетий внезапно е избран за Вселенски патриарх. Неговата интронизация се извършва през февруари 1922, а на 1 март едно от първите му деяния като Патриарх става отмяната на Томоса от 1908 г. и възстановяването на властта на Вселенската Патриаршия над диaспората.
Отмяната се извършва посредством т.нар. „Праксис“ (постановление), издаден от Мелетий и неговия Синод. В този документ, доколкото мога да съдя, за първи път е представена в пълнота теорията за „варварските земи“, не ограничена само с етническите гърци. В „Праксиса“ се говори за Томоса от 1908 г. като за документ, с който Патриаршията е дала на Гръцката Църква „каноничното право за защита и върховна власт над гръкоправославните общини в диаспората и над онези, които се намират извън установените граници на светите Православни Автокефални Църкви“. В „Праксиса“ се отделя специално внимание на това, че тези общини са „гръкоезични“. Понеже Еладската Църква не е смогнала да организира успешно тези общини, Престолът на Константинопол си възвръща властта над диаспората и “своето неотменно право да управлява и да прилага със своя авторитет каноничната власт, която му принадлежи по силата на светите канони и църковния ред, в който влиза църковният надзор над онези [общини], които се намират извън Православните Църкви и в диаспората“. По този начин „Праксисът“ прехвърля акцента от гръкоезичните върху всички православни общини без оглед на техния етнически произход или език. За да се отстранят съмненията във всеобхватността на тези претенции, в предпоследния параграф на „Праксиса“ се заявява гръмогласно:
„[Константинопол]незабавно възстановява напълно и в неизменно състояние своите канонични права за надзор и управление на всички без изключение православни общини извън пределите на Автокефалните Църкви в Европа, Америка и другите страни, като ги поставя незабавно под своето непосредствено църковно подчинение и ръководство, и определя, че онези, които могат да се появят впоследствие, ще принадлежат само на него и само чрез него ще притежават законно църковно устройство“.
След това, на 17 май Мелетий и неговият Синод издават Томос за учредяването на Архиепископия на Северна и Южна Америка като епархия на Вселенската патриаршия. Този майски Томос започва с напомняне за „теорията на варварските земи“: „Каноничните правила и вековната практика на Църквата предават православните общини извън каноничните граници на отделните свети Божии Църкви на пастирското управление на Светейшия Апостолски Патриаршески Вселенски Престол“.
За разлика от Томоса от 1908 г., който започва с обширни претенции за териториална юрисдикция, но след това прехвърля акцента единствено върху гръцката диаспора, и от „Праксиса“ от март 1922 г., който отменя Томоса от 1908 г., в Томоса от 1922 г. изобщо не става дума за етническа принадлежност; в него се заявява, че „отсега нататък всички православни общини в Северна и Южна Америка, и всички православни църковни организации, съществуващи в момента или можещи да се появят в бъдеще, ще станат членове на едно тяло и ще се наричат „Православна архиепископия на Северна и Южна Америка“. Не „Гръцка архиепископия“, а „Православна архиепископия“.
Изглежда, че „Праксисът“ представя архиепископията като единствена канонична организация за всички православни християни в Северна и Южна Америка. Но, архиепископията никога не е имала онзи всеправославен характер, който, както изглежда, се подразбира в Томоса. В първия Устав на архиепископията, издаден през 1922 г., за нея се говори като за Гръцка архиепископия на православните християни, чийто богослужебен език е гръцкият. В Устава е специално отбелязано, че архиепископията съществува, да организира духовния живот на гърците и православните американци с гръцки произход.
***
Тези две деяния на Мелетий и неговия Синод са само част от изблика на тяхната активност. През март, когато Томосът е отменен, Мелетий прекарва цяла седмица в преговори с делегацията на Сръбската Православна Църква за нейната автокефалия. С един друг Томос е създадена Тиатирската и Великобританска митрополия за надзор върху енориите в Централна и Западна Европа. Томосът за Северна и Южна Америка се появява през май, а през септември Мелетий издава енциклика, с която признава действителността на англиканските хиротонии.
Изборът на Мелетий и тази негова дейност се извършват по време на напрегнатата патова ситуация в гръцко-турската война преди Малоазийската катастрофа. През февруари и март, когато се извършват интронизацията на Мелетий и отмяната на Томоса от 1908 г., съюзниците под ръководството на Великобритания провеждат дипломатически срещи в Лондон, опитвайки се да решат въпроса за примирието. На Ататюрк това не се харесва, а гърците стават все по-деморализирани и разделени. В течение на няколко седмици преди издаването на Томоса за диаспората съветското правителство, заето по това време с преследване на Руската Православна Църква, изпраща в Турция големи парични суми. Гърците се фиксират върху Константинопол. Всички са рискували, с надеждата нещо да спечелят.
Такъв е контекстът, при който Мелетий и неговият Синод отменят Томоса от 1908 г. и учредяват Архиепископията на Северна и Южна Америка. Бъдещето на Вселенската Патриаршия, на Православието не само в Турция, но и в Русия, пък и в световен мащаб внезапно се оказва под въпрос. Определялите векове наред съдбата на православния свят велики империи – Руската, Османската и Хабсбургската – внезапно изчезват, и вместо тях в най-добрия случай се появява неопределеност, а в много случаи – преследвания и разрушение. В този контекст Мелетий, може би най-креативният, амбициозен и политизиран Патриарх в историята, радикално преустройва самата институция на Вселенската Патриаршия, придава ѝ нова цел и става творец на теорията да обширните «варварски земи», към които спада по-голямата част от земното кълбо.
Матю Нейми е редактор на Orthodox History, където пише в блога си от 2009 г.
По-дългата версия на тази статия първоначално е представена на конференцията „100 години Гръцка архиепископия“, състоялата се в Гръцката православна школа „Св. Кръст“ на 7 октомври 2022 г. Пълната версия на текста на оригиналния документ, заедно с бележки под линия и връзки към документите от 1908 г. и 1922 г. (гръцки оригинали и преводи на английски), е достъпна на следния адрес https://orthodoxhistory.org/2022/10/12/the-origins-of-the-barbarian-lands-theory/.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
