Томас Аренцен (Thomas Arentzen)

Мисля, че живеем в епохата на Касиана. Страстната седмица наближава и с нея тропарът за жената паднала в много грехове, както и канонът на Великата събота, който е частично написан от същата поетеса. Освен това, преди няколко години певецът и композитор Франк Търнър написа песен за Касиана и нейната несподелена любов към император Теофил. В един епизод от телевизионния сериал Викинги същата поетеса се представя като красива византийска съблазнителка, включена в тайна романтическа връзка с Амир Зиядат-Аллах. Тя е навлязла в поп култура на XXI в., поставена като обект на съвременни надежди и фантазии. Още по-скоро: преди няколко дни Capella Romana издаде албум с химните на Касиана. Наистина живеем в епохата на Касиана или Касия, но кое беше историческото ѝ име? Всъщност това е с което искам да се занимавам в това кратко есе, като красивата поетеса и композитор се завръща в световната цена. Как ще я наречем?

Франк Търнър започва песента си, с Касиана казвайки: „Чух, че ме наричат жената, която е паднала в много грехове…“. Той черпи сведения от дълга традиция на доста легенди, които разказват за нейния живот. Съществува истинска любов и несподелена любов. Касиана е била влюбена в Теофил след края на церемонията за избор на булка. Тя е копнеела за него, въпреки че е станала монахиня, като свидетелства Уикипедия и много онлайн източници: „тя не е искала да остави старата си страст да отмени монашеския си обет“. Тя е решила да не действа според любовните си фантазии и дълбокия си копнеж. Касия е един от сравнително малко светци— предимно жени — които са изрично свързани със секса и похотта. Не е лош избор за монахиня! Но съществува също един елемент, който балансира тази ситуация. Какъв е обектът на нейното желание? Мисля, че Касиана клони повече към комплекса на Мариа Магдалина.

Евстатиос Кесареас (Efstathios Kessareas)

Ритмите на съвременния свят са френетични. Някога ескалаторът е бил символа на прогреса, но вече не може да задоволи нуждите на съвременните хора, които винаги бързат. Не само работата, а и личният живот е структуриран според новия принцип, че: „скоростта е всичко.“  По думите на предприемачa в дигиталния маркетинг: „В свят, в който всичко се движи толкова бързо, просто да си бърз не е достатъчно; трябва да си по-бърз от всеки и от всички. Трябва да ускориш за да напредваш и да бързаш за да останеш пръв.“ Въпреки това всиоката скорост не представлява само средство за постигане на целите на производителността и личното щастие, които и двете се оценяват по отношение на успеха и иновативността. Скоростта се е превърнала в крайна „обективна“ реалност: всъщност вие „наистина“ съществувате доколкото преживявате светската култура на скоростта. (вж. Hartmut Rosa, Social Acceleration: A New Theory of Modernity).

Въпреки пандемията на COVID-19, този интензивен ритъм продължава и влияе силно дори екзистенциалните условия като любовта и смъртта. Кризата престава да представлява внезапно разкъсване на определения фиксиран начин на живот, а по-скоро се появява като „новата нормалност“, тъй като хората се приспособяват към различни непрекъснати кризи, случващи се много бързо.

Отец Богдан Хладио (Fr. Bodhan Hladio)

Много мастило продължава да се изразходва, срещу Константинополската патриаршия относно нейното „неканонично“ предоставяне на автокефалия на Православната църква на Украйна (ПЦУ). Показателно е изявлението на новоизбрания Сръбски Патриарх Порфирий:

„Действията на Константинопол в Украйна не са в съответствие с преданието на Църквата. Ние сме на страната на реда и каноните […] мнозина ще кажат, че ние [Сръбската православна църква] сме на руска страна. Ное ние сме на страната на реда и каноните.“

Такива твърде често срещани и банални изявления игнорират факта, „че относно…начинът за предоставяне на автокефалия за всяка част на Църквата, нито един от свещените канони не дава насоки или намеци.“[1] Такива изявления като това на Сръбския Патриарх повдигат въпросите: „Кои канони? Чий ред?“.