От Морийн Пери (Maureen Perrie)
На 20 ноември 2022 г. Московският патриарх Кирил отпразнува 76-ия си рожден ден. На прием по този повод състоял се в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва, патриархът предупреди гостите си с апокалиптични думи за настоящите опасности, пред които са изправени Русия и РПЦ. Без да споменава изрично войната в Украйна, Кирил призова Църквата да играе активна роля в „борбата на нашето отечество срещу световното зло“ и срещу „това движение на антихриста, което може да унищожи както целия свят, така и Русия“. Всички сили на антихриста, твърди той, ще бъдат насочени срещу Русия, защото днешната Русия е „задържаща сила“ (удерживающий), която се споменава в Писанието във връзка с появата на антихриста в света.
Говорейки пред присъстващите на приема по случай рождения си ден, които се състояха предимно от йерарси на РПЦ, Кирил очевидно не смяташе за нужно да обяснява библейското понятие за „задържащата сила“. Няколко месеца по-рано обаче, в проповедта си, произнесена в катедралата „Христос Спасител“ на 7 април, Кирил призова да се молим за мир в Украйна и за запазване на единството на Православната църква. Защо, попита той, външни сили са нападнали „руската земя“? В Свещ. Писание, обясни той като отговор, се споменава за определена сила, която възпира идването на антихриста в света. В Свещ. Писание не се споменава коя е тази сила: някои смятат, че това е Римската империя, а други – че е Църквата. Последното мнение е правилно, твърди Кирил, но задържащата сила е и „целият благочестив народ от всички времена и всички страни, тя е православната вяра, която живее и действа в Православната църква“. Ето защо, заключи той, враговете на Църквата сега нападат нейното единство.
Кирил се позовава на откъс от Второ Послание на Св. Апостол Павел до Солуняни, в което апостолът обяснява, че второто пришествие на Христос ще бъде предшествано от появата на „човека на греха“ или „беззаконника“, който лъжливо ще се провъзгласи за Бог, но в момента е възпрепятстван от онзи, „който го задържа“ (2 Сол. 2:1-12). Като признава и Кирил в проповедта си, този доста неясен откъс подлежи на различни тълкувания. Макар че „човекът на греха“ обикновено се смята, че е антихрист, понятието „задържаща сила“, която се споменава с гръцката дума „катехон“ е предмет на много спорове. В проповедта си през април патриархът посочи, че въпросната сила е Римската империя, но не добави, че някои руски философи са включвали в едно и също понятие и Втория, а и Третия Рим (съответно Константинопол и Москва). Истината е, че някои крайно десни националистически и ултра-православни християнски кръгове представяха Русия като „задържаща сила“ още преди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Например, теоретикът на нео-евразийството Александър Дугин пише апокалиптични статии от няколко години наред в уебсайта на мозъчния тръст Катехон (katehon.com). Не е ясно дали възгледът за Русия като „задържаща сила“ се е разпространил от тези екстремистки идеологически маргинални групи в основното течение на съвременната руска политическа мисъл. Но промяната на Кирил по отношение на определянето на Църквата и нейните вярващи като „задържаща сила“ (в проповедта му през април) и отъждествяването на Русия с тази сила (в речта по време на годишнината от рождението му през ноември) предполага преминаване към по-открито националистическа позиция от неговата страна и също той не може да не е наясно с идеологическия отзвук на това понятие.
Що се отнася до руското правителство, през последните месеци се забелязва нарастване на религиозния или частично религиозен дискурс. В дългата си реч, произнесена на 30 септември 2022 г. по повод анексирането от Русия на четири украински области, президентът Путин осъди западните елити за отхвърляне на „традиционните ценности“, като определи възгледите им като „антирелигиозни“ и откровен сатанизъм. И веднага добави откъс от Проповедта на планината, където Иисус предупреждава за „лъжливите пророци“, като казва че „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:15-16). По този начин Путин намекна, че „отровните плодове“ на западните лидери са показател за тяхната зла природа: изразът „лъжливи пророци“, разбира се, е равнозначен на „лъжехристи“ (вж. например Мат. 24:24), а оттам и на антихриста.
Неотдавна Дмитрий Медведев, бивш министър-председател и след това президент на Русия, а сега заместник-председател на Съвета за сигурност, публикува груб пост в акаунта си в Телеграм по случай Деня на националното единство (4 ноември 2022 г.), в който се похвали, че макар Русия да има възможност да изпрати враговете си в адски огньове (очевидно препратка към започване на ядрена война), тя ще се въздържи. Вместо това той заяви, че свещената цел на Русия е да спре върховния владетел на ада, „независимо от името, което той използва“: сатана, луцифер или иблис“, чиято цел е унищожението. Използването от Медведев на името „иблис“, което е мюсюлманската версия на дявола, вероятно подсказва за възможни трудности на руските политици да използват откровено християнски език по време на война, в която много от войниците на многорелигиозната Руска федерация не са християни.
Изглежда, че това не е особен проблем за патриарх Кирил. Терминът „задържаща сила“ всъщност е доста привлекателен за позоваване по време на война в сравнение с по-традиционните апокалиптични концепции. Докато антихристът може да бъде негативна и дяволска фигура, предвещаваща последните времена и Страшния съд, „задържаща сила“ играе ролята на положителен поддръжник за патриотична мобилизация. В образа на Русия като „задържаща сила“ срещу глобалните сили на злото патриарх Кирил може би е намерил идеалната метафора за популяризиране на митичния наратив, че руската инвазия в Украйна е благородна борба за самозащита.
Морийн Пери е почетен професор по руска история в Бирмингамския университет.
Public Orthodoxy (Откритото Православие) се стрем ида насърчава разговорите от различни гледни точки относно съвременните въпроси, свързани с православното християнство. Позициите, изразени в тази статия принадлежат единствено на автора и не представляват, непременно, възгледите на редакторите или на Центъра за православни християнски изследвания.
