Амброуз Андреано (Ambrose Andreano)

Ако някой би събрал всичките ми есета, свързани с Ориген, в един текст, това щеше да бъде около двеста страници. Също съм участвал в много подкасти епизоди за Филокалия на Ориген съставена от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов с обща продължителност от почти пет часа. На 14 юли 2020 г. бях интервюиран за един час от о. Том Сорока в подкаста на Ancient Faith Today Live (Древната Вяра Днес Живее), в който обсъждахме живота на Ориген. Със сигурност някои ще се чудят: „Защо някой би посветил толкова време и усилия в разговори за осъден еретик?“. Този въпрос разкрива църковния манталитет, който се наблюдава в една част на Източната православна църква. Този манталитет на благочестивото невежество предполага, че за да бъдеш истински православен, трябва да бъдеш вдъхновен от пламенна враждебност и прекомерна жестокост по отношение на почти вяска древна личност. Необходими са обаче двама души за да се създаде спор. Твърде често наричаме другия „противоречив“, пренебрегвайки факта, че такива изрази са предназначени за да потвърдят точно това обвинение.

Андрея Богдановски (Andreja Bogdanovski)

От всички православни църкви сръбската църква беше най-силно засегната от пандемията на ковид, която доведе до смъртта на нейния патриарх Ириней, както и на митрополита Амфилохий в Черна гора. Докато сръбските и балканските медии фокусират върху профила на новия предстоятел и какво ще означава изборът му на 18 февруари за амбициите и връзките между църквата и държавата, очевидно е, че новият сръбски патриарх ще наследи натрупани проблеми отнасящи се до оспорованите канонични юрисдкции в Северна Македония и в по-малка степен в Черна гора.

Изборът на новия сръбски патриарх се следи отблизо в Скопие и Подгорица. Властите и в двете столици са вложили значителни средства и са използвали редица тактики (с различни резултати) през последните години, предявявайки своите претенции за създаването на автокефални църкви. Какъв е залогът сега за новия сръбски патриарх?

Протопрезвитер Денис Дж. М. Брадли (Denis J.M. Bradley)

Лекцията-Шмеман беше изнесена през януари 2021 г., от г-н Род Дреер, главен редактор на списанието Американският Консерватор и предизвика недоумение и възражения особено сред бившите ученици на о. Александър. Дали Дреер е бил подходящия човек— като той не е нито академик, нито богослов, а полемичен журналист, който обябява че „диалогът“ с прогресивните православни християни е безсмислен— за да изнесе лекция в чест на покойния протопрезвитер? Със сигурност не, особено ако се сравни научното и църковното положение на Дреер с предишните оратори. Топлата, дори очевидно тясна прегръдка на Дреер от настоящия президент на семинарията на св. Владимир, протопрезвитер Чад Хатфийлд, означава ли радкално приспособяване към вече съществуваща „културна война“, което предскава по нататъшни твърди и разделящи идеологически опити за преориентиране на Православната църква в Америка (OCA)? Отговорът на първия въпрос изглеждаше достатъчно очевиден за да предизвика протестно писмо от редица разтревожни възпитаници до управителния съвет на семинарията. Но ясен отговор на втория въпрос изисква значително повече усилие — както и информирано и разумно тълкуване на знаците в църковния живот, нещо, което е доста трудно, като малък брой духовници в ПЦА могат или желаят да предприемат такава задача. Групата, която скоро изрази възраженията си, изправена е сега пред труден избор: да продължава наивно с безсилните си оплаквания без вече да може да предотврати настъпването на вредите или смело и спокойно —но може би безрасъдно (както мнозина със сигурност ще помислят) — да се включи сред онези, които казват истината в името на истината. Дали има много хора, които искат да я чуят или да действат в полза на истината?

От В.К. МакКарти (V.K. McCarty)

Неотдавна отпразнувахме празника на Рождество Христово, който продължава и намеква предстоящия Великия Пост. Ясно е, че ежедневно се сблъскваме с нови и сложни предизвикателства поради пандемията. Като пастори и учители намиращи се на „фронтовата линия“ на християнското служение, ние често разпознаваме проблеми, които разстройват общетвото. И все пак, сред целия този хаос и страдание, Църквата ни запазва в духовна безопасност, уверявайки ни, че Божията любов и присъствие продължават да съществуват сред нас.

Докато се ориентираме във различните аспекти на нашето преживяване относно пандемията, усилията ни да разберем и да си помагаме взаимно ни вдъхновяват да отправим молитва за покаяние и благодарност и да поискаме Божията милост. Не е ли тази увереност за присъствието на Бога, която е „Ковчег на сигурност“, където ние пребиваваме, докато проблемът с вируса отмине? Не е ли всяко семейство, което се доверява на Божията милост по време на карантина и живее в мир и хармония в този критичен период, като тези двойки, които някога са приемали Старият по дни.