Author Archives: Public Orthodoxy

АПОКАЛИПСИСЪТ СЕ ОТЛАГА: ПАТРИАРХ КИРИЛ ЗА ВЪЗПИРАНЕТО НА АНТИХРИСТА В УКРАЙНА

От Морийн Пери (Maureen Perrie)

На 20 ноември 2022 г. Московският патриарх Кирил отпразнува 76-ия си рожден ден. На прием по този повод състоял се в катедралния храм „Христос Спасител“ в Москва, патриархът предупреди гостите си с апокалиптични думи за настоящите опасности, пред които са изправени Русия и РПЦ.  Без да споменава изрично войната в Украйна, Кирил призова Църквата да играе активна роля в „борбата на нашето отечество срещу световното зло“ и срещу „това движение на антихриста, което може да унищожи както целия свят, така и Русия“. Всички сили на антихриста, твърди той, ще бъдат насочени срещу Русия, защото днешната Русия е „задържаща сила“ (удерживающий), която се споменава в Писанието във връзка с появата на антихриста в света.

Говорейки пред присъстващите на приема по случай рождения си ден, които се състояха предимно от йерарси на РПЦ, Кирил очевидно не смяташе за нужно да обяснява библейското понятие за „задържащата сила“. Няколко месеца по-рано обаче, в проповедта си, произнесена в катедралата „Христос Спасител“ на 7 април, Кирил призова да се молим за мир в Украйна и за запазване на единството на Православната църква. Защо, попита той, външни сили са нападнали „руската земя“? В Свещ. Писание, обясни той като отговор, се споменава за определена сила, която възпира идването на антихриста в света. В Свещ. Писание не се споменава коя е тази сила: някои смятат, че това е Римската империя, а други – че е Църквата. Последното мнение е правилно, твърди Кирил, но задържащата сила е и „целият благочестив народ от всички времена и всички страни, тя е православната вяра, която живее и действа в Православната църква“. Ето защо, заключи той, враговете на Църквата сега нападат нейното единство.

Continue reading

Вселенската патриаршия и теорията за „варварските земи“

От Матю Нейми

Една от ключовите привилегии, за които претендира Вселенската Патриаршия, е юрисдикцията над така наречената диаспора – териториите извън географските граници на другите автокефални Църкви. Вселенската Патриаршия настоява, че тази изключителна екстериториална юрисдикция се основава в 28-и Канон на Халикдонския Събор – IV Вселенски събор, състоял се през 451 г. Канонът гласи следното:

Затова само митрополитите на Понтийския, Асийския и Тракийския диоцези, а така също и епископите на варварите в посочените по-горе диоцези се ръкополагат от посочения вече светейши престол на светейшата Константинополска църква.

Фразата – “епископите на варварите в посочените по-горе диоцези“ се тълкува от поддръжниците на претенциите на ВП като отнасяща се до „териториите извън географските граници на другите Поместни (автокефални) църкви“.

Но това не е изрично казано в канона – това е тълкуване. На пръв поглед изглежда, че канонът се отнася само за епископи, които принадлежат към епархиите на Понт, Азия и Тракия, които служат сред някои варвари. Най-авторитетните тълкуватели на свещените канони, като Йоан Зонарас, Теодор Валсамон и Алексий Аристин, тълкуват буквално горната фраза, като смятат, че тя се отнася за конкретни групи варвари, които са съседни на диоцезите на Понт, Азия и Тракия.  В началото на ХІХ в. св. Никодим Светогорец повтаря същото тълкуване в Пидалион (Кормило), докато съвременното тълкуване на правилото не се среща никъде.

Continue reading

Кръщение по избор: Защо православните трябва сериозно да разгледат въпроса за човешката идентичност

От Николаос Аспрулис (Nikolaos Asproulis)

Било един обикновен летен ден в Гърция, когато едно православно кръщение предизвиква разгорещен дебат –и се откроява като поредния епизод от „културните войни“– относно необходимите условия (дали съществуват такива?) за кръщаването на децата в църквата. Макар че гърците са свикнали да четат във вестниците и социалните медии за дейността на Църквата, като например за църковната собственост или за нейното участие в политически въпроси, този инцидент е нещо съвсем различно, защото извежда на преден план редица важни въпроси, свързани с християнската идентичност в секуларизираната епоха. Съществуват ли специфични или други условия, които да позволяват или да възпрепятстват извършването на тайнството кръщение? Приема ли Църквата еднополовите бракове?

На 9 юли 2022 г., архиепископ Елпидофор посещава Атина, за да извърши тайнството кръщение над децата на известния моден дизайнер Питър Дундас и гръцкия му партньор Евангелос Бусис в църквата „Св. Богородица Фанеромени“ в атинския крайбрежен квартал „Вулягмени“. Въпросната църква е под юрисдикцията на митрополията на Глифада (квартал на Атина, където е храмът, в който е извършено кръщението), една от осемдесетте митрополии, които съставляват Църквата на Гърция. Скоро това на пръв поглед обикновено кръщение придобива митични размери и се превръща в бойно поле за местния епископ и други православни традиционалисти, които реагират срещу извършването на тайнството по различни причини: уж заради неканоничното извършване на тайнството в чужда юрисдикция от страна на Архиепископ Елпидофор, но въпреки това, основната причина е, че е кръстено дете, чиито родители са еднополова двойка.

Continue reading

КРЪСТОНОСНИЯТ ПОХОД НА ПАТРИАРХ КИРИЛ

От Джордж Демакoпулос (George Demacopoulos)

През 1095 г. папа Урбан II заявява на голямо събрание на рицари в Южна Франция, че е тяхна отговорност да отмъстят за ислямското завладяване на Светите земи (той не споменава, че завладяването е станало около 500 години по-рано).  Проповедта на Урбан довежда до Първия кръстоносен поход и завинаги променя динамиката между Западна Европа, източното християнство и ислямския свят. 

От гледна точка на християнското богословие Урбан въвежда един напълно нов –може да се каже еретичен– начин на мислене за връзката между християнското благочестие и насилието.  В края на речта си Урбан заявява: „ Съответно предприемете това пътуване за опрощаване на греховете ви, с уверението за вечна слава в небесното царство“.

В продължение на почти хилядолетие православните християни осъждат изопачаването на християнското учение от Урбан, както и историческите събития, произтичащи се от него (особено Четвъртия кръстоносен поход, който е довел до унищожаването на християнска Византия). Като се има предвид гореизложеното, неотдавнашният опит на патриарх Кирил да осигури значимостта си в Русия на Путин, изглежда доста забележителен. В проповедта си Кирил заяви, че греховете на руските войници, които ще загинат в Украйна, ще бъдат простени.

Continue reading